Членството на България в Европейския съюз оказа сякаш изненадващ ефект върху потока на чужди инвестиции в района. Вместо с информация за десетки нови производства и компании в България първите икономически новини се изпълниха с чужди компании, които обявиха, че ще затворят фабриките си у нас и ще ги преместят в някоя от съседните страни. Причината - Централна и Източна Европа вече е един пазар, който търгува помежду си безмитно и няма логика една и съща компания да има производства в две съседни страни (пример - "Юниливър", които до миналата година имаха фабрики в България и Румъния).

Въпреки тази първоначална за българската икономика негативна тенденция обаче налице са и други фактори, които ще се отразят благоприятно на развитието както на българските компании, така и на чуждите инвестиции в страната. Членството на България и Румъния в ЕС отвори вратите на нов пазар с неизползван до момента потенциал - възможността българските дружества да стъпят на румънския пазар и обратното. Вече са налице и първите опити на чуждите компании, които досега са работили само в Румъния, с отварянето на границите да направят крачката на юг и да стъпят и на българския пазар.

Така голяма част от българските компании - за храни и напитки, козметика и детергенти, търговия с бързооборотни стои и дори техника, гледат на държавата, която заедно с нас влезе в Европейския съюз. И не само, че гледат, но и много от българските предприемачи действат по план. "Предвиждаме експортна експанзия на "Девин" в Румъния и Гърция. Вече водим преговори с партньори в тези държави. За нас това ще е труден процес, защото конкуренцията на е голяма. Но ние имаме амбицията да навлезем активно на двата пазара. Солун е на 130-140 км от фабриката, а това е пазар с 2 млн. платежоспособни жители. Букурещ пък е на 60 км от Русе, където имаме наша база. Този град е с 4 млн. доста платежоспособни жители и само тези два града са още един цял български пазар." Така мениджърът на компанията за бутилиране на минерална вода с марката "Девин" Цветан Лъжански обясни краткосрочните планове на дружеството да навлезе на съседните пазари.

Докато "Девин" в момента подготвя пътя си на север, българският производител на битова химия, продукти за грижа за тялото и храни "Фикосота" вече развива активна дейност в Румъния. За момента компанията няма намерение да инвестира в производство там, но изгражда стабилна търговска мрежа за собствени продукти. Стратегията е да налагаме собствени марки във всички страни в региона, обясни наскоро единият от създателите на "Фикосота синтез" Красен Кюркчиев.

Един от големите производители на мляко в България - "Ем Джей пак", също планира да започне износ на марката си "Май дей" за румънския пазар, съобщи собственикът на компанията Джоузеф Джабра. Дружеството и сега произвежда мляко за Румъния, но под марки на търговските вериги там. Налагането на собствената марка на румънския пазар няма да е лесно, но е шанс за компаниите в България, коментира той.

Макар и България да е по-малък пазар от румънския, някои компании оттам също гледат на него като на потенциал за бизнес. Вече е финализирана сделката за изкупуване на българската "Агрима" от "Куадрант" - компания, която през последните години се наложи като водеща в сегмента на безалкохолните напитки в Румъния. "Куадрант" е създадена от израелски инвеститори и първоначално беше представител на "Пепси" за Румъния, а след няколко години продаде бизнеса си на "Пепси америкас". Продажбата беше реализирана на два етапа - през 2005 "Куадрант" продаде 49% от бизнеса си за 51 млн. долара, а година по-късно и останалите 51% за 98 млн. долара. Компанията има две производства в Румъния и оборот от 153 млн. евро за миналата година, което е ръст от 25 на сто спрямо 2005 г.

Сега "Куадрант" започва бизнес в България, след като в сряда Комисията за защита на конкуренцията разреши придобиването на 99 на сто от дружеството, което е представител на "Пепси" за България.

