Градският ми поглед, свикнал да се блъска в многоетажни сгради, тук препуска свободно, необезпокояван и в четирите посоки - Стара планина, връх Шилото край Бургас, на юг - чак до Босна в Странджа.

Няма съмнение, голям стратег е избрал мястото, на което да бъде построена древната крепост Русокастрон. Оттук можеш да контролираш цялата околност - от където и да се зададе войска, няма как да остане незабелязана. А само на 6 км в права линия се намира друга стратегическа крепост - Дебелт.

Зачестилите варварски нашествия през V век налагат необходимостта от изграждане на военно-стратегически крепости.

Една от тях е Русокастрон. Построена е от червени скали, откъдето идва и името й от гръцки - Червената или Пурпурната крепост. 

Четири века по-късно тя е част от огромното землено укрепление, т.нар. Еркесия, свързвало черноморското крайбрежие с долината на Марица и действало като охраняема граница между България и Византия. За това свидетелства и единствената запазена песен за строителството на укреплението. Записва я Константин Иречек през 1875 г. В нея се пее как ханът, проверявайки работата на строежа край Русокастрон, среща баба, която плаче. Възрастната жена кълне стената, която отнема майките и бащите от малките деца. А ханът я успокоява, че изграждането й е за добро и че така всички ще живеят по-спокойно.

"По време на разкопките открихме голям културен пласт, свързан с Първото българско царство - квартали, военни съоръжения, които доказват, че по това време Русокастрон вече е била цветуща крепост", разкрива директорката на Регионален бургаски музей Цоня Дражева, която е и ръководител на археологическите разкопки.

Откритието е от изключително значение, тъй като досега се смяташе, че през IX век това е било само пусто поле, което се е използвало за военни действия между България и Византия, допълва археоложката.

През 70-те години на X век крепостта е опожарена. Малко по-късно е възстановена и се превръща във важен град, описан от арабския географ Идриси. Минавайки по тези земи през XI век, той пише, че Русокастро е богат град.

Най-значимото събитие, свързано с крепостта, е битката през 1332 г. между българския цар Иван Александър и византийския император Андроник III. В историята е записана като последната българска победа преди падането на страната под турско робство, а самата крепост се превръща в символ на Второто българско царство. До края на съществуването й през XV век тя е административен център - Русокастренска кааза, простираща се до Созопол, Пиргос (Бургас), Карнобат, Айтос и Факия. Оттук е минавал държавният път и е бил събиран пътен данък.

При военни учения преди 25 години е унищожена огромна част от крепостната стена, а феодалните жилища в нея са изцяло сринати. От средновековната църква в крепостта остава да стърчи само грозен скелет. Още си личат следите от трите установки, от които военните са стреляли по църквата, както и от булдозерите, с които са си прокарвали път през крепостната стена.

"През цялата ми практика на археолог за първи път срещам толкова унищожена крепост", споделя Цоня Дражева.

Въпреки че е паметник на културата от 1965 г., крепостта досега не е проучвана. Археологическите разкопки започнаха едва миналата година, доста след опустошенията на иманяри и военни.

За два сезона археолозите успяха да очертаят цялата площ на крепостта, която е използвала естествените дадености на скалата. На места дължината на стените достига от 260 до 320 метра.

Без аналог у нас е портата с две врати, от която след ученията е оцеляла само лявата половина. Тя е била допълнително укрепена с решетки, наречени катаракти, които са падали отгоре, за да пресекат набезите на вражеските войски.

Установено е, че по цялата вътрешна стена от юг е имало жилищни квартали. В югозападната част е бил разположен занаятчийски квартал, в който е имало пещи за изработка на стъклени накити и ковачница. В югоизточната част са живеели земевладелци. Това са били основно семействата на войниците, охранявали Русокастрон.

Когато посещавам крепостта, тук кипи усилена работа. За часове пред очите ми изниква ранно византийско жилище от VI век. "Като по учебник е", радват се Цоня и помощникът й Милен Николов. Заразена от ентусиазма им, се включвам в изследването на една яма. "Боклучните ями са енциклопедията на археолозите", шегува се Цоня Дражева. И съвсем сериозно добавя, че благодарение на тях се откриват ценни данни за бита и начина на живот на предците ни.

С интерес разбирам например, че и древните са пийвали бира, която са приготвяли от ечемик и са оставяли да ферментира под високо налягане. Менюто им не е било особено разнообразно - предимно кореноплодни, непредставляващи интерес за изтънчения ни вкус - цвекло, алабаш, щир, лобода. Яли са още нахут, соя, коприва, лук и чесън, а понякога - риба, пиле или някое домашно животно.

Късметът на начинаещия ми се усмихва и скоро откривам сребърна монета и части от синджир с медальон във формата на лъвче.

Сред по-ценните находки, открити тук, са старобългарска керамика от времето на цар Кардам, ранно византийски стрели и ножче с дръжка.

Жилищата ще бъдат консервирани, а напролет ще се търсят нови средства за продължаване на разкопките. За да не бъдат разграбени от иманярите, е осигурена денонощна охрана.

Благодарение на фондация "Русокастрон" е възстановена средновековната църква "Св. Георги Победоносец" в крепостта. А откритите в християнския некропол кости са събрани в костница, построена в близост до църквата.

Според археолозите крепостта Русокастрон е изградена върху тракийско светилище. Доказателство за пребиваването на траките са жертвените камъни, оформени като вани, в които древните са извършвали ритуали с вода, а също изсечените в скалите стълби, стъпки и пещери.

На самия вход на крепостта се виждат поменални ниши, датирани от VIII век пр.Хр. В тях траките са оставяли дарове за богинята майка и са ги затваряли, за да не бъдат осквернени.

Предполага се, че тук е съществувало цяло тракийско селище, което тепърва предстои да бъде открито.

Докато обикаляме крепостта, двуметров смок се изпречва на пътя ни. Не е враждебно настроен, просто напомня кой е господарят тук. Решаваме да заобиколим. Изненадите, които ме очакват в Русокастро, не са свършили.

В северната страна на крепостта е скътана необикновена пещера - Русината дупка. Легендата разказва, че змеят отвлякъл мома Руса от хорото и я затворил в пещерата, за да му стане жена. Сълзите на девойката, които се стичали по сводовете, образували аязмо. Местните вярвали, че мястото е свещено, а водата - лековита.

Кога първоначално е била посещавана пещерата, още не е известно.

Откритите глинени статуетки в селището, което е само на 500 метра от пещерата, са доказателство, че в праисторическата епоха тя вече е била светилище. Според археолозите под нея съществуват каменни стъпала. Ако ги открият, ще успеят да докажат, че това е едно от най-ранните светилища в Европа, посещавано още от траките през V век пр.Хр. Пътеката от църквата до пещерата вече е трасирана и е част от туристически маршрут. Има възможност, след като бъде изследвана, цялата уникална старина Русокастрон да се превърне в култово място.