Новината за отмяната на смъртните присъди на българските медицински сестри беше във фокуса на всички световни медии в сряда. Решението на Висшия съдебен съвет в Триполи беше обширно анализирано, а реакциите на западните държавници и политици - проследени в подробности. Причината за вниманието към СПИН процеса, който започна преди осем години, не е само хуманитарният проблем за съдбата на българките и палестинския лекар и на над 400 деца в Бенгази, за чието заразяване бяха обвинени медиците.

Причината е и в умелата политическа игра на Муамар Кадафи. Либийският лидер успя да превърне делото в разменна монета срещу интегрирането на страната му към глобалната икономика. Случайно или не началото на сагата със сестрите съвпада с началото на опитите на Триполи да си върне доверието на Запада, а обратите на делото до голяма степен следват обратите в либийската външна политика.

Петте медицински сестри и д-р Здравко Георгиев са задържани през 1999 г., когато се провеждат и първите тайни преговори между американски и либийски представители за разведряване на отношенията между Запада и Триполи. Дотогава в последните 10-ина години страната е в пълна изолация заради трите бомбени атентата през 80-те години на миналия век.

Това са взривът в германската дискотека "Ла Бел", свалянето на френския самолет над Нигер и най-кървавият - покушението над самолета на "ПанАм" над Локърби, в който загиват 270 души. И до момента либийският разузнавач Абдел ал Базет Меграхи излежава доживотна присъда в шотландски затвор заради Локърби. След атентатите САЩ и европейските страни прекъсват всякакви дипломатически отношения с Либия, а ООН налага 11-годишни търговски санкции.

Желанието за

не е е само на Либия, чиято икономика тежко понася ограниченията. Западът също има интерес да приобщи Триполи към световната икономика. Страната има огромни залежи на нефт и газ. Нефтът на Либия се намира навътре в пустинята и се изчислява на 36 млрд. барела - количество, достатъчно за дневните доставки на САЩ за осем години напред. От друга страна - най-вече САЩ - желаят, приближавайки Либия към Запада, да демонстрират на останалия свят и най-вече на арабските страни, че държави от оста на злото могат да станат американски съюзници. Този елемент особено се засилва след началото на войната в Ирак, която според анализатори кара и Кадафи да стане по-отстъпчив.

Въпреки че съдбата на българските медици е един от основните външнополитически проблеми на България от 2000 г. насам, София като че ли изпусна пика на разведряването, за да вмъкне искането за свободата на медиците като едно от условията за вдигане на икономическите санкции и подновяването на дипломатическите отношения. Вероятно до голяма степен причината е в това, че до 2003 и 2004 г., когато са най-интензивните години за подобряване на отношенията, София все още залага на "безпристрастността на либийския съд".

Първата смъртна присъда е произнесена през май 2004 г., два месеца след визитите в Триполи на повечето европейски лидери - италианския премиер Силвио Берлускони, британския министър-председател Тони Блеър, френския президент Жак Ширак и германския канцлер Герхард Шрьодер, а и след първото посещение от 15 години насам на Кадафи в Брюксел. При тези срещи въпросът за сестрите неизменно е поставян, но акцентът очаквано пада върху бизнес делегациите и огромните поръчки за

Липсата на единен натиск на европейските страни и САЩ до 2004 г. не се дължи само на факта, че дотогава няма произнесена присъда. Великобритания и САЩ преследват интересите си по компенсациите отделно от Франция, а италианските и германските компании гонят свои бизнес цели. Процесът за Локърби е отделен от този за разбилия се над Нигер самолет. Париж успява да вземе по едва 1 милион на жертва, докато Вашингтон и Лондон - по 10 млн. долара, при това няколко месеца по-рано.

В месеците, когато по СПИН делото свидетели стават световноизвестните учени Виторио Колици и Люк Монтание, доказвайки, че епидемията е причинена от лоши хигиенни условия в болницата в Бенгази, а не умишлено, Либия успешно извървява стъпките си към връщане на световната сцена. През лятото на 2003 г. изплаща компенсациите за Локърби, а през септември ООН гласува за прекратяване на санкциите. През декември Триполи се отказва от програмата си за оръжия за масово унищожение, с което не отпада автоматично от черния списък на Вашингтон, но това довежда до прекратяване на санкциите от страна на САЩ.

