Преди около седмица към 6 ч. сутринта 90-годишният Леонид Хурвиц получава телефонно обаждане. Но понеже той не чува много добре, подава слушалката на жена си, Евелин. "И тя (Евелин) продължаваше да повтаря "Нобелова награда" отново и отново, та аз си помислих, че някой е намерил странен начин да се шегува. По-късно започнаха и други хора да се обаждат, едва тогава започнах да вярвам какво се е случило."

А това, което се случва, е, че Хурвиц, бивш професор към университета в Минесота, този ден научава, че е удостоен с Нобелова награда за икономика заедно с още двама негови американски колеги. Освен това той е и най-възрастният лауреат на наградата изобщо.

Ученият, който живее в южната част на Минеаполис, казва, че е възхитен да спечели тази най-престижна награда заедно с Ерик С. Маскин, професор в университета в Принстън, щата Ню Джърси, и професор Роджър Б. Майерсън от Чикагския университет.

Кралската шведска академия на науките обяви, че триото заслужава наградата за "полагане основите на теорията за икономическите механизми". Започвайки от 1960 г. с Хурвиц, тримата учени изследват как играта с икономическите механизми може да помогне да бъдат изнамерени най-ефикасните методи за разпределяне на ресурсите. Теорията се прилага в разнообразни ситуации, вариращи от проблеми в сферата на труда до търгуване с държавни облигации. Също така помага на страни и компании по-добре да разберат как пазарът функционира дори и при по-нестабилни условия.

Леонид Хурвиц казва, че икономическите науки привлекли интереса му, защото е бил "дете на Голямата депресия". "Винаги съм чувствал, че един от проблемите на политиците е, че те могат да представят много прилични цели, да обещават какво ли не, но не могат да разберат какви са правилата на играта", смята Хурвиц. Което не означава, че трябва да изхвърлиш, всичко, което знаеш, но може би е добре да измислиш нов ъгъл, нов подход към установените правила.

Нобелистът Хурвиц се ражда в Москва малко преди Октомврийската революция през 1917 г., в семейството на полски евреи, преселили се по време на Първата световна война. Началното си образование той получава в Полша. През 1938 г. завършва право във Варшавския университет, а после за кратко време учи в лондонското Висше училище по икономика. Имигрира в САЩ през 1940 г. и следващата година става научен асистент на Пол Самюелсън, икономист от Масачузетския технологичен институт. Впрочем Самюелсън по-късно също става лауреат на Нобелова награда. През годините Хурвиц е преподавател в щатите Илинойс и Айова, докато през 1951 г. не се установява в университета в Минесота, където води курсове по икономика и статистика. Пенсионира се от преподавателската си кариера преди 20 години.

Леонид Хурвиц има репутация на еклектичен учен с разностранни интереси, обхващащи теми от лингвистиката до метеорологията. Негов колега от университета в Минесота, В. В. Чари, си спомня, че когато за пръв път среща Хурвиц, икономистът показва завидни познания за произхода на някои думи и диалекти в езика тамил, който се говори от населението на Южна Индия и Северна Шри Ланка. За Чари, който е индиец, било особено изненадващо да чуе такива точни, научно обосновани детайли за родния си език, и то от полски евреин, роден в царска Русия. "Аз говоря тамил, откакто се помня, но Леонид навлезе в такива подробности, за които аз не съм и предполагал, че съществуват", споделя Чари.

Като се изключат енциклопедичните му познания в различни области, много от колегите на Хурвиц смятат, че Нобеловата награда е отдавна заслужена и му се полага.

Преди повече от половин век Хурвиц започва да изследва пазара чрез основно теоретичен математически подход. И докато другите подхвърлят термини като "икономически механизми" и "съвместимост на стимулите", той прави нещата разбираеми дори и за лаиците. Пазарът функционира ефективно, когато стимулите или приходите за играчите и тези, които налагат правилата, са в абсолютна хармония. На практика обаче се оказва, че това е трудно да се постигне, защото често при сделка участниците от едната страна разполагат с много повече информация, отколкото другата страна. Хурвиц търси решения, при които има вероятност тази информация в повече да излезе наяве и да стане общо достояние.

Практическо приложение на теорията на американския икономист се наблюдава в случаите, когато се търгуват правата за държавно телевизионно и радиоизлъчване.

В.В. Чари обяснява, че в миналото правителството раздавало лицензи, без да се съобрази кои от кандидатстващите медии ще са най-успешни. Идеите на Хурвиц подтикват правителството да обяви търг за честотите на операторите за мобилни телефони. И по дефиниция компаниите, които най-много наддават, имат стимул впоследствие да използват честотите най-ефикасно. Друг пряк ефект от теорията на Хурвиц е, че днес търговете позволяват на производителите, които замърсяват, да купуват и продават активи за правото да изпускат серен диоксид в атмосферата. Тази система е довела до намаляването на киселинния дъжд.

Негови колеги от университета в Минесота си спомнят семинар, на който няколко икономисти представят откритията си за сложен компютърен модел. Всички са възхитени от работата, докато Хурвиц не отишъл до черната дъска и надраскал набързо няколко формули. "Аз мисля, че това е, което вие имате предвид", казва спокойно той. Така с няколко тебеширени линии професорът прави седмици от упорит труд да изглеждат абсолютно ненужни.

Икономическата теория е повече мисъл, не трябва да разчита на технологиите да решат даден проблем, смята Леонид Хурвиц. "Отговорът няма да дойде автоматично дори и от най-съвършения компютър."