Словения е най-напредналата в икономическо отношение държава от бившия социалистически лагер, а словенците получават най-високи заплати. В презентациите на банките от Западна Европа Словения присъства като страната, чието население ползва най-често и най-много банкови услуги. Тя беше и първата от новите членки на Европейския съюз, която прие еврото като своя валута. С две думи - икономическо чудо.

Ето защо олющеният самолет на "Адрия еър", чийто течащ таван стюардесата попива със салфетки, никак не се връзва с първоначалните ми очаквания. 

Скромният вид на люблянското летище също е голяма изненада. Дюти фрий магазинът представлява по-скоро щанд. Навън пред аеродрума (както го наричат словенците) чакат двадесетина таксиметрови коли - всичките "Мерцедес". Толкова хай класа обаче е и тарифата им - точно 35 евро до града. Няма място за ропот или пазарене - никой не подбива цените на колегите си. (После ще се окаже, че до летището има страшно удобни автобуси по 4 евро.)

със 120 км в час. Разстоянието до Любляна е 30 км. Единственото място, където мерцедесът спира, е пунктът за събиране на магистралната такса (т.нар. toll). Цената за влизане на лек автомобил е 1.60 евро.

Първите гледки от словенската столица не са никак оптимистични и запленяващи - вехти, макар и санирани блокове, като нашите панелки. Пейзажът постепенно се сменя, за да застине в красивата картичка, която представлява центърът на Любляна - красиви сгради, европейски дух, история и култура, очевидна грижа към детайла, ред и настроение.  

Тук живеят едва 260 хил. души, което е малко над 10% от населението на Словения. Столицата е разположена между хълма, върху който е построен замъкът "Любляна", а река Любляница сече града на две части.

Най-вдъхновяващ е Старият град със своите ренесанс, барок, декорирани врати и арки. Това е мястото, където най-добре може да се усети пулсът на града. Особено през лятото улиците жужат, кафенетата са винаги пълни. Няколко седмици преди Коледа същите тези улици са изпълнени със сергии с подаръци, продават се глюбвайн и сладкиши.

Най-близките до Стария град хотели струват около 200 евро на вечер, като в цената е включена и закуска. Впечатляващият с архитектурата си "Юнион" се намира почти на централния площад, което го прави доста подходящ за туристите. Хотелът е само на десетина минути път до автогарата и жп гарата.

За словенците единица мярка за цените и стандарта на живот е кафето. Но не свареното вкъщи. Традицията тук повелява еспресото да се пие в красивите и удивителни със своят уют и атмосфера кафенета. Цената е 1 евро. Може да се намери и по-евтино, но това ще бъде за сметка на качеството. След приемането на еврото словенците демонстрираха най-голямо недоволство от поскъпването именно на кафето си. Гордост за местните жители е и бирата "Юнион", която в най-популярната търговска верига "Меркатор" може да се намери също за 1 евро, докато в местните кръчми се налива двойно по-скъпо. Пивото се вари в Любляна в непосредствена близост до парка "Тиволи".

които любознателният турист трябва да посети в Любляна, са и Тремостовье (Трите моста), построени от великия за словенците архитект Йоже Плечник. Негово дело са повечето красиви сгради в града. Сред тях е и откритият пазар, който се оживява всеки ден малко след 8 часа и работи до 17 часа.

Може би най-известният в града мост е Змайският мост (Драконовият мост), който е украсен с четири дракона - символите на Любляна. Не бива да се пропускат още хълмът със замъка, кметството с фонтана "Роба", катедралата "Свети Николай", новият център на града, Националният музей, операта, парламентът, римската "Емона", театърът и Кръжанке.

Изненадващ е фактът, че красивите ренесансови и барокови сгради в Любляна са на възраст не повече от 120 години. Това е така, защото градът е бил почти изцяло сринат преди повече от век от разрушително земетресение. След това е бил изграден отново във вида, в който може да се види и днес.

Туристът, който не обича да обикаля с часове, може да бъде спокоен. Всичко, което си заслужава да бъде видяно и снимано в словенската столица, се намира на една ръка разстояние. За обиколка на града стигат два часа.

Проблеми с паркирането в Любляна няма. В паркингите почти винаги се намират свободни места, като цената е 60 евроцента (1.20 лв.) на час. За сравнение - у нас цената е 2 лв. Никой не си и помисля да паркира на забранено място. Полицаи не се виждат, за сметка на това градът е осеян с наблюдателни камери, които явно си вършат работата за разлика от тези в България. Спокойствието на хората е гарантирано, като почти целият център е пешеходна зона. Задръствания няма в нито една част от Любляна, дори и в час пик. Липсват изнервени шофьори, предимствата и правилата за движение се спазват. В града няма "състезатели", всички карат с не повече от 50 км в час. Разбира се, в Любляна автомобилите са по-малко в сравнение с тези в София. За разтоварването на трафика сериозна роля играят и велосипедистите, които са хиляди в Любляна. Градската управа е отделила за тях специални алеи. Освен това в част от улиците могат да влизат само пешеходци и велосипедисти. Има и отделни светофари за колоездачите.

Тръгвам си от Словения с мисълта, че не е нужно тепърва да откриваме колелото...

Малко факти за Словения

Население - 1.996 млн. души

Територия - 20.256 кв. км

Език - словенски, различни националности говорят още италиански и унгарски

Религия - римокатолическа, протестантска

Климат - континентален, средиземноморски

Часово време  - GMT+1 (един час назад в сравнение с българското)

Столица - Любляна, 269 хил. души

Валута - евро (от 1 януари 2007 г.)

БВП на глава от населението - 13 896 евро.

Освен че има впечатляващ БВП на глава от населението, по доход страната почти е достигнала Европейския съюз. Средната работна заплата в Словения през миналата година е 1200 евро, показват данните на Националния статистически офис. Минималната, определена със закон надница, е 522 евро. Около това ниво са и пенсиите. Цените в магазините обаче не са много по-високи от тези в България.