Работодателите са задължени със закон да удържат и внасят данъците върху доходите на лицата, които са наели на работа. В случай че те не направят това, ще бъдат наказани с глоба или имуществена санкция в размер до 1000 лв., ако не подлежат на по-тежко наказание. Състоянието на нормативната база днес поставя въпроса: ще бъде ли наложена тази санкция на работодател, който не удържи данък върху дохода, изплащан по реда на чл. 40, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - за първия работен ден от временната неработоспособност? На практика на този въпрос има два отговора: не - защото за първия работен ден от временната неработоспособност се изплаща парично обезщетение по част първа от КСО, а според т.14 на чл.24, ал.2 от ЗДДФЛ (аналогично на ЗОДФЛ - отм.) тези обезщетения са необлагаем доход; да - защото от 1 януари 2007 г. за първия работен ден от временната неработоспособност се изплаща не обезщетение, а възнаграждение, което се облага по общия ред.

Причината за коренно противоположните отговори е в промяна на редакцията на чл.40, ал.4 от КСО, изискваща осигурителят да поеме за своя сметка разходите, свързани с първия работен ден от временната неработоспособност. До 31 декември 2006 г. в чл.40, ал.4 от кодекса беше регламентирано, че за първия работен ден от временната неработоспособност работодателят изплаща парично обезщетение. Според новата редакция на текста осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия работен ден от временната неработоспособност среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от среднодневното уговорено възнаграждение. Терминът "парично обезщетение" е заместен с "възнаграждение". Добавена е и нова разпоредба - чл.40, ал.5 от КСО, според която изплащането на паричните обезщетения и помощите се извършва при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. С други думи, като парични помощи и обезщетения се визират само тези, които са изплащани от държавното обществено осигуряване (ДОО) по реда на влязлата в сила от 1 януари 2007 г. Наредба за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения от държавното обществено осигуряване.

Общата разпоредба на чл.40, ал.1 от КСО в смисъл, че за времето на отпуск поради временна неработоспособност се получава парично обезщетение вместо трудово възнаграждение, обаче остана непроменена. Остана непроменена и разпоредбата на чл.162, ал.3 от Кодекса на труда (КТ) - за времето на отпуск поради временна неработоспособност на работника или служителя се изплаща парично обезщетение.

И така какво получава лицето през първия работен ден от временната неработоспособност - възнаграждение или парично обезщетение? От гледна точка на начисляване на осигурителните вноски се стигна до нормативно еднозначен отговор - през първия работен ден от временната неработоспособност се изплаща възнаграждение. В тази посока отговорът се даде още в началото на годината. На основание чл.10, ал.1, т.4 от Закона за Националната агенция за приходите изпълнителният директор на НАП даде задължителни указания за всички осигурители (Указание № 24-00-1 от 08.01.2007 г.), с което бе посочено, че промяната в чл.40, ал.4 от КСО означава, че от 1 януари 2007 г. вече се изплаща не парично обезщетение, а възнаграждение, което е обект на осигуряване. В този смисъл бяха дадени тълкувания и от Министерството на труда и социалната политика. Указанието беше последвано от промени в Наредбата за елементите на възнагражденията и доходите, върху които се правят осигурителни вноски (обн. в ДВ, бр. 15 от 16.02.2007 г.), като се регламентира, че за първия работен ден от временната неработоспособност се внасят осигурителните вноски.

Опитите по съдебен път да се оспорят направените промени в наредбата като противоречащи на разпоредбите на чл.162 от Кодекса на труда и чл.40, ал.1 от КСО, според които в случаите на временна неработоспособност се изплаща парично обезщетение, а не възнаграждение, се оказаха безуспешни. Съдът прие, че нормата на чл.40, ал.4 от част първа на КСО е специална по отношение на чл.162 от КТ и чл. 40, ал.1 от КСО (Решение на ВАС №7516 от 12.07.2007 г. по адм. дело № 3343/2007, ІV отд.). И затова няма противоречие - в първия работен ден на временна неработоспособност се изплаща не обезщетение, а възнаграждение, което може да бъде обект на осигурителни вноски. В крайна сметка съгласни или не с извършените промени, осигурителите са наясно, че са задължени да начисляват осигурителни вноски.

