Ако преди няколко години броят на компютърните зали е бил около 5 хиляди в цялата страна, сега от тях са останали около хиляда. Причините са най-вече натискът на "Майкрософт" и на разпространителите на игри да се използва лицензиран софтуер, по-достъпните цени на интернета и компютрите и многобройните квартални LAN мрежи, които предлагат евтина услуга.

Къде се забавляват децата в разгара на лятото? Още ли прекарват с часове в геймзалите? Зададох си този въпрос, когато чух, че компютърните зали масово затваряли. Затова се запътих към най-близката зала от веригата "Матрицата" - до паметника на Левски. Изнервен от жегата охранител до изоставеното кино "Сердика" с неохота обясни, че съм петият човек, който го пита за компютърния клуб. Намерих мястото, но зала нямаше. Майстори монтираха гаражни врати и само вдигнаха рамене на въпросите ми къде е залата. "Матрицата" в кв. "Лозенец" работеше, но беше се свила наполовина. "Затворихме част от залата не защото пазарът се е свил, а заради летния сезон - клиентите отиват на море", обясни недотам убедително системен администратор в "Матрицата" в кв. "Лозенец". Клубът до паметника на Левски пък затворили преди 3 месеца, защото се конкурирал с други два от самата верига. Освен това разполагат с доста обекти и дори да затворят един, не било проблем. В момента в София работят седем "Матрици".

По всичко личи, че затвореният клуб на лидер на пазара като "Матрицата" не е случайност, а се вписва в тенденцията, обхванала бизнеса с компютърните зали. След нарояването им преди няколко години лека-полека клубовете почнаха да затварят врати.

показа проверка на "Дневник". "В България нещата със залите бяха ненормални - на малка територия в един момент имаше над 3 хил. компютърни клуба. Очакваше се нормализиране на нещата", коментира Любомир Момчилов от разпространителя на компютърни игри "Пулсар", чийто бизнес е пряко свързан със залите. Той посочва като причина за отлива от клубове по-достъпните цени на компютрите и интернет, както и многобройните квартални LAN мрежи, които предлагат евтина услуга. Затова много хора вече играят от вкъщи. Според Момчилов поддръжката и обновяването на 100 или 200 компютъра се е превърнала в огромна инвестиция за собствениците на зали, чиито клиенти намаляват.

По данни на "Пулсар" в момента в България работят около 800 - 1000 клуба. Но и тяхната бройка не е точна, защото не всички работещи зали сключват лицензионни договори. Преди няколко години, когато първа "Майкрософт" започна да натиска клубовете да си купят легален Windows, по данни на софтуерната компания те бяха около 5 хил. в цялата страна.

Далеч по-скептичен за броя на оцелелите компютърни зали е Орлин Бориславов, собственик на клуб "Микрофон и мишка" (в подлеза на бул. "България" и ул. "Димитър Несторов"). "В момента от 100 клуба - учредители на Съюза на компютърните клубове в България (СККБ), работят едва около 13-15. От 30-ината зали на Асоциацията на интернет клубовете в България, в която влизаха големите софийски клубове, са останали половината", казва Бориславов. И двете асоциации вече не съществуват. Според него причините за свиването на пазара са нарасналият брой компютри по домовете. "Но така беше само в началото. После хората си дадоха сметка, че не е достатъчно да си купиш компютър, че трябва да го поддържаш и обновяваш, а това не е по силите на повечето потребители." Като представител на залите той естествено смята, че вина за затварянето на много от по-малките клубове носят разпространителите на игри. "Изискванията им бяха едни и същи и за малка зала от 5 компютъра, и за такава с 500 машини", спомня си Бориславов.

Сериозният удар върху "Матрицата" (преди 4 години полицията иззе всичките 763 компютъра от шестте й зали) и десетките акции върху малки зали обаче постигнаха две неща - едни клубове се легализираха, а други затвориха врати. Полицията сякаш престана да се интересува от тях и премести вниманието си към ставащото в интернет.

"Не мога да обвинявам само търговците на игри за проблемите в нашия бизнес. Вина имаме и самите ние - сваляхме и подбивахме цените, а с едни нормални цени можеха да се плащат всички разходи", разказва Бориславов. Той посочва и друга причина - създадените от държавата телецентровете, които се конкурирали с компютърните зали. Тези центрове бяха изградени по проект на предшественика на Държавната агенция за информационни технологии и по Програмата на ООН за развитие. В страната в момента има около 160 такива центрове, повечето от които са в районните клонове на "Български пощи". По замисъл в тях гражданите могат да се обучават, да търсят работа и информация или да използват услугите на електронното правителство, като компютърните игри са забранени. На практика тези центрове се използват главно за обучение на държавната администрация. "Глупаво решение беше да се хвърлят 40 млн. лева за държавни компютърни зали, а и не е редно да направиш държавен бизнес, който да конкурира частния. Имахме работни места, мрежи, обзавеждане. Всичко отиде по дяволите", разказва той.

