Петко Русинов, президент на компанията за търговия с риба "Атлантик": Общинската администрация трябва да започне да помага на бизнеса

Как се промени работата Ви след влизането на страната в ЕС?
- Бизнесът е в стагнация заради по-голямата конкуренция от европейските страни. Единственото предимство на българските компании е все още евтината работна ръка. С предприсъединителните фондове рибните предприятия в България успяха да се пригодят към европейските изисквания за качество, за да имат достъп до европейските пазари. Европейските фондове, които тепърва ще усвояваме, трябва да ни помогнат да увеличим и да развием технологиите на производство, за да сме конкурентоспособни.
Какъв процент от продукцията е предназначен за износ?
- Ние сме един от основните вносители на риба в България. Много малък процент е насочен за износ, като по-голямата част отива за Румъния. Черноморска риба продаваме в Испания и Холандия, но пак не е голямо количество. Компанията ни продава най-вече суровина в европейските страни, износът е на база на ниската цена на труда. Важното е да започнем да продаваме на Европа продукти с добавена стойност. За да имаме по-продължителен успех, трябва да заложим на технологичното развитие.
Как оценявате бизнеса си в Бургас в момента?
- Навремето рибата беше вторият по значение продукт в Бургаския регион след преработката на нефт. Тогава океанският и черноморският риболов даваха по 130 хил. тона риба на година. Сега компаниите загубиха достъпа си до водите на ЕС, а и рибата в Черно море постепенно изчезва. Компаниите от бранша трябва да въвеждат високите технологии, за да развиват аквакултурна дейност. Тук обаче се сблъскваме с някои проблеми.
От една страна, пречим на туризма. Когато залагаме мидени полета в морето, предизвикваме недоволството на районните общини. Как тази дейност не пречи в Испания и Италия например? В тази връзка трябва да има взаимодействие между общините и да се намери решение и за двете индустрии - аквакултурната и туристическата. Всичко обаче е в ръцете на местната власт.
Вторият сблъсък е с екологията. Ако решим да направим ферма на брега за морска мида, тя трябва да е на 100 м от морето. Цените на тези терени обаче са страшно високи. На тях е рентабилно да се построи селище или хотел, но не и аквакултурна ферма. Затова се принуждаваме да влизаме по-навътре. Изведнъж се намесват екологичните организации, които казват, че там не може да се строи. И пак опираме до местната администрация, която трябва да намери решението. Всичко е въпрос на правилно управление и ясна стратегия.
Какава оценка давате на местната администрация?
- Бих могъл да кажа мнението си за това какви мерки се вземат за подобряване на живота на хората. А те не са достатъчно ефективни. Вижте пътищата, вижте потока, който идва от София и отива към курортите. За да стигнеш до Слънчев бряг, трябва да пътуваш час и половина. Получават се невъзможни задръствания по пътя към южните курорти и не случайно стават произшествия. Досега вече трябваше да се направи път към Южното Черноморие, който да не минава през града. Има много неща, които тряба да се подобрят в Бургас, и това трябва да е целта на следващата администрация.
Как стои въпросът с кадрите в Бургас?
- Голяма част от хората са заети в туризма, той гълта и нискоквалифицирана работна ръка. Това създава проблем за останалите компании. По-лесно е да намериш пари, отколкото хора. Например в нашата сфера в България няма хора с опит. Аз пратих мои служители в Холандия, които стояха там няколко месеца да се обучават. Консултанти от Австралия дойдоха тук да обучават хора. Опитваме се да решим проблема с кадрите, като привличаме квалифицирани служители с по-високи заплати.