ЗАД ЗАГЛАВИЯТА ЗА ФИНАНСОВА КРИЗА

винаги стоят историите на съвсем истински хора с техните надежди и разочарования. Защо на едно място ипотечният бизнес рухва, а на друго има буфер срещу срива?

В кратката работна седмица преди празниците "Дневник" и онлайн изданието му dnevnik.bg ще разкажат за ситуацията в три интересни пазара за кредити - САЩ, Испания и Италия.

Стените са голи, дрешникът е изпразнен, Кони и Тимъти Пент и двете им деца живеят на кашони в очакване съдбата да почука на вратата на тристайната им къща в Окала, щата Флорида. Те не могат да си погасяват ипотечния кредит и през юли банката ги уведомява, че всеки момент ще трябва да се изнесат от имота. "А си мислехме, че сме ОК, но... никога не знаеш какво ще те сполети", казва Кони.

Растящ брой настоящи или бъдещи собственици на жилища в САЩ попадат в капана на бързо разрастващата се ипотечна криза, вземаща жертви от всички прослойки. Подобно на семейство Пент повечето се опитват да предоговорят условията, но банките не искат и да чуят за това в момент, когато инвеститорите си дръпнаха парите обратно и има криза на ликвидността.

През последните пет години бумът в строителството изсипа милиарди в джобовете на кредитори, брокери, риалтори и инвеститори и се раздадоха купища ипотечни заеми на хора с чисто и не съвсем чисто кредитно досие. Но комбинацията от спад на продажбите и растящи лихви отвори пукнатини в самите основи на този пазар. Неотдавнашният рекорд 68.9% от американците да са собственици на жилището си сега само иде да покаже размера на проблема.

Заеми с плаващи лихви, опции за различни плащания и мъгляви условия хванаха в безизходица вече взелите заеми. Някои се принуждават да започнат втора и трета работа, омитат спестяванията си и фондовете за колежа на децата и водят непрекъсната битка с банковите служители да не попаднат в графата на "лошите". Който не успее, вижда как къщата му се продава на търг.

"Нарасналото предлагане на ипотечни кредити беше нещо добро, но като всяко добро нещо то бе раздуто до крайности", коментира Дъг Ебмендорф, икономист в "Брукингс инститюшън". Според Центъра за отговорно кредитиране 2.2 милиона рискови ипотеки от последните години са рухнали или ще рухнат всеки момент.

Има много американци с нормално кредитно досие, притиснати заради нестабилния пазар заради това, че са взели твърде голяма къща или не са внимавали, като подписват договора с банката каква точно лихва ще плащат и как конкретно ще стане това.

През 2005-2006 г. са раздадени 1.12 трилиона долара (820 млрд. евро) под формата на т.нар. хибридни кредити и ипотечни кредити с нефиксирана лихва. За същия период заемите за жилище с фиксирана лихва са били под 780 милиарда долара.

Много от кредитите от първата група съдържат "лихва-подсладител", която обаче изтича през 2009 г. и тогава се стоварва жестоката истина.

Няма начин да не се увеличи предоговарянето на заеми, защото при сегашната ситуация то е в интерес и на взелия кредита, и на банката, коментира Джеймс Гейнс, икономист от Центъра за имоти към тексаския университет A&M. Но остава проблемът с това, че кредиторът може да няма право да предоговаря заради сложната финансова система, в която заемите се обвързват с други инструменти или направо няколко пъти сменят собственика си, като се продават на друга финансова институция. "Стана като едно време - банката само води документацията по кредита ти, но не го контролира", обяснява Гейнс.

Според Дейвид Даунс, преподавател във "Вирджиния комънуелф юнивърсити", всички носят вината за сегашната бъркотия, но в крайна сметка потребителят е най-виновен. "Ако някой поема финансов риск, би трябвало достатъчно добре да осъзнава какво прави", казва Даунс.

-----------------

Семейство Пентс ще изгубят имота си с площ 1.2 хектара с плувен басейн и езерце с рибки. "Това е къщата на баща ми. Тиха, в красива местност... обичаме си я", казва 39-годишната Кони, която работи в администрацията на начално училище.

Проблемите им започват през април 2006 г., когато рефинансират оставащите 207 хиляди долара от 30-годишна ипотека с фиксирана лихва. За да помогнат на изплащането на двата джипа, които междувременно са взели, те минават на кредит с промяна на лихвата след 2 години. При подписването брокерът им обяснява, че ще трябва да дадат 3500 долара повече, отколкото са очаквали, но това не ги притеснява.

