Скални фрески на светци
"Ето, хората се качват до църквата, а ние какво правим, все едно да си в Рим и да не видиш папата." Тези думи, произнесени с равна доза укор и усмивка, идват откъм малката дружина, заседнала на бира в крайпътно капанче. Заведението е в сянката на високи тополи, на брега на Русенски Лом и в подножието на висока скала.
Намираме се на около 12 км южно от Русе. Някъде над нас се намират Ивановските скални църкви. Отвън виждаш само подозрително модерно дървено балконче със зелен навес. Ако не се поддадеш на прохладното бирено изкушение и не се изплашиш от стръмната пътека, откриваш, че модерността е измамна.
Църквата е издълбана в мека бяла варовикова скала. Личи си, че е църква само по стенописите - избледнели фигури на светци в пастелни цветове
Иначе представлява три проходни пещерни зали, а последната завършва с бетонно балконче. Дори само гледката си заслужава задъханото изкачване - под теб реката се вие протяжно, просича платото, а разсечената от нея скала е цялата продупчена от подобни ниши, пещери и входове. Според уредника това са останките от цял комплекс средновековни църкви, параклиси и към 300 отшелнически килии, издълбани в периода X - XIV век. Повечето са разрушени от дъждове, земни трусове и слънце. Имената на оцелелите са забравени или са сменени - една от църквите е прекръстена на "Затрупаната", а друга - просто "Църквата". Без да обръща внимание на внезапното нападение на рояк комари, уредникът тържествено съобщава, че се намираме в църква "Света Богородица". Тя е изсечена на височина 38 метра и е изписана отгоре додолу с библейски сцени - Тайната вечеря, влизането в Йерусалим, Св. Йоан Кръстител, Страстите Христови. Познавачи свързват иконографията със скалните църкви в Кападокия, виждат и влияние на исихазма. Ктитори са били Иван Асен Втори и Иван Александър, църквата е обявена за паметник на ЮНЕСКО, съобщава още уредникът. Гласът му е тържествен и механичен като на служител в ритуална зала, който бракосъчетава 10-ате двойка за деня. Говори обаче с истинско вълнение и присъствието му не разваля въздействието на мястото. Странно спокойно, светло и недостижимо е.
"Фреските са запазени във вида, в който са намерени, само са третирани срещу влага и бактерии.
Скалата е направена от вода и от вода се бои
затова първата работа на археолозите била да направят църквата изцяло водонепроницаема", разказва още гидът. За сметка на това таванът и подът са пресечени от дълбоки пукнатини. Скалната пътека, по която се е стигало до залата, се е срутила преди десетки години. Същото се е случило с повечето ниши и скални стълби наоколо.
Цените са за чужденци - дочуваме тази фраза на няколко пъти, произнесена с леко извинителен тон. Първо от гида по адрес на цветните българо-английски издания със снимки от района, после и от продавача на дървени саханчета, изложил стоката си в подножието на скалата. А чужденци има. До нас паркират две коли с румънска регистрация. В една от нишите симпатична възрастна англичанка разговаря оживено с двама българи на тема за примитивизъм и абстрактност в българската традиционна живопис. Описва разпалено ярката червена боя, използвана в портрет на млада жена, от чиито ръкави излизат лалета.
Хвърляме последен поглед към завоя на реката от удобна широка площадка до църквата. Уредникът ни съветва да посетим близката крепост "Червен" - впечатляващо поселище от времето на Иван Асен Втори, изградено на върха на скала, обградено от реката като естествен крепостен ров. В добре запазената крепост има останки от около 14 църкви, тайни тунели и висока стражева кула, използвана за модел при възстановяването на Балдуиновата кула в Царевец.
Ние обаче се запътваме в посока Русе. "В село Басарбово, в покрайнините на града, се намира скален манастир с единствената действаща скална църква на Балканите", одобрява избора ни уредникът. Влизаме в бърз спор на тема скални манастири в Гърция, Македония и Турция, а той отхвърля плахите ми възражения с думите, че в Метеора
монасите са предрешени екскурзоводи
а не истински божи служители. В Басарбово (спор има и по името на населеното място, казват му още Бесарбово) попадаме на наводнение и масивен строеж. Реката е заляла пътя и е наводнила 100 декара царевични ниви. Местните рибари вече са пуснали въдици в новопоявилия се водоем. Дворът на църквата също няма нищо общо с китната цветна градина, която си спомням отпреди две години - половината е покрита с дълбока речна кал. Иначе манастирът е все така впечатляващ - 48 тесни стъпала, изсечени в скалата, водят към църква, сгушена като гнездо в скалата. Отвън е изрисувана в ярки, приказни цветове. И тук има промени - до лековития кладенец, изкопан някога от св. Димитрий Басарбовски, се издига скеле. Отчето строго наблюдава суетящите се наоколо строителни работници. Оказва се, че
ще строят 11- метрова камбанария
прилепена за скалата - точно между черквата и монашеската ниша на отец Хрисант. Нагоре в скалата една от нишите е обзаведена с нов, модерен иконостас, има и плоча с благодарствен надпис за дарителството на патриарх Максим и на бившия премиер Симеон Сакскобургготски. Служителите в манастира изглеждат ентусиазирани от новите градежи, на будката за кафе е залепен голям чертеж как ще изглежда обектът след подобренията.
Иначе манастирът е стар - разцветът му е бил през XIV век, когато се е развивал и съседният в Иваново. Тук има около 300 помещения в скалите, в които отшелници исихасти са търсили единение с бога. Най-известният обитател и игумен е св. Димитрий Басарбовски - за него се споменава и в "История славянобългарская".