След като никой не се вслуша в дългата серия предупреждения, че имотите и строителството в Испания са се откъснали от реалността, края на 9-годишния бум, изглежда, ще постави натискът на лихвите.

За почти десетилетие цените скочиха три пъти, но данните от второто тримесечие на тази година показват, че предприемачите бързо напускат сектора на жилищата. За първите четири месеца на 2007 г. са започнати с 20% по-малко къщи и апартаменти в четвъртата по големина икономика на Европа. Общите инвестиции в строителство, които движат 18% от брутния вътрешен продукт на страната, паднаха на най-ниското си ниво от 2005 г., когато се появиха първите признаци за задъхване на сектора.

Въпреки това делът на строителството като част от БВП остава почти два пъти по-голям от средното за еврозоната. Освен това Испания продължава да бъде и с най-бързо развиващата се икономика сред страните, приели единната европейска валута. За второто тримесечие ръстът падна до 0.9% след 1% в първите три месеца на годината. Годишният ръст намаля до 4% и анализатори сочат именно отстъплението в жилищното строителство като основна причина.

На практика през второто тримесечие

от 9 години насам. За година и половина Европейската централна банка почти удвои лихвите, а и на пазара в Испания има излишък от 1 милион апартамента и жилища. Последиците от ипотечната криза в САЩ и предизвикан  от нея световен шок на ликвидността може да накара банките в Испания да затегнат отпускането на кредити. Инвеститорите пък вероятно ще се оттеглят от имотния пазар, където цените започват да падат и предстоят съкращения на строители.

"Прогнозираме някои доста разочароващи данни за растежа на Испания", казва пред Ройтерс Доминик Брайънт, икономист в "Би Ен Пи Париба" в Лондон. Според него догодина нарастването на икономиката ще се забави до 2.8% - най-ниското ниво от пет години насам. Правителството в Мадрид обаче държи на добрите си очаквания на фона на останалите в еврозоната и смята, че увеличаването на населението и корпоративният офсет ще компенсират спада в строителството.

"Нищо не ни дава основание да смятаме, че ефектът от финансовата криза би ни принудил да свалим растежа на 3.8% за тази и 3.3% за догодина", казва държавният секретар по въпросите на икономиката Давид Вегара. Инвестициите в капиталови стоки през второто тримесечие са се увеличили с 13% почти до рекордно за всички времена ниво. "Не вярвам испанската икономика да се забави само защото хората са спрели да си купуват апартаменти", коментира Хосе Гарсия Сарате от консултантската "Форкаст" (4Cast) в Лондон.

Най-големите испански строителни фирми разнообразиха дейността си, като

и се насочиха към инфраструктурни проекти, заемащи другата половина от строителния сектор. Големи компании за имоти също се отдръпнаха, но акциите им продължават да падат поради страховете, че те ще бъдат завлечени към дъното от по-малките и силно задлъжнели фирми в сектора. "Съществува елемент на страх и дори потенциал за паника на този пазар", твърди Сузана Гарсия от лондонския клон на Дойче банк.

Испанският премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро е на няколко месеца от парламентарни избори през март и разчита на силното евро да смекчи трудния преход след жилищния бум, който дърпаше икономиката 14 поредни години. Зависимостта от чуждестранно кредитиране на този ръст обаче  наду дефицита до втори по относителна големина в света. Вносът изпреварва износа от Испания с цели 65%. При това трудните времена тепърва предстоят - ефектът от осемте поредни повишавания след 2005 г. на лихвите в еврозоната ще удари Испания през 2008 г., тъй като поскъпването на кредитите се отразява на частното потребление.

Мнозина анализатори извън страната очакват ръстът на испанската икономика да се изравни или дори да започне да изостава от средното за еврозоната от 2009 г. нататък, понеже започва да изстива ентусиазмът на инвеститорите. "Испания няма да е в челото на еврозоната и в действителност е вероятно да се представя по-слабо от средното", прогнозира Ралф Золвен от Комерцбанк във Франкфурт. Според него през 2008 г. ръстът на икономиката на Испания ще падне до 1.5%. Основният риск идва по линия на зависимостта от външно финансиране за поддържане на икономическия ръст и от обвързването с еврозоната, където отиват 75% от испанския износ.

Лихвите по ипотечните кредити в страната са на 7-годишен връх и 45% от доходите на домакинствата отиват за изплащането им, което е абсолютен рекорд в историята на Испания. Кризата с ликвидността на глобалната финансова система ще се усети и тук. Затягането на условията за кредитиране би трябвало да ограничи корпоративния дълг до 105% от БВП, което пак остава рекордно съотношение спрямо останалите големи икономики на Европа. Задълженията на домакинствата също са високи - 130% от разполагаемия им доход. Масираното вземане на заеми започва да притеснява и банките, независимо че ЕЦБ вероятно ще спре да вдига лихвите.

на централната банка на Испания да се въздържат от прекалено задлъжняване, защото иначе ги очакват намаляване на приходите и оскъпяване на погасяването на дълга. Сътресението на световните капиталови пазари беше последното, от което има нужда в момента страната. "Рискът не идва от забавянето на жилищния сектор, а от това, че нямаме друг икономически стълб. Досега беше добре, но се оказваме изложени на въздействието на външни фактори - кредитните пазари, цените на петрола, търсенето в чужбина", коментира анализатор в голяма испанска банка, пожелал анонимност.

Проблемите с ликвидността ще усилят ефекта на свиване на вътрешното търсене - през първото тримесечие то намаля с 6.8%, през второто - с още 6%, след което избухна световната кредитна криза. До най-ниското равнище от октомври 2005 г. стигна индексът за поръчките в промишлеността - през август той е бил 52.2% и продължава да пада към прага от 50%, под който започва рецесия. Известна утеха носи състоянието на безработицата - най-ниската от 29 години насам.

Проблемите с рисковите кредити няма да се усети директно в страната, където те заемат минималните 1.27% от ипотечния пазар на Испания при 14% в САЩ. Все пак 14 испански фонда бяха ударени от американската ипотечна криза, но загубите им са около 47 милиона евро - нищожна сума, равняваща се на 0.02% от всички активи на инвестиционните фондове в Испания. Същото важи и за испанските застрахователни и пенсионни фондове - по официални данни едва 9 от 302 застрахователи имат някаква експозиция към засегнатите от шока американски фондове и никой от тях не е вложил там повече от 1% от инвестициите си. При пенсионните фондове 60 от 1340 са вложили под 1% в институции за рисково кредитиране отвъд Атлантика.