Класация, предложена от Антоан ван Агтмаел, председател на Emerging Markets Management LLC и баща на термина "развиващ се пазар" от 1981 г., подрежда компании от развиващи се икономики в челната десетка, както следва: "Самсунг" (Южна Корея), "Хюндай" (Южна Корея), "Тайван семикъндъктър" (Тайван), "Хон Хай" (Тайван), "Леново" (Китай), "Инфосис" (Индия), "Семекс" (Мексико), CVRD (Бразилия), "Ембраер" (Бразилия), "Групо Модело" (Мексико). За мнозина е изненадваща статистиката, че 100 компании, разположени в най-бързо развиващите се икономики в света, имат общи постъпления от $715 милиарда през 2005 г. Това означава 10 пъти по-стремглаво развитие от техните американски еквиваленти, 24 по-бързо от японските компании и 34 по-бързо от германските, сочи изследване на "Бостън кънсълтинг груп".

От последната класация на списание "Форчън" за богатството и позицията на 500 компании от цял свят (Fortune 500) става ясно, че 61 от тях сега се намират в развиващи се страни, докато преди десет години са били 28. Това са новите сини чипове, или международно признати и финансово стабилни формации, които съвместяват последната дума на техниката с корпоративна хитрост за завладяване на местния пазар.

През 2006 г. бразилският самолетостроителен гигант "Ембраер" настигна канадския величествен "Бомбардие" и сега е световен лидер в производството на среден размер пътнически самолети. По официални данни, изнесени от "Ембраер" в началото на октомври, компанията е произвела 47 самолета през третото тримесечие на 2007 г. в сравнение с 30 броя миналата година. Четвъртият по големина в света производител на самолети е доставил на клиенти 108 машини до септември тази година, а цели да произведе общо около 170 броя до края на 2007 г.

Бразилското правителство има идеята за роден производител на самолети още през 40-те години на миналия век. Първата стъпка е създаването на бразилския Институт за научни изследвания и развитие през 1954 г., а сега Институт по аеронавтика и космонавтика (IPD). В средата на 60-те институтът получава предложение от френския инженер Макс Холст той да създаде транспортна машина с турбовитлов двигател. Група местни инженери начело с Озиреш Силва ще превърнат това предложение в по-мащабен проект, известен като IPD - 6504, или модела "Бандейранте", който лети за първи път на 26 октомври 1968 г.

По това време институтът искал 6504 да премине в серийно производство, но не успял да предизвика нужния интерес сред частни инвеститори. Тогава става ясно, че е необходимо създаването на държавна компания. Така през 1969 г. възниква "Ембраер" под ръководството на бразилското Министерство на аеронавтиката. По това време фабриката има около 500 работници и амбицията да конструира два самолета "Бандейранте" на месец. Президент става Озиреш Силва. Първите няколко серии самолети са предназначени за бразилските военновъздушни сили. "Трансбразил" купува първите търговски "Бандейранте", а износът и на двата вида започва през 1975 г. в 36 страни. Междувременно се разработват безмоторният модел "Урупема" и специализираният за селското стопанство "Ипанема, който се произвежда и днес. През 1974 г. започва монтирането на още няколко нови модела като "ПА-28 Чероки", "ПА-34 Сенека" и "ПА-31 Навахо". По поръчка на Министерството на аеронавтиката "Ембраер" разработва и първия боен самолет "Тукано", чийто пробен полет се състои през декември 1980 г. И досега "Тукано" си остава един от най-успешните военни учебни самолети, които се изнасят в цял свят.

Към края на 80-те години правителствените инвестиции в авиоиндустрията рязко спадат заради нововъведени изменения в бразилската конституция в поддръжката на сектора, както и поради липсата на интерес към бойни самолети заради края на студената война. В допълнение цените на петрола се покачват стремглаво покрай първата война в Залива и "Ембраер" изпада в тежка финансова криза. Следват драстични съкращения на работниците, като от над 12 хиляди остават да работят малко над 3 хиляди. В същото това време обаче инженерите на компанията продължават с разработката на нови проекти, сред които са 45-местният пътнически "Турбофен" и ERJ 145. Четири години по-късно, през 1994 г., компанията е приватизирана и с нов президент Маурисиу Ботелю. Започва сътрудничество с други компании като "Паркър Ханифин", "Алисън енджин къмпани" и "Хъниуел", които внасят сериозни инвестиции за развитието на ERJ 145. Продажбите на самолета носят чувствителни приходи, които позволяват на "Ембраер" да се възстанови финансово. Днес компанията пробива на пазара за бизнес самолети с известните си модели "Линидж 1000", "Фенъм 100", "Фенъм 300" и други.

От април тази година "Ембраер" има нов президент - Фредерико Курадо, на 45 години, който работи там от 1984 г. След кризата от 90-те авиопроизводителят се владее от три инвеститорски групи - пенсионните фондове "Пресви" и "Систел" и "Бозано груп", всяка от които държи по 20 процента дялов капитал.