Но събитията не се развиват според планираното. Майката на Кони напуска домакинството и спира да дава своя дял от изплащането. Съпругът й Тимъти губи работата си в близката фабрика за сглобяеми къщи - първи сигнал за проблема на жилищния пазар. Кредиторът им напомнил, че просрочват плащанията, и след това спрял да отговаря на позвъняванията им. "Трябваше да сме подготвени по-добре. Изгубиш ли работата си, губиш всичко", казва Кони.

-----------------

С трима възрастни, две малки деца и три кучета караваната (4 на 21 метра) на 27-годишната Вал Расмусен в Линкълн каунти, щата Монтана, е доста пренаселена. Когато съпругът й Том си намерил по-добра работа, решили да продадат подвижния си дом и да се установят в тристайна къща.

Още преди някой да е купил караваната, те вземат в сряда 100% финансиране от "Фърст Магнус файненшъл" под формата на 159 хиляди долара и подготвят преместването за събота. В четвъртък обаче кредиторът ги уведомява, че не може да им даде парите, защото прекратява дейността си.

Отчаяни, Расмусен трескаво търсят друг кредитор, но се оказва, че вече никой не дава пари за 100% от имота. После свалят цената на караваната с 10 хиляди долара и намират купувач за нея.

Идеята им е да си помогнат за сключване на традиционна 30-годишна ипотека с фиксирана лихва, но са притеснени, че и новият кредитор може да рухне.

-----------------

Джийна и Върнън Маршъл живеели под наем със седемте си деца, когато хазяинът решава да продаде къщата и им дава 30 дни да я напуснат. Така през януари 2006 г. те бързо подписват кредит, който си мислят, че е 30-годишен с фиксирана лихва - 365 хил. долара за четиристайна къща в Хендерсън, щата Невада.

След като са подписали купища документи, установяват, че лихвата е фиксирана само в първите две години, след което промяната й ги изправя пред месечно плащане от почти 3 хиляди долара.

На 36 години Джийна е със степен на инвалидност и получава 1500 долара социална помощ, а 41-годишният Върнън, шофьор за куриерите на UPS, печели около 3 хиляди. През последните месеци обаче работата на мъжа й не върви и те спират да погасяват. После се опитват да предоговорят или рефинансират кредита си, но никой не им дава пари, защото са подписали договор, в който при предсрочно погасяване се плаща "глоба" от 20 хиляди долара.

През май къщата е обявена за продан и Маршъл търсят нещо под наем. Най-голямото им дете е на 17 години и те се молят той да спечели стипендия за колежа, иначе няма кой да му помогне.

------------------

Шарън Рьос от Центъра за отговорно кредитиране – неправителствена организация, работеща за премахване на лоши практики в ипотечното кредитиране – смята, че особено голям проблем създават заемите, при които има фиксирана лихва в първите 2-3 години и после изведнъж рязко тръгва нагоре, създавайки т.нар. експлодиращи ипотеки.

Точно това се случило със семейство Фанфан.

Тристайната лека къща, която Милка и Джоси Фанфан купуват през 2002г. в Броктън, щата Масачузетс (работническо предградие на Бостън) не е точно жилището, за което са си мечтали. Но пък цената от 215 хиляд идолара (158 хиляди евро) е това, което семействата с тригодишен син може да си позволи.

Фанфан вземат кредит от "Америкуест мортгейдж" с доста солената фиксирана лихва от 9.5%. Проблемите започват, когато техният брокер ги уведомява в последния момент, че ще трябва да платят допълнително 8 хиляди долара такси. Оказва се, че кредитът им бил с плаваща лихва.

По същото време Джоси, самонает майстор по ремонти на жилища, губи един от пръстите си в трудова злополука и месеци наред не може да ходи на работа. Семейството закъснява с погасяването.

Милка поискала да предоговори кредита, но напразно. В същото време месечните вноски се увеличили от 1700 на 3000 долара. Милка започнала безрезултатно да звъни на банката всеки ден и да трупа неплатени вноски и такси. Тя губи съня си и косата й започва да пада от притеснение.

Говорителят на "Америкуест" Крис орланда обяснява, че ипотеката е направена през независим брокер и че компанията му работи със закъсалото семейство, така че то да остане в къщата.

След като през февруари започва процедура по изземване на имота, Милка се насочва към държавна агенция за борба с безскрупулни кредитори и брокери. С нейна помощ Фанфан предоговарят лихвата от 9.5% и получават право да рефинансират кредита си в следващите две години. Битката за месечните вноски не е приклячила, но Милка е започнала работа на няколко места, за да я спечели.