"Цените са ненормални, отживелица. Никой друг бизнес освен нашия не е задържал непроменени цените си за последните 10 години. Очаквам скоро и при нас да се плаща действителната стойност на услугата", казва собственикът на "Микрофон и мишка" Орлин Бориславов. В момента таксата в неговия клуб е 1.30 лв. за един час престой в залата. Планират наесен да я вдигнат на 1.50 лв., но според него и това ще е недостатъчно. "Услугата реално струва 2-3 лева на час, това ще ни позволи да наемаме квалифицирани администратори и да обновяваме техниката", казва Бориславов и допълва, че само разходите му за заплати са скочили от 20% на 40%.

Един час в "Матрицата" струва 1.20 лв. Клубът продължава да предлага и отстъпки за натрупано изиграно време и затова има клиенти, които плащат половината цена. И там смятат, че цената трябва да е поне 2.40 лв. на час. "Токът поскъпна, а ние сме изцяло зависими от него - поддържаме компютри и климатици. Отделно са заплатите", казва администратор от клуба. Въпреки това сред близките планове на клуба в "Лозенец" не влиза покачване на цените.

Може би най-високите цени за час работа с компютър, без да предлага игри, държи клуб "Гарибалди" (намира се на едноименния площад). Един час там струва 2.50 лв., като за престой до 12 минути се дават 50 ст. Ползването на специален компютър (с DVD записвачка, скенер, Card reader, Bluetooth, Adobe Photoshop Elements 2.0, Corel Draw 11, Fine Reader, MS Office 2007, Ciela) вече струва 3.50 лв. на час. Цената за цяла нощ - от 22 часа до 9 часа - е 7.50 лв. за обикновена машина и 10.50 лв. - за специална. Ако предплати 20 лв. за многократно ползване, клиентът плаща 1.50 лв. на час.

Според Момчилов са нараснали продажбите към крайни потребители през магазинната мрежа на компанията. Близо 70-75% от продадените игри са заглавия за PC-та, а останалите - за конзоли. Твърдението за ръст на продажбите на игри изглежда странно на фона на високия процент нелегален развлекателен софтуер в България. В доклада на САЩ за софтуерните пирати, известен като Списък 301, все още няма данни за 2006 г., но предишната година незаконно разпространяваните компютърни игри са били 81%.

Най-скъпата версия на игра за компютър в България се продава за около 70-77 лв. Конзолните версии са по-скъпи, като за PlayStaton 2 същото заглавие е между 80 и 100 лв., а за PlayStation 3 - към 120 - 140 лева. По данни на разпространителите при игрите няма поскъпване след влизането на България в ЕС за разлика от бизнес софтуера.

Самите издатели на игри вече създават нов пазар - онлайн игрите. Те не само пускат версии за игра в мрежата, които могат да се свалят от официалния им сайт срещу заплащане, но и създават сървъри с игри. Онлайн игрите обаче излизат по-скъпо на клиента, затова са модерни, но все още не са масови, казват собствениците на зали. На практика клиентът плаща два пъти - веднъж за ползването на компютър и интернет в залата, и втори път - за карта за достъп до сървъра. Собствениците на клубове са доволни от тази тенденция, защото играта иска повече време, а това е добре дошло за почасовата им тарифа. "Пулсар" също не губи от тази мода. Като представител на издателите дистрибуторът продава карти за онлайн игри. Цената на една двумесечна карта е около 55 лева. Разбира се, има и много безплатни сървъри и геймърите ги предпочитат.

World in Conflict Strategy PC 21.09.2007

Crysis-PC - ново заглавие за "Плейстейшън 3" 14.09.2007

Need for Speed ProStreet Racer PS3 9.11.2007

The Sims Pet Stories Simulation PC юли 2007

World of Warcraft (Vivendi) MMORPG PC

World Of Warcraft: The Burning Crusad MMORPG PC

Guild Wars Nightfall (NCSoft) MMORPG PC

WarCraft 3: Reign of Chaos (Vivendi Universal) Strategy PC

Guild Wars 2006 NCSoft MMORPG PC

* Източник: Сайтът на "Пулсар"