Тук нищо не напомня за вятъра и слънцето, нито за движението на облаците и ромоленето на дъжда. "Всъщност това е странно място за един изследовател на климата", казва Доминик Флайтман и се наслаждава на ехото от думите си. Флайтман, 38-годишен професор в Института по геология към Университета в Берн, се намира в пещера в Южна Анадола, Турция, където показва на своите студенти и докторанти тайните на подземния свят. "Изгасете всички лампи", нарежда той и тъмнината пада върху малката група. Една капка разкъсва мъртвешката тишина. "Чувате ли, пита Флайтман, това е водата, която се вкаменява."

Това, което швейцарският професор нарича вкаменена вода, всъщност са сталактитите. Бавно, в продължение на хилядолетия, те порастват, като същевременно запазват безценни свидетелства за климата на планетата. От съотношението на изотопите на кислород и въглерод в отделните варовикови слоеве може с голяма доза точност да се реконструира кога колко валежи са падали на Земята и какви са били температурите в различни епохи, писа германското списание "Шпигел".

Въпреки младостта си Флайтман вече е сред водещите специалисти в проучването на т.нар. спелеотема, събирателното понятие за видовете сталактити и сталагмити. Дълго време тази дисциплина се развива в сянката на други научни занимания. Палеоклиматолозите, които възстановяват климата на миналото, се хранят от други източници на знания в началото от кръговете по дървесни остатъци и седименти, извадени от езера и морета, напоследък от ледената сърцевина, изтеглена от дебелите километри ледени шапки на Гренландия и Антарктика. С поразителна прецизност те позволиха на изследователите да погледнат

"За палеоклиматологията последните две десетилетия бяха епохата на ледените ядра. Следващите две може да се окажат на спелеотемата", предрече в списание "Сайънс" оксфордският учен Гидеон Хендерсън. И Реймън Брадли, професор в Университета на Масачузетс, също признава, че "каменните конкурентни" предоставят изключителни наблюдения. Брадли е влиятелен климатолог, който детайлно е проследил развитието на глобалната средна температура за изминалото хилядолетие. На слушателите си той представя карта на света, на която са отбелязани всички налични климатични архиви. Най-сгъстени са данните на север, по полюсите, северноамериканските и европейските планини. "Около екватора обаче все още имаме много бели петна. В тропическите дървета почти не са запазени температурни промени, а няма и лед с изключение на глетчера на Килиманджаро", признава Брадли. Той е убеден, че сталагмитите могат да запълнят тези пропуски.

На тази цел е посветил усърдието си Флайтман. Той е пребродил вече Саудитска Арабия, Йемен и Оман, веднъж дори бил пленен от местни племена, в тъмните шахти пък го очаквали змии. В една пещера попаднал на прибори за хранене от каменната ера, нерядко се натъквал и на изненадващи останки купища човешки кости. Не можело обаче да стори нищо повече, освен да ги фотографира и после само да съобщи на властите. След което отново да тръгне в дирене на най-важните находки перфектно запазени сталактити, по възможност прави и далеч от вредните въздействия около входовете на пещерите.

През лятната си обиколка Флайтман и екипът му обходили 10 пещери в Северна Анадола. Помага им Окан Тюсюз, известен турски геолог, занимаващ се с друг феномен, който за хората тук представлява много по-конкретна заплаха, отколкото промените в климата земетресенията. Затова Тюсюз изследва тъкмо сталагмитите, които не вършат работа на колегата му Флайтман счупените. Един особено причудлив екземпляр привлича вниманието му сталагмитът се съборил няколко пъти и отново е пораствал върху линията на счупването. "Предполагаме, че земетресенията в Северна Турция се случват с известна регулярност", казва Тюзюс.

За да постигнат по-голяма точност, Тюсюз и Флайтман се опитват да определят възрастта на новообразувания варовик на границата на счупването. Така те откриват едно особено ценно свойство на образуванията в тях се съдържат малки количества уран

Методът на Флайтман превъзхожда дори и кръговете по дърветата и ледените ядра, отбелязва "Шпигел". Освен това сталактитите са много точен измерител за валежите, дори и хиляди години назад. В лабораторията си в Берн изследователят чете по тях хрониките не само на климата, но и на историята на човечеството, династии и държави. Така например Флайтман доказва как постепенно пресъхва водата в Двуречието между Тигър и Ефрат преди 4200 години, което води до изчезването на онази високоразвита култура, смятана за първообраз на Райската градина. Въз основа на сталагмитите от Оман швейцарецът например открива, че царствата на Арабския полуостров са разтърсени от климатични аномалии около 540 г. сл. Хр., или малко преди възникването на исляма. Четири царства западнали, масов глад сполетял тогава Мека.

В Турция Флайтман започна да търси отговор и на една от най-големите библейски загадки дали има исторически пример за Потопа. Мнозина изследователи предполагат, че естествената бариера между Черно море и Средиземно море изведнъж е пропаднала преди около 9400 години. Подобно драматично събитие би трябвало да е оставило следи и във варовиковия архив в турските пещери.

Засега обаче сталагмитите говорят по-скоро срещу тази хипотеза. Кривата на валежите не показва никакви драстични отклонения. "По-скоро Средиземно море бавно се е покачило, докато не е преляло в Черно", смята Флайтман.

Повече от Потопа обаче ученият се интересува от един основен принцип на функциониране на климата. Флайтман смята, че е хванал следите на мистериозната

които всяка година минават през тропическите ширини. Мусонът всеки път е различно силен, променливо е и доколко на север може да стигне. Все още не е достатъчно ясно от какво зависи силата му, освен това се поражда и въпросът какво ще бъде поведението му в климата на бъдещето, белязан от парниковите газове.

Флайтман обвързва температурите на Северния Атлантик, неговите зони на ниско атмосферно налягане и количествата дъждове в Азия, като твърди, че именно Турция играе ролята на свързващия елемент, шарнира в глобалната игра на времето. Зоните на ниско налягане, които от северните атлантически райони през Средиземноморието се отправят на изток, тъкмо над турска територия попадат на кръстопът: или се отклоняват в северна посока, или пък отшумяват през Близкия изток до Афганистан. "Падне ли там много сняг, мусонът е слаб", обяснява изследователят. От записите, събрани от сталагмити от Арабския полуостров, Флайтман изважда основополагащ модел. "В студени периоди мусоните значително по-малко проникват на север, отколкото при топло време", смята ученият.

Това би могло да обясни и защо някога саваните са процъфтявали на Арабския полуостров и огромните езера са привличали антилопи, бизони и лъвове. Днешните Сирия и Ливан са били дори покрити с гъсти гори. "А днес там има само камъни и пясък".