През януари Либия изплаща и компенсациите на Франция, с което кара Париж също да прекрати ембаргото си. В следващите месеци контактите между европейските лидери и Кадафи зачестяват, но това не помага, защото на 6 май 2004 г. са прочетени за първи път смъртни присъди за сестрите. Факт е обаче, че година преди изплащането на първите компенсации, или по времето на преговорите между Триполи, Лондон и Вашингтон, СПИН делото започва да се разглежда като чисто криминален случай, а не като престъпление и заговор срещу джамахирията.

Много анализатори коментират, че либийският лидер е принуден да играе многопосочна игра - вътре и на два външни фронта. Докато негова основна цел е да възобнови контактите си със Запада, за да може да върне икономиката на крака, то пред останалите арабски държави не може да си позволи да изглежда като че ли е "клекнал" пред Вашингтон - особено по време на нахлуването на САЩ и съюзници в Ирак. От друга страна, вече лансирана тезата за вината на българските, е трудно да се обясни на роднините на заразените деца, че за епидемията е виновна либийската здравна система, особено в Бенгази, където е концентрирана най-голямата съпротива срещу режима му.

Въпреки че от 2003 г. насам българската дипломация прави всичко, за да въвлече все повече европейски и международни институции и лидери в каузата за свободата на медиците, след премахването на санкциите Западът леко е изгубил от позициите пред Либия. Преломна е 2006 г. Докато допреди това Триполи е склонен на отстъпки, за да бъде изваден от терористичния списък и заради привличането на свежи капитали, то през 2006 г. става ясно, че не само Либия зависи от Европа, а до голяма степен е вярно и обратното. Дотогава са сключени вече няколко големи сделки, а две теми от европейки интерес стават особено остри -

Либия може да е част от решението и на двата проблема. На нейна територия има около 700 хил. нелегални имигранти, голяма част от които се насочват към Европа през Средиземно море. Брюксел предлага да помогне с охраняването на пустинната граница на Либия, за сметка на това тя да патрулира бреговете си за отплаващи към ЕС кораби. До този момент Либия не се е съгласила официално да се включи в подобно споразумение.

Все по-осезаем става и въпросът за разнообразяването на енергийни ресурси. Прекъсването на доставките от Русия заради конфликтите й с бившите съветски републики накараха Европа да се оглежда за различни вносители, а голяма част от енергийните консултанти да се насочат именно към богатите залежи на Либия.

През 2004 г. италианският концерн ЕНИ сключва сделка за монтирането и преноса на газ с Националната нефтена компания на Либия. Същата година има първа сделка за продажбата на италиански хеликоптери от "Финмеканика". През 2006 г. Франция подписва споразумение за ядрено сътрудничество, а само преди месец британската нефтена компания "Бритиш петролиум" се споразумя с Триполи за обработка на нефтените полета, като договорът е за 900 млн. евро. За европейските компании безспорно е важно да има бърза и ефикасна, но преди всичко

В този смисъл СПИН делото се наблюдава с особено внимание.

Френските бизнес делегации биват предупредени, че преди сключване на важни сделки трябва да поставят въпроса за медиците ако не като задължително, то поне като пожелателно условие за изпълнението на проектите. Френският президент Никола Саркози говори за българските сестри в първата си реч при избирането му за президент, а съпругата му проведе бърза совалка преди решението на Висшия съдебен съвет. Новото португалско председателство на ЕС посочи освобождаването на сестрите като приоритет, а желание да го прибави към международните си успехи имаше и предишното председателство - германското.

Към момента най-силният коз на ЕС остава включването на Либия в програмата за Средиземноморско сътрудничество, известна още като Барселонски процес. Въпреки че страната може да спечели повече в икономически план от двустранни споразумения, тя все пак се нуждае да се включи в програмата заради инфраструктурните проекти, които биха могли да бъдат спонсорирани от ЕС. Доколко и кога ще се интегрира Триполи обаче само може да се гадае. А в това време либийското правителство има всички условия да протака до безкрайност връщането на българските сестри.