Вълненията около "Бургас - Александруполис"

Тема номер едно в Бургас от близо половин година е петролопроводът "Бургас - Александруполис". Договорът за строежа му беше подписан през пролетта на 2007 г. между България, Русия и Гърция. Изграждането на тръбата се очаква да започне през следващата година, след като и трите страни ратифицираха решението за проекта. Преговорите за строежа продължиха повече от 15 години. Проектът е част от плана за енергийна сигурност в Европа, който предвижда изграждането на общо три тръбопровода през Бургас, като "Бургас - Александруполис" е в най-напреднала фаза.
Тръбата събужда както очаквания за положителен ефект, приходи за страната и развитие на региона, така и страхове, че евентуален разлив ще повлияе пагубно на туризма и екологията около Бургас.
Представителите на туристическия бранш засега не са в състояние да прогнозират отражението на проекта върху тяхната индустрия просто защото все още не знаят никакви подробности за него. Не е ясно
точно откъде ще минава тръбата
нито каква ще е системата и организацията на разтоварване на танкерите, което ще бъде важно за всички бизнес дейности наоколо. Засега тревожните сигнали идват от чуждите специалисти, които са наблюдавали какво се случва в други страни около подобни съоръжения. Техните предупрежденията са, че нефтът ще отблъсне инвестициите в туризъм и имоти.
По-сериозната съпротива срещу тръбата идва от еколозите, които настояват, че петролопроводът ще навреди изключително много на околната среда и здравето на жителите на Бургас. В отговор на техните опасения инициативен граждански комитет започна да събира подписка за провеждането на референдум за или против тръбата. На едно от своите заседания общинските съветници гласуваха допитването да се проведе на 2 септември, но оставиха неразгледан въпроса с финансирането на референдума. Този пропуск беше използван като мотив за отмяна на решението за референдума.
Допитването би струвало прекалено скъпо, като в същото време няма юридическа стойност, аргументираха се общинските съветници, които настояваха за допитването да не се проведе. Проблемът е, че по закон местни референдуми могат да се свикват само по въпроси, които са от компетенцията на местната администрация. В случая става въпрос за международно споразумение, чиято ратификация е в изключителната компетентност на Народното събрание, обясниха общинари.
Отхвърли се и идеята на общински съветници преди провеждането на допитването да се проведе обществен дебат, на който да се чуят аргументите за и против тръбопровода. "Искахме общественият съвет, който в момента е неинституционализиран, да се разшири и да стане официален. В него участват граждани от най-различни професии - еколози, рибари, хотелиери, дори капитан на петролен танкер, които са против проекта. Надявахме се тази инициатива да се разшири и с представители на противната теза, за да могат гражданите да получат пълна информация за проблема и да направят информиран избор", обясни съветникът от ГЕРБ Димитър Николов.
След като общинарите отхвърлиха това предложение, учредиха комисия, която да наблюдава проекта и да настоява за гаранции, че околната среда ще бъде опазена. "Всички членове на комисията гласуваха против референдума", зави обаче Николов.
В същото време еколозите продължават да твърдят, че тръбопроводът ще има пагубен ефект върху Бургас. "Бургаският залив е затворен, теченията са такива, че водата се задържа в него, което прави естественото почистване и филтриране на крайбрежието много трудно", обясни Манук Манукян от Инициативния граждански комитет. Още преди 30 години, когато е направено последното изследване за състоянието на залива от руския кораб "Ломоносов", учените установили, че той е на ръба на самовъзстановяването. "Със сегашните планове
танкерите да разтоварват на платформа в морето
вместо на кей положението ще стане непоносимо. Платформата е по-евтиният, но далеч по-опасен от гледна точка на възможни разливи вариант", коментира Манукян.
Според Петко Ковачев от института "Зелена политика" поставянето на икономическите резултати като най-важен критерий за развитието на проекта е сериозни заплахи за екологията и здравето на жителите на града. След като критерият при избор на подизпълнители е икономическата ефективност, това може да доведе до сключването на договори за изпълнение и доставка на некачествени стоки и услуги, с което да се увеличат рисковете за околната среда, смята той.
"В споразумението липсват текстове за защита на Черно море от аварии и инциденти, включително и за изготвянето на аварийни планове и за създаване на гаранционен фонд, при които е възможно изтичането на нефт", добави той. Няма и текстове, ясно указващи разпределението на отговорностите при подобни аварии, подчерта Ковачев.