Хората умъртвяват Черно море. Доскоро се смяташе, че това става заради промишленото му замърсяване. Тази година се появи нова версия със сериозни научни аргументи - за безконтролния риболов и биоатаките.

Това са част от изводите от проучване на британския център за научни изследвания на околната среда, рибарството и аквакултурите (Cefas), към който работи и българинът Георги Даскалов.

Ако едно време то е било известно с разнообразието от морски хищници, то за последния половин век човешката дейност е изменила подводния му свят, и то на два пъти. Балансът в екосистемите е напълно изместен, а популациите на редица видове са драстично намалели. Едновременно с това чрез баластните води, изливани от корабите в Черно море, са внесени чужди видове, които масово се размножават и унищожават местния зоопланктон. Това засяга промишления риболов, особено на хамсията, сафрида и цацата.

Като проследява процесите в морето и анализира тенденциите в популациите на пелагичните риби и планктона след 1950 г., екип от учени установява две основни изменения. Основни фактори, изменили съотношенията в баланса между хищник и плячка в съществуващите екосистеми, са прекомерният и безконтролен риболов, човешката еутрофикация (причинено от хората "задушаване" на водни басейни в резултат на експлозивното им обрастване с растения) и инвазията на чужди видове, твърдят учените, сред които водещ е българинът Георги Даскалов от британския център за научни изследвания на околната среда, рибарството и аквакултурите (Cefas). Техният труд беше публикуван в бюлетина на Националната академия на науките на САЩ. Според екипа първата промяна в морската фауна е причинена от изчерпването на морските хищници (делфин, скумрия и др.), а втората - от навлизането на хищната ктенофора Mnemiopsis leidyi, която е чужд вид за Черно море.

В изследването си учените са разгледали два периода от 15 години в началото на 70-те и началото на 90-те години. Популациите на звената от хранителната мрежа се контролират или отгоре посредством консумацията на по-нисши видове, или отдолу чрез възпроизводството и наличността на ресурсите, т.е. по-нисшите видове, които служат за храна. Антропогенната дейност има такова ударно влияние върху подводния живот в Черно море именно защото рязко нарушава този баланс. Обикновено пагубният резултат от сриване на популациите се дължи на съчетание на прекомерен риболов с ниска продуктивност на видовете, което на практика не позволява възстановяване на запасите.

Хищниците в открито море (делфини, червен тон, скумрия) са намалели на два етапа в началото на 60-те, а след това през 70-те. Това се случва след рязкото увеличение на популациите им в средата на века. В периода на голямо изобилие броят на хищниците като водещи консуматори в хранителната мрежа се контролира главно от наличието на храна. След това те намаляват значително заради мащабния риболов, който на практика спира до 1970 г., защото запасите са изчерпани. Тогава водещата позиция в хранителната верига заемат планктоноядните риби като аншоа, хамсия и сафрид. Популацията им нараства, но в отговор риболовната индустрия започва масово да разчита на техния улов. Констатациите на учените показват, че въздействието на риболова е било най-осезаемо между 1977 и 1988 г., когато се свива изобилието от планктоноядни риби. След 1990 г. риболовът намалява заради липсата на запаси, което обуславя началото на бавното им възстановяване.

От 1990 г. е и времето, когато се развива чуждата ктенофора M. Leidyi, внесена с баластните води на корабите. Тя започва масово да се множи и в един момент заема дял от 90% от общата биомаса в Черно море. Желеобразното безгръбначно се храни със зоопланктон. Всъщност M. Leidyi се регистрира в Черно море от 1982 г. насам, но популацията й се разраства през 1990 г. Причината е, че прекомерният риболов е свил броя на рибите, хранещи се със зоопланктон, той избуява, което създава благоприятни условия за M. Leidyi. В следващите години обаче разцветът при ктенофорите довежда до значително намаляване на биомасата на зоопланктона, а недостигът на храна съвсем свива рибните запаси. Това сериозно се отразява и на риболова, като засяга предимно хамсията, сафрида и цацата (трицона).

След намаляването на зоопланктона от средата на 90-те фитопланктонът се увеличава. Това води до обрат в процеса и започва бавно, но недостатъчно възстановяване на животинския планктон и свиване на биомасата на водораслите.

През 2005 г. уловът в Черно море е съставлявал 35.5% от стойността на рибното производство в страната, се посочва в Националната програма за рибарството и аквакултурите. (Останалото са 43.4% дял на аквакултурите и 21.1% - на уловите от Дунав и вътрешните водоеми.) Като цяло обаче уловите през последните години намаляват в пъти в сравнение с 2002 г. например. Сега българските рибари добиват около 3-4 хил. тона риба и 2-3 хил. тона рапан (Rapana thomasiana).