Преди няколко месеца на българския пазар започнаха да се предлагат и соковете "Оранжина", които се произвеждат в Румъния. Соковете са марка на международната компания "Кедбъри швепс", която има фабрика в Румъния. Планираме до края на 2007 г. продажбите на българския пазар да достигнат 2.3 млн. бутилки, съобщи пред румънското издание "Мъни експрес" президентът на "Карлсром бевъриджис" Шахар Шейн - компанията, която държи правата за България и Румъния.

До края на годината се очаква и други компании да започнат да развиват активна дейност на двата пазара. Така например наскоро инвестиционният фонд "Екуест" обяви, че е станал собственик на румънската верига за електроуреди "Домо", която има над 200 магазина, а от една година работи и на българския пазар. В същото време фондът е собственик и на бизнеса на българската верига за бяла и черна техника "Техномаркет". Мениджърът на "Екуест" Георги Крумов обяви, че единият от вариантите за бъдещото развитие на двете вериги е тяхното сливане и обединение под една марка. Заедно с друга компания за търговия с техника в Сърбия, която е портфолиото на фонда, той е на път да развие една от най-мощните специализирани вериги в региона.

"Екуест" не е единственият фонд с фокус за инвестиране в двете държави едновременно. Наскоро американският фонд за дялово инвестиране Balkan Accession Fund (BAF) стана мажоритарен собственик във втората по големина компания за сладолед у нас - "Дарко". Акционери в BAF са Румънско-американският инвестиционен фонд (РАИФ), Българско-американският инвестиционен фонд (БАИФ), Европейската банка за възстановяване и развитие, DEG (Германска компания за инвестиции и развитие), FMO (Холандска финансова корпорация за развитие), Черноморската банка за търговия и развитие, както и малки индивидуални и институционални инвеститори от България, Европа и САЩ. До момента фондът е вложил 27 млн. евро от общия си капитал от 110 млн. евро в различни проекти в балканския регион. В портфолиото на BAF освен "Дарко" са компанията за потребителско финансиране Jet Finance и лизинговото дружество BM Leasing в България, Alin Trans - голяма транспортна компания в Румъния, и др.

"Юниливър" обедини и модернизира фабричните си звена в Румъния, като концентрира производството си в Плоещ. Паралелно с това международната компания затвори фабриката си за маргарин в Добрич в резултат на стратегията си да концентрира производството си в регионални центрове. Целта на обекта в Плоещ е да подобри дистрибуцията и логистиката на компанията за целия регион. Още тогава специалисти от пазара обявиха, че причината компанията да избере Румъния пред България е разликата в големината на пазара. Според информацията на румънските медии пък предимствата за инвестиране в Плоещ са ниските разходи за работната ръка, евтината земя и стратегическото място в централната част на Румъния, което улеснява дистрибуцията и логистиката.

Разликата в големината на двата пазара може да се види по дейността на "Юниливър" през миналата година. Оборотът в България беше 20 млн. евро. През 2006 г. в Румъния тя е реализирала продажби за 163 млн. евро, което е с 18 на сто повече от предходната година. Броят на служителите й в Румъния е 650 - 700 души, докато във фабриката в Добрич работеха около сто.

В момента компанията има три фабрики в Румъния - за перилни препарати (Dero, Omo, Bona), за маргарин (Delma, Rama, а отсега и "Калиакра") и за сосове Knorr. "Юниливър" е най-големият инвеститор в Румъния в сферата на бързооборотните стоки.

Малко след като тя закри производството си в България, това направи и друга компания от Добрич - "Бунге", производителят на олиото "Калиакра". Официалната причина за изнасянето беше отново стратегията да се обединяват производствени единици, както и нуждата от сериозни инвестиции заради екоизискванията на Европейския съюз. По мнение на представителите на бранша за олио у нас роля е изиграл и фактът, че голяма част от продажбите в България все още са в сивия сектор. "Бунге" закрива две малки фабрики в Добрич и Орадея, Румъния. Компанията ще концентрира производството си в две румънски фабрики и в една унгарска фабрика", обявиха в официално съобщение "Бунге" при обявяването на новината, че е придобила третата по големина компания за олио в Румъния - "Агрикавър" (Agricover).