В седмицата след Световния ден на бежанците поредицата на "Дневник" ще разкаже за избягалите или прогонените от родината си хора от Азия, Африка и Балканите. През 2006 г. броят на бежанците по света се е увеличил с 14%, оповести Върховният комисариат към ООН. В понеделник представихме няколко истории на прогонени от Близкия изток, във вторник насочихме внимание към жителите на Африка, търсещи щастието си извън пределите й, а във вторник разказахме за проблемите на бежанците на Балканите. Поредицата завършва днес с описание на ситуацията в България.

Парадоксално, но бежанците са демократичен феномен. По време на комунистическия режим "произвеждахме" бежанци, след демократичните промени потокът се обърна и започнахме да приемаме.

България подписва Женевската конвенция през 1993 г. Тогава се нареждаме сред демократичните държави, които считат за свой хуманитарен дълг да предоставят убежище на преследвани заради етничност, раса, религия, политически убеждения. От 1993 г. до днес 15 716 чужденци са потърсили убежище у нас.

Бежанските потоци не са равномерни, а се разгръщат на вълни, като най-бързо нараства броят на подадените молби през 1999-2002 г. Пикът през 2002 г. - 2888 молби - е десет пъти по-висок от началото на статистиката през 1993 г. Но дори и тогава размерите на потока не са застрашаващи, нито надхвърлящи възможностите на страната и на вече изградената институционална структура да го поеме. От 2003 г. потокът бележи рязък спад и молбите през 2006 г. са 183.

Мъжете категорично преобладават над жените. На петима мъже се пада средно по една жена. От множество страни (около 30) няма нито една молба от жена. Групата на жените е сравнима с тази на децата. С едно знаменателно изключение - афганистанците. В тази група децата са два пъти и половина повече от жените (1112 срещу 452). Тази уникална "ножица" се дължи на две причини. Едната е културна и отпраща към семеен модел с множество деца. Другата е свързана с особеностите на бежанските потоци, които "произвеждат" една специфична група - непридружените деца. Някои от тези деца действително загубват родителите си по дългите и опасни маршрути.

Други поемат по тези неизвестни пътища сами, често със съгласието на семейството, "за да се измъкне поне някой". Третата група е с по-неясно очертани контури - не е очевидно дали става въпрос за малолетни, както и за непридружени. Разчита се, че това е по-прекият и по-вероятен начин да се получи бежански статут.

Друг парадокс е, че европеизацията на българската миграция не е толкова в доближаването до западните образци, колкото в оттласкването от балканските. Този процес е най-видим по отношение на бежанските потоци, чийто профил рязко се разграничава в Източните и Западните Балкани.

- Първата разлика е в съотношението между двете основни форми на миграция: икономическа и политическа. Ако в бивша Югославия основният миграционен контингент са бежанците, в България това е трудовата миграция.

- Едни и същи понятия насочват към различни реалности: бежанците в Западните Балкани са произведени от самите тях, България е предоставила това хуманитарно право на търсещи убежище от далечни страни и региони

- Някои ключови за западните ни съседи бежански фигури като вътрешно разселените лица напълно липсват у нас.

- Причините за бежанския контингент са съвършено различни: в Западните Балкани - конфликти, етническо прочистване, войни, в които самите държави са участвали. В България те се дължат на хуманитарна закрила на хора, прогонени от конфликти, които страната ни не е инициирала, нито е претърпяла.

Типична е в смисъл, че бежанците у нас са част от световните потоци - Ирак, Афганистан и др. През последните години Сомалия се утвърждава като нов голям производител на бежанска вълна - веднага отделни представители достигат и до България. Страната обаче е и нетипична, при това в няколко различни смисъла. Първо и най-съществено, ние не приемаме големи потоци от съседни или близки държави, а отделни индивиди или семейства от далечни страни.

Второ, България не е крайна и предпочитана дестинация, тя е транзитна страна по пътя към Европа. Трето, в нито един момент бежанците у нас не са достигнали критични стойности, не са представлявали заплаха за националната сигурност и реда в страната.

И така

Този въпрос особено вълнува общественото мнение у нас и горещо се поставя при всяка нова криза, избухнала и близо, и далеч. Големи страхове от маси, търсещи убежище, придружаваха войните в бивша Югославия. Макар и далечно, ехото от конфликтите в Афганистан и в Ирак неизменно подсилва тези страхове. Парадоксално е, че опасения се подхранват както от отрицателни, така и от положителни промени.

И медии, и по-притеснителни граждани бяха убедени, че влизането в ЕС ще подейства като фар на бягащите и ще насочи множества у нас. Нищо апокалиптично не се случи. За първата половин година от нашето европейско битие към нас са се обърнали 325 търсещи убежище. Една нищожна част от търсещите убежище реално го получават: от началото на годината статут на бежанец е предоставен само на трима души, а хуманитарна закрила получават 75.

Две групи фактори ще продължават да определят интензивността на потоците у нас:

- световните потоци. През последните пет години те неизменно намаляват. Едва през миналата тази тенденция започва да се обръща, бежанците в света се увеличават с 14% и достигат 10 млн.

- икономическата привлекателност на страната ни, която би позволила по-щедро подпомагане от скромните средства, които в момента отделяме.

Икономически чудеса не се очакват в близко време. Съвременната световна система не е особено ефикасна в овладяване на локалните конфликти, но успява да избегне глобалните. В обозримо време не ни очакват заплашителни потоци бежанци. Страната има институционален капацитет да се справи както с настоящите, така и с леко увеличаващите се бройки. Само за сравнение: през миналата 2006 г. у нас са потърсили убежище 3 пъти по-малко, отколкото през 2002 г. Няма сериозна заплаха за националната сигурност. Затова пък има още много какво да се прави за защита правата на търсещите убежище и бежанците:

· да се прекрати практиката за неправомерно задържане за периоди, значително надхвърлящи 6-те месеца

· да се осигури реална - а не само в програми и стратегии - интеграция на бежанците.

Имануел Кант говори за универсално гостоприемство, Джордж Буш - за универсална опасност от тероризъм. Да се вслушаме в мъдростта на философа.

* - Авторът е ръководител на Центъра за миграционни изследвания на НБУ