Черноморските страни използват ресурса в морето, без да отчитат състоянието му и без да определят общи квоти за улова. Това се отразява преди всичко на далекомигриращите риби, които се размножават и изхранват в северните части на морето, а се ловят главно пред южните брегове. Около 90 на сто от уловът в Черно море се извършва от Турция, делът на Русия е около 5-6%, на България - 2 на сто, на Румъния около 1%, и останалото се лови от Украйна и Грузия, казва Владимир Филипов, изпълнителен директор на агенцията по рибарство и аквакултури (ИАРА). Според програмата запасите от далекомигриращите видове трябва да бъдат предмет на квотиране, а на близкомигриращите и немигриращите видове в българската акватория - да се управляват и контролират изцяло от българските институции.

Георги Даскалов обяснява, че връщане в изходно положение няма. Само че скоростният процес на превръщане на Черно море в мъртво море може да бъде спрян, което ще даде възможност на обитателите да намерят равновесието. Това може да стане само чрез обща политика и конкретни мерки на страните от Черноморския басейн, казва Даскалов.

С това е напълно съгласен и Филипов. Трябва да се направи оценка на запасите на отделните видове и на базата на получените данни да се определят квоти и да се прецени количеството риболовни съдове. За България оценката на калкана вече е готова, а в момента в агенцията се обработват данни за цацата. През септември започва проучване на състоянието на запасите, за да могат да се определят квотите от следващата година, както повеляват европейските изисквания. По думите на Филипов общата сума за научни изследвания през 2007 г. е трябвало да бъде около 850 хил. лв. След като правителството е одобрило програмата и финансовите й параметри обаче, се оказва, че земеделското министерство няма пари.

Решаването на проблема изисква да се подобри селективността на уредите, защото така се намаляват вредите върху други морски видове по време на улов, както и смъртността. У рибарите и още повече - у техните деца, трябва да се изгради екологична култура, подчертава Филипов.

Необходим е напредък в елиминирането на т.нар. три Н нелегален, нерегламентиран и недокладван риболов, което да стане чрез изграждане на цялостна система за контрол. Преди това трябва да се определят ясни граници в акваторията между шестте страни, защото такива май няма, обяснява шефът на агенцията.

При нас вече има работеща система рибарите имат риболовни дневници и представят декларации с данните от улова си до 48 часа след като се върнат на брега, обяснява Филипов. Така система би трябвало да работи и в Румъния, защото тя е изискване на ЕС. В останалите страни обаче тя не съществува, а изграждането й струва доста скъпо и изисква време, казва още директорът на агенцията.

За да е още по-ефективна тази система, би било добре да се премине към електронни риболовни дневници, а всички големи кораби (над 15 м) да се следят чрез сателитна система. Така те ще могат да бъдат наблюдавани и контролирани непрекъснато, информацията за уловите ще пристига максимално бързо и ще може навреме да се казва "стоп", ако се достигне допустимия лимит, казва Филипов.

По намиране на общ подход между всичките шест страни с излаз на Черно море работата започва отдавна. Преди 10 години черноморските страни подготвят проект за конвенция за рибарството и опазването на живите ресурси в Черно море, но и досега не могат да постигнат съгласие.

От края на 2006 г. България се опитва да лансира идеята за създаване на регионална организация за Черно море, която приоритетно да се занимава с рибарство, обяснява Филипов. Такива организации за регионално управление на рибарството работят за басейните на Северно, Балтийско, Средиземно и други морета. Тъй като България и Румъния вече са членки на Европейския съюз, Европейската комисия е готова да осигури част от парите за този регионален съвет.

Преди месец представителите на агенцията по рибарство и аквакултури са посетили Турция, за да започнат разговори по този въпрос. По думите на Филипов като кандидат-членка за ЕС Турция е склонна да подкрепи идеята за регионален съвет в Черно море. От страна на Русия също няма противопоставяне. През август ще започнат разговорите и с Украйна, установен е контактът и с грузинската администрация. Крайният срок за взимане на решение дали ще се подписва конвенцията, или ще се създаде регионална организация е януари 2008 г., когато страните ще се срещнат в Анталия.

---

РЕЧНИК

Еутрофикацията е процес на "замърсяване" на един воден басейн с органична материя. При достатъчно светлина и наличие на хранителни вещества (особено азотни и фосфорни съставки) фитопланктонът цъфти, засенчва светлината на дънните растения и те загиват. Растителните клетки започват да гният, което изчерпва кислорода. Така измират висши растения и животни, което образува т.нар. мъртви зони.

Пелагичните риби са тези, които обитават откритите водни маси на водните басейни

Ктенофорите са тип желеобразни безгръбначни, които се хранят със зоопланктон. Въпреки външния си вид те не са медузи. Повечето видове са безцветни и прозрачни. Ктенофорите обикновено достигат размери до няколко сантиметра с изключение на видовете от рода Cestum, които израстват до 1.5 м.