Работохоликът, който върти "Блекстоун"

Работохоликът, който върти "Блекстоун"

Когато подобен имот като този "Хилтън" в Тайланд се купи като хотел, цената му се оказва доста по-изгодна в сравнение с варианта това да е жилище, твърдят анализаторите. Той осигурява и залог за по-евтино кредитиране
Когато подобен имот като този "Хилтън" в Тайланд се купи като хотел, цената му се оказва доста по-изгодна в сравнение с варианта това да е жилище, твърдят анализаторите. Той осигурява и залог за по-евтино кредитиране
Той е изправен пред най-сериозното предизвикателство в 30-годишната си кариера на Уолстрийт. Като един от шефовете на фонда "Блекстоун", купил миналата седмица хотелската верига "Хилтън", върху него се стоварва натискът на инвеститори и адвокати особено след като миналия месец фондът направи своето първо предлагане на акции. Макар медиите да отделят повече внимание на Стивън Шварцман - съосновател и главен изпълнителен директор на "Блекстоун", всъщност човекът, който върти нещата във фонда, е Хамилтън "Тони" Джеймс. В неговите ръце е всичко - от сделките с акции през транзакциите с имоти до извършването на анализи.
Де факто 56-годишният "Тони" Джеймс е вторият в йерархията на "Блекстоун", но негова отговорност е да изведе фонда през настоящия етап в развитието му. Задачата прилича на тази на лоцман, който да прекара тази огромна машина за пари през бурните води и подводните скали на публичната търговия. Шварцман си остава номер едно, но бъдещето на "Блекстоун" зависи също толкова от това как ще се справи Джеймс.
Бившите му колеги твърдят пред Ройтерс, че опитът му е много солиден. Той е заемал ръководни постове в две банки и е минал през най-различни професионални перипетии. "Колкото повече е в стресова ситуация, толкова по-добър става", разказва Лари Шлос, главен изпълнителен директор в "Даймънд касъл партнърс"
Джеймс е най-големият от четиримата братя, израснали в семейството на мениджмънт консултант в "Артър Литъл". Той е роден в Линкълн, щата Масачузетс - богато предградие на Бостън. Тони завършва Харвард бизнес скул, където е състудент с президента Джордж Буш. Твърди се, че двамата са добри познати, но нищо повече от това. През 2004 г. Джеймс е включен в делегацията на Белия дом за встъпването в длъжност в президента на Гватемала, която се предвожда от Джеб Буш - брат на президента и губернатор на щата Флорида.
В Харвард се запознава и със съпругата си Ейми. В университета играе футбол (европейския, а не американския вариант) и го правеше доскоро, преди да получи травма на коляното. Децата му вече са пораснали и поели по свой път и Джеймс може тотално да се отдаде на работата и на хобитата си. Макар да живее в Манхатън, той често лети до Билингс, щата Монтана, където притежава земи и обича да лови риба, като спи в тясна дървена хижа в гората.
Първото му работно място през 1975 г. е "Доналдсън Лифкин енд Дженрет" (DLJ) и още там си спечелва славата на работохолик. На Уолстрийт добре познават напористостта му и са проследили внимателно как за две години се издига от нов служител в "Блекстоун" до номер две във фонда. Докато е в DLJ, той лично проверява досред нощ финансовите доклади - нещо, което повечето банкери оставят на подчинените си. Толкова е луд по професията си, че дори когато е за риба, се случва да стане по тъмно да отметне няколко часа работа, след което по изгрев слънце да слезе на реката с въдица в ръка, споделят приятелите му. Всъщност именно комбинацията от това му умение и способността бързо да открива решение на проблемите, му носи слава.
Носи му и много пари. Заради бум на частните инвестиционни фондове през миналата година Джеймс е спечелил повече, отколкото главните изпълнителни директори на "Голдман Сакс" и "Джей Пи Морган", взети заедно. След първичното предлагане на акции на "Блекстоун" през юни делът на Джеймс във фонда се оценява на 1.55 млрд. долара. Сумата е огромна, като се има предвид, че той нито е основател на "Блекстоун", нито е най-големият шеф там.
Именно милиардите, печелени от ръководството на фонда, привлякоха вниманието на политици, които настояват за промени в законите, след които данъците, плащани от "Блекстоун", ще изглеждат по съвсем друг начин. Самият Джеймс признава миналия ноември пред Ройтерс, че е притеснен от експлозивния растеж на фондове като неговия, около които се въртят огромни спекулативни капитали.
Джеймс винаги е предпочитал изкупуване на акции вместо дълги преговори за сливане. По това си допадат много с Шварцман, с когото се срещат още през 1989 г. Разликата между двамата е, че Джеймс е по-предпазлив, докато Шварцман обича "да избие рибата" с един удар, като направи такава оферта, че конкурентите да нямат никакъв шанс да я провалят. Освен това Джеймс много обича да провокира колеги и подчинени и страхотно цени всеки, който може да му опонира на базата на релевантна информация. Разказва се например как понякога започва заседание с твърдение, че предстоящата сделка е направо ужасна. Едва след като е изслушал поредица изказвания, потвърждаващи, че е напълно прав, той става и заявява, че всъщност е смятал сделката за много добра.

ДОТУК В ПОРЕДИЦАТА
Когато инвестиционният фонд "Блекстоун" съобщи, че купува "Хилтън" за близо 26 млрд. долара, бе надмината цялата сума от 70 млрд. долара от сделки в хотелиерския бизнес за 2006 г. Смяната на собствеността в най-голямата хотелиерска верига в света е събитие, достойно за повече внимание. Но тази седмица "Дневник" ще разкаже и нещо повече от този сектор - какъв е ефектът от тази новина, защо в Москва броят на местата в хотелите е като преди 100 години и докъде стигнаха в развитието си "дизайнерските" хотели. В първата част разказахме как се е стигнало до купуването на "Хилтън" и кой е човекът, ръководещ групата.