Сръбските изгнаници се страхуват от вендета

Сръбските изгнаници се страхуват от вендета

Сръбските бежанци от Босна, Косово и Хърватия продължават да живеят при ненормални условия във фургони и дървени къщички
Сръбските бежанци от Босна, Косово и Хърватия продължават да живеят при ненормални условия във фургони и дървени къщички
В седмицата след Световния ден на бежанците поредицата на "Дневник" ще разкаже за избягалите или прогонените от родината си хора от Азия, Африка и Балканите. През 2006 г. броят на бежанците по света се е увеличил с 14%, оповести Върховният комисариат към ООН.
В неделя представихме няколко истории на прогонени от Близкия изток, в понеделник насочихме внимание към жителите на Африка, търсещи щастието си извън пределите й, а във вторник разказваме за проблемите на бежанците на Балканите. Поредицата ще завърши с описание на ситуацията в България.
Коя е най-голямата бежанска общност в Европа през XXI в.? Африканците, арабите, косоварите... Не! Близо половин милион сърби продължават да живеят като бежанци от ужасите на кървавата драма, която съпроводи разпадането на Титова Югославия. В наши дни Сърбия с близо 100 000 бегълци от Хърватия и Босна и над 200 000 преселници от Косово е страната в Европа с най-много бежанци, сочат данните на Върховния комисариат на ООН за бежанците.
Техният брой достига над половин милион, ако се прибавят и тези, които през последните 10 години вече получиха сръбско гражданство. Статистиката на международната организация показва, че близо 8% от населението на Сърбия живеят като бежанци.
Положението на сърбите в Косово остава голям проблем заради нестабилната ситуация,
липсата на сигурност, ограничената свобода на движение и като цяло неадекватните условия в провинцията, предупреждава Върховният комисариат на ООН за бежанците. Едва 16 000 души са се завърнали в провинцията в периода между 2000 и 2007 г., отбелязват от световната организация. Много по резервирани в оценките са сръбските източници, според които около 2000 души са дръзнали да се върнат по родните си места в Косово.
Малкият брой се дължи на тежката ситуация и на страха от албанска вендета заради извършените от армията и паравоенните сръбски формирования убийства. Липсата на сигурност и неяснотите с имуществото са основната пречка пред завръщането на сърбите.
Подобно е и положението с Хърватия, която като страна - кандидатка за членство в ЕС, реши проблема със сигурността на жителите си, но не показва ясно желание за правно уреждане на въпросите с имуществото на избягалите сърби. Международната общност настоява страните от Западните Балкани да продължат с реформите и да направят ясни стъпки за уреждане на социалните въпроси на бежанците като пенсии и компенсации за изоставено имущество. Къщите на сърбите в Хърватия стоят все още изоставени или са продадени на местни жители.
Все пак представителят за Сърбия към Върховния комисариат на ООН за бежанците Ленарт Коцалайнен отбелязва, че
броят на бежанците в страната е намалял
с близо 50% между 1996-1997 г. като резултат от регионален процес на завръщането им по домовете или на вторичната миграция към Западна Европа.
Около 70 000 бежанци от Косово се очаква да пристигнат в Централна Сърбия до две седмици след обявяването на независимостта на областта. Експерти очакват около 25 000 да тръгнат веднага след провъзгласяването й. Сценарият е описан във вътрешен таен документ на сръбската служба по въпросите за бежанците. Експертите препоръчват да се изготви план за спешна евакуация на бежанци от Косово след определянето на окончателния статут на южната сръбска област.
Очаква се развитието на ситуацията по време на преговорите и определянето на окончателния статут да доведе до политическа нестабилност и граждански безредици в Косово и може да предизвика по-нататъшно разселване на малцинствата от Косово в Сърбия и Черна гора, се казва в документа.
Бежанската вълна ще бъде предимно от косовски сърби. Очаква се при всеки един от сценариите много хора да тръгнат за кратко време. Заминаването им ще бъде внезапно и затова подготовката на властите в Белград трябва да е много добра.
Сценариите за евакуация на бежанците са свързани и с трите възможни изхода на ситуацията в Косово - независимост в съществуващите граници; независимост на Косово с подялба, т.е. определени области да останат под юрисдикцията на Сърбия, и териториална автономия на Косово в границите на Сърбия. Намирането на политически балансирано решение за провинцията в голяма степен ще предопредели и бежанската вълна. Настаняването в лагери вече няма да е
единствената алтернатива за бегълците.
Сръбският министър на инфраструктурата Велимир Илич в началото на юни се похвали, че е завършено е строителството на 70% от 670-те жилища в седем граа на Сърбия, предназначени за 3000 бежанци. Останалите жилища ще бъдат предадени до края на годината. Изграждането на жилищата в Чачак, Крагуевац, Кралево, Ниш, Панчево, Стара Пазова и Валево на обща стойност 15 млн. евро се финансира от правителството на Италия и е част от програмата на международната общност за развитие и трайна интеграция на бежанците в Сърбия. От своя страна посланикът на Италия в Сърбия Алесандро Мерола заяви, че целта на тригодишната програма, която е в последната година на своята реализация, е да включи бежанците в обществения и икономическия живот на местните общности. Международната общност оказва натиск над Косово, както преди това на Хърватия, за предприемане на адекватни мерки за защита на домовете и храмовете на малцинствата, но много малко се прави за разрешаването на проблемите.
Сухата статистика съобщава, че
близо 3 млн. души са били принудени да се преселят по време на войните, съпроводили разпадането на бивша Югославия. В наши дни един от сериозните проблеми са сърбите. Повечето от тях продължават да живеят със семействата си в една стая от 20 кв.м и да ползват обща баня и кухня. Част от тях предпочетоха да си потърсят късмета в Западна Европа, но все още 300 000 остават да живеят с кошмарите си в Сърбия. "Ние не сме виновни като нация, а още по-малко децата ми. Аз се страхувам да се върна в Хърватия, защото не зная как ще реагират бившите ми съседи, ако им кажа един ден добро утро", посочва Джелалия.
"Преди години, в един друг живот, ние мечтаехме за голяма къща, където цялото семейство да живеем заедно. Но сега се чудим дали да я продадем на хърватските си съседи, или просто да я задържим за спомен за нашите мечти", заключва бежанката Милка Джелалия. Водени от популистки амбиции, политиците в региона много често се използват бегълците от ужасите на войната като залог за решаване на тяснопартийни интереси.