Джаа е на 19 години от САЩ. Приета е в "Харвард", ще учи биология и археология. В България е, защото е преценила, че мисли само за себе си и трябва да помогне на други. Казва, че идването й тук е най-доброто нещо, което е направила.

Тони е на 19 години, също американец. Ще специализира социални науки в "Харвард". Искал е да изпита нещо ново и да пътува отвъд океана. Не се е замислил много при решението си да дойде. Тук му харесва. Знае как да каже на български мечка, прасе, сметка и тоалетна.

Срещам ги в Националния център за професионално развитие в Кремиковци. Те са сред

в САЩ, дошли в България, за да помогнат на деца сираци да подобрят знанията си по английски език и компютърни технологии. Заедно с тях в инициативата участват общо 20 души - останалите са ученици и студенти от Американския колеж в София и СУ "Св. Климент Охридски". Програмата, по която работят тук, се нарича "Стъпка за България".

Инициативата е на Българския студентски клуб в "Харвард", който досега се занимавал с културни проекти на територията на университета. Това е първият по-мащабен доброволчески проект, който се осъществява в България. В програмата са включени освен обучение по английски език и компютърни умения още уроци по история, география, здравни теми като разпространението на вируса на СПИН и наркотиците, както и различни социални теми. В края на всяка седмица участниците ще подготвят кратко представяне, което да съчетава наученото през седмицата. Общо в проекта се обучават 33 деца на възраст между 12 и 18 години, от различни домове за сираци из страната. От 16 юни и до 3 август те ще се обучават в Кремиковци, София и Пловдив.

По-конкретно с реализацията на проекта са се заели Радина Михалева и Евгения Пеева, студенти по икономика и политика в престижния американски университет. Те разказват, че са последвали примера на американските си колеги, които отделят много време за доброволчески труд. Приемат опита си като личностно израстване. Смятат, че това трябва да е изходната точка, когато са заемаш с подобна работа - ти самият ставаш по-добър, когато помагаш на други. Според Евгения

"В България хората мислят в краткосрочен план, а не какво ще се случи след 10 години. А то зависи от нещата, които се случват сега", казва тя. Имат амбиция след края на проекта да учредят фондация, която да се занимава с доброволчески проекти.

Организацията на инициативата "Стъпка за България" започва през февруари. Кандидатстват около 50 души, от които са избрани четиримата доброволци. Българските участници са избрани с помощта на различни клубове към Софийския университет и Американския колеж.

Целта е заниманията да се провеждат основно на английски език, като българите доброволци ще съдействат с превод на чуждестранните студенти. Набляга се на груповите дейности, за да няма изолирани деца и да се стимулира активното им участие в учебния процес. Важно е постоянно да има различни провокативни игри и занимания, които да поддържат интереса им и да ги мотивира, обясняват доброволците. По стените на белите светли стаи, в които се обучават децата, са налепени листове с думи и изрази на двата езика. В тетрадките на децата са залепени изрезки от списания, всичко изглежда много подредено и чисто.

Момчетата и момичетата са разделени на четири групи, към всяка има по няколко доброволци. Те сами определят начините за представяне на материала. Нямат предварително обучение, което прави контактът им с децата непосредствен. За да научат по-лесно думите за частите на тялото, децата в една от групите правят книжни чудовища - рисуват ръцете, краката и главата поотделно и после ги сглобяват. Втората група има час по компютърно обучение. В друга зала децата учат английските думи за различните емоции - на таблото отпред са изрисувани весели, смешни и тъжни лица. Изведнъж в стаята влита Мехмед -

за да играе. Казва ми името на играта много набързо, тя му е любимата. Харесало му е да пътува от Габрово дотук. Харесва му и да е сред останалите. Не е решил какъв иска да стане, като порасне.

По време на здравния модул децата са разделени на момичета и момчета. Идеята е никой да няма притеснение да задава въпроси или да участва в обсъждането. Темата е разпространението на вируса на СПИН. Радина им изброява различни факти за болестта, децата трябва да кажат кое е вярно и не. Прави впечатление, че повечето от момичетата са запознати с начините на заразяване и предпазване. Не питат нищо допълнително. Пускат им късометражен игрален филм по темата, който те гледат с интерес, но се смущават от някои сцени и реплики в него - из залата се чува смутено хихикане. Въпреки това гледат съсредоточено и внимателно, не си шушукат по детски. Единствено Захра, която е на 12, нетърпеливо кръжи из стаята през цялото време. Има дълбок поглед, не говори много. Накрая доброволците им раздават презервативи. Децата ги вземат, смеейки се. Едно от момичетата казва, че не иска, защото няма да й трябват.

Децата, които са на възраст между 12 и 18 години, са включени в програмата чрез тест, който да покаже

или са препоръчани от възпитателите им в детските домове за сираци. Всички са развълнувани, но концентрирани. Опитват се да си говорят на английски с доброволците и често ги прегръщат. Джаа каза, че това са най-мотивираните хора, които е виждала в живота си. Засега най-трудно й било да измисля игри и различни начини да ги провокира и да задържа интереса им. Тони казва, че са много енергични.

След като станат пълнолетни, тези деца ще трябва да напуснат домовете и да намерят начин да се справят сами. Както обяснява Ненина - на 17 години, доброволка от Американския колеж в София, целта на програмата е да даде основата, от която

и да разшири кръгозора им. Доброволците от "Харвард" ще прекарат в България около седем седмици. Първите 14 дни са пътували из страната. Посетили са няколко сиропиталища, разговаряли са с директорите им. Всички много харесват природата тук. Изглеждат ентусиазирани и вдъхновени. За времето прекарано с децата, вече са ги опознали до един, но продължават да ги наблюдават съсредоточено. Евгения казва, че са отдадени на работата си и всеки ден имат различни впечатления.

Ролята на доброволците е не само да преподават, но и да помагат на децата при общуването помежду им, да ги подкрепят при подготовката на проектите, да изслушват идеите им. Да разговарят с тях по всяко време и на всякакви теми. Те са много повече от учители, превръщат се и в приятели, донякъде и в заместници на родителите им. Както ми бяха казали в един дом преди време, децата оценяват не толкова материалната помощ, за тях е важно общуването и вниманието.

През следващите три седмици програмата ще се премести в Пловдив, където ще се присъединят още деца. Групите ще станат повече. Предвидени са часове за определяне на предпочитани интереси и мечтани професии, проектът ще се фокусира върху личностното развитие. На децата ще се раздадат и тестове за интелигентност. В последните дни всички ще се съберат в София. Там ще представят наученото през шестте седмици на програмата.

И доброволците, и децата изглеждат спокойни и сигурни в това, което правят. Сякаш цял живот са заедно и няма да се разделят. Белите, светли стаи, ококорените очи на децата, тишината, докато слушат, неочаквана прегръдка - всичко искрено и почти магическо. Там, в подножието на Кремиковския манастир, децата порастват заедно с възрастните. Малка група хора от отвъд океана правят една голяма стъпка. Към България и за нея.

---

Българският студентски клуб в "Харвард" досега се е занимавал главно с културни проекти за популяризиране на България. Организирали са събития по повод 1 март и други национални празници. Този проект е първият по-мащабен доброволчески проект, който клубът осъществява у нас. Финансирането му е от фондация Carroll Potter, частни дарители и фонд за социално подпомагане.