Какво става обаче с данъчното облагане? От цитираните по-горе тълкувания е видно, че и изпълнителният директор на НАП, и представителите на МТСП, и съдът приемат, че новата редакция на чл.40, ал.4 от КСО визира за първия работен ден изплащане на възнаграждение, т.е. през първия работен ден на временна неработоспособност няма изплащане на обезщетение по смисъла на част първа от КСО. Следователно нормата на чл.24, ал.2, т.14 от ЗДДФЛ е неприложима. Има обаче тълкувателни писма до отделни данъчно задължени лица, подписани от зам. изпълнителен директор на НАП, в които е изразено становище, че сумите по чл.40, ал.4 от КСО имат характер на обезщетение по смисъла на част първа от КСО и на основание чл.24, ал.2 от ЗДДФЛ същата не следва да се включва в облагаемия доход от трудови правоотношения. Първото писмо, застъпващо тази позиция, беше до Апелативния съд (писмо №11-03-22 от 11.02.2007 г. на НАП). Именно то беше популяризирано навсякъде и създаде големи колебания за това какво да правим с данъците.

Изразеното във въпросното писмо становище би могло да се приеме като опит от страна на служители на НАП да се противопоставят на действително странната и противоречаща на здравата логика идея през първия ден временна неработоспособност да се изплаща възнаграждение, а не обезщетение. Но именно тази странна идея е регламентирана нормативно в част първа от КСО и, както е видно, засега не е оборена по съдебен път. Чл.24, ал.2 от ЗДДФЛ визира обезщетения по смисъла на част първа от КСО, а не по смисъла на чл.162 от КТ. Необлагаемите обезщетения по смисъла на КТ са посочени в т.8 на чл.24, ал.2 от КТ и чл.162 от КТ не е сред тях.

Ще добавим, че изоставяйки спора какво се изплаща през първия работен ден - обезщетение или възнаграждение, като допълнителен аргумент за освобождаване от облагане на дохода за първия работен ден от временна неработоспособност служителите на НАП посочват нормата на чл.13, ал.1, т.6 от ЗДДФЛ, според която не са облагаеми доходите от задължителното осигуряване в България и чужбина, на базата на която се приема, че сумата е необлагаема, доколкото произхожда от задължителното осигуряване в България. Затова независимо дали сумата по чл.40, ал.4 от КСО представлява възнаграждение, обезщетение или друг вид доход, тя е необлагаема, тъй като произхожда от задължителното осигуряване. Фактът, че сумата е за сметка на работодателя, не променя правното основание на изплащането й - част първа от КСО, където са уредени обществените отношения, отнасящи се до задължителното осигуряване в страната. С други думи, разпоредбата на чл.13, ал.1, т.6 от ЗДДФЛ е прочетена в широк смисъл - "не са облагаеми доходите, произхождащи във връзка със задължителното осигуряване в България и чужбина". Разпоредбата на чл.13, ал.1, т.6 от ЗДДФЛ обаче би могла да има и друг, по-тесен прочит - "не са облагаеми доходите, изплащани от задължителното осигуряване в България и чужбина", и в масовия случай тази разпоредба се разбира именно по този начин.

Затова да не се извършва облагане по реда на ЗДДФЛ изглежда рисковано. И независимо че тълкувателните писма на НАП до отделни данъчно задължени лица станаха известни, облагането на доходите, получени през първия работен ден от временна неработоспособност, се приема като подход от немалко работодатели. Ако НАП действително защитава разумната позиция, че първият работен ден от временна неработоспособност не подлежи на облагане по реда на ЗДДФЛ, нека изостави практиката да отговаря на отделни данъкоплатци, а да издаде единно указание за уеднаквяване на данъчната практика, което да помести в сайта си. И нека това да стане до края на годината - преди годишното уравняване на заплатите. Другият вариант за решаване на проблема с данъчното третиране на първия работен ден от временната неработоспособност е всеки работодател да напише запитване до НАП с цел да получи индивидуален отговор до извършване на годишното уравняване на заплатите. Едва ли обаче той е най-добрият.