Производителите на фуражи в четвъртък обвиниха държавата в неефикасна реакция на зърнената криза. Според тях спекулата на пазара няма да се пресече с правителствени комисии или обещания за евтин внос на зърно. Основният регулатор на цените във всяка икономика е държавният резерв, но отговорните за това ведомство хора традиционно си затварят очите за липсите от зърнени запаси и затова трудно ще се излезе от сегашната ситуация. Това е мнението на представители на най-големите заводи за комбинирани фуражи в страната. Те за първи път представиха позицията си по повод зърнените дефицити и поскъпването на основните храни. Птицепроизводителите вече обявиха преди десетина дни, че качват цените заради скъпия фураж. Подобни новини дойдоха и от другите браншове.

Хората от мелничарския отрасъл категорично отричат, че скъпите фуражи са довели до скока в цените на месото и млякото. През август 2007 г. комбинираните смески са поскъпнали с 25 - 30% спрямо същия месец на миналата година. В същото време от началото на годината досега птичето и свинското месо са се покачили между 30% и 60%, каза председателят на съюза Христо Станчев. И добави, че животните все още се хранят с фуражи от миналогодишното зърно и ако сега цените скочат с 60%, след месец, когато започне да се влага нова суровина, неизбежно ще последва допълнително оскъпяване. През август фуражните заводи направиха калкулациите си при 380-400 лв. за тон пшеница и въпреки че зърното поскъпна двойно, ние балансираме с ниски увеличения за сметка на намалената си печалба, заяви инж. Любомир Драганов, шеф на компанията за хлебни подобрители "Бонмикс".

Хаосът на пазара е следствие от липсата на държавническа политика и пазарни прогнози, които земеделското министерство отдавна не прави, смятат бизнесмените.

Министерството на земеделието не е оповестило сметки какви количества хлебно и фуражно зърно ще са необходими до следващата реколта. Разчетите на съюза на производителите на фуражи показват, че за хлебния и фуражния баланс на страната са необходими 2.650 млн. тона пшеница, царевица и ечемик. От тях за хляба до следваща реколта ще отидат 1 млн. тона пшеница, около 300 хил. тона ще са за сеитбата, близо 150 хил. тона - за лично ползване от арендата и близо 200 хил. тона вече са пласирани на пазара в Гърция и Румъния. Досега фуражните заводи са купили 200 хил. т, но до следващата година ще са необходими още 900 хил. тона.

които трудно ще бъдат осигурени с евтин внос, смятат още експертите. По официални данни след жътвата страната разполага с 2.2 млн. тона пшеница и ечемик. Ако в държавния резерв имаше 300 хил. тона зърно, които на траншове да се пуснат за покупка от мелници и фуражни заводи, пазарът автоматично ще се успокои, смята Драганов от "Бонмикс". От държавния резерв в четвъртък не отговориха на въпроса на "Дневник" дали той разполага с изискваните по закон количества. От агроминистерството припомниха, че в условията на единен европейски пазар отделните правителства нямат право да интервенират на пазара чрез държавните агенции за военновременни запаси. Това може да стане само от интервенционните запаси, и то с разрешение на Европейската комисия, съобщи зам.-министърът на земеделието Светла Бъчварова. В четвъртък тя замина за Будапеща, където на място ще се информира за условията, по които български производители могат да кандидатстват за покупка на царевица от Унгарската интервенционна агенция, която получи разрешение от Брюксел. Следващият търг е насрочен за 29 август, когато ще бъдат разиграни малко над 1.1 млн. тона царевица.

Производителите на фураж обаче са убедени, че българските търговци трудно ще успеят да наддават в търговете на унгарската агенция. Там обикновено участват само големите търговци на зърно като "Гленкор", "Каргил" или "Бунге", които си разпределят количествата, обясни инж. Драганов. Единственият начин за българските търговци е да купуват от тях, но цените вече ще бъдат по-високи. Въпреки че началната цена на търговете е 130 евро за тон, при наддаването тя ще се покачи. Като се добавят и транспортните разходи, които натоварват продукцията с близо 30 евро за тон, производителите на фураж смятат, че така бленуваният

Импортът на пшеница от САЩ, Бразилия или Австралия също не е спасение на пазара, защото при борсовите цени в четвъртък в Чикаго тон пшеница до България би струвал 500 лв., обясни инж. Атанас Дарджиков от фирма "Техра натурела". Твърде нереални са и намеренията да се внесе царевица от държавния резерв на Украйна. Преди ден зам.-министърът на земеделието Светла Бъчварова каза, че ще преговарят с правителството на Украйна за сделка с фураж от техния резерв. Шефът на българската агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" Николай Буршуков в четвъртък заяви пред Ройтерс, че заради високите вътрешни цени на пшеницата ще търсят възможност за внос на 150 хил. тона. Производителите обаче припомниха, че до края на август украинското правителство е наложило вето върху износа на зърно.

Опитите на правителството да тушира напрежението на пазара с обещания за внос според браншовиците са за отклоняване на вниманието от истинските причини за кризата в бранша. "Ако държавата имаше политика за насърчаване на животновъдството и субсидираше поне малка част от производството на фуражи, нямаше да се стигне дотук", смята Камен Белигерски, бивш зам.-министър на земеделието. Според него цените ще продължат да растат с всяко ново оскъпяване на зърнените култури.