Синдикалистите от Единния национален стачен комитет във вторник отправиха контраоферта към правителството, втората от началото на учителската стачка, започнала преди 37 дни.

Протестиращите настояват стандартите за издръжка на ученик да се повишат от 933 лв. на 1151 лв. през януари (колкото планира кабинетът за цялата година) и на 1381 лв. към 1 юли. Третото искане е от утре заплатите да бъдат увеличени с 20%, а не с предлаганите 18 на сто. Стачниците държат към 1 юли средната заплата за целия сектор, а не само за педагогическия персонал, да стане 650 лв. Към тази дата началната учителска заплата трябва да бъде 508 лв. Въпреки различията и профсъюзите, и кабинетът настояват в бюджет 2008 г. средствата за образование да са с 470 млн. лв. повече в сравнение с тази година.

Централите на двата големи синдиката отново призоваха стачниците за повече умереност. Зам.-председателят на КНСБ Пламен Димитров заяви, че е достигнат пределът на възможностите в преговорите за увеличение на заплатите и оттук нататък отговорността за продължаващата стачка ще носят учителите, които отказват да приемат проектоспоразумението на правителството. По думите му се преминава прагът на търпимост в обществото и всички стачни комитети трябва да си дадат ясна представа за това. И според лидера на "Подкрепа" Константин Тренчев е достигнат оптималният вариант за увеличение на заплатите, но учителите са в правото си да не са доволни и да продължат преговорите.

Докато съветът на коалицията заседаваше, министърът на образованието Даниел Вълчев и стачният комитет си разменяха писма. Късно в понеделник Вълчев им писа, че кабинетът е разочарован от това, че лидерите не могат да убедят преподавателите в "разумността и приемливостта" на подкрепения от самите тях вариант на споразумение. Комитетът контрираха с писмо, че под предлог решаване на трудовоправен конфликт правителството всъщност извършва реформа в сектора, с която обществото не е запознато. Затова той настояха за провеждането на дебати с участието на учени, родители и неправителствени организации.

По-късно във вторник, точно преди заседанието на лидерите на управляващите партии, министър Вълчев прати ново писмо със смекчен тон. По думите му днес Министерският съвет ще обсъди проблема с учителската стачка, след което той ще уведоми синдикатите как по-нататък ще се водят преговори.

От просветното ведомство посочиха, че стачкуват едва 34% от училищата, а данните, които дават синдикатите, не са верни. Профсъюзите обаче обвиниха министерството в манипулация, защото по техни сведения броят на стачкуващите педагози е 67%. Все още няма яснота в кои училища вече се преподава и кои ще продължат със стачката. Всеки учителски колектив решава сам дали да се върне в класните стаи. Нито синдикатите, нито министерството могат да кажат кои училища ще започнат занятия от днес. По данни на регионалните стачни комитети и на регионалните инспекторати по образование повечето училища във Видин започват работа. В клас ще се върнат и част от учителите във Велико Търново, Сливен и в Кюстендил.

Междувременно с общо становище излязоха от организацията на младите учени, Гражданското движение за наука и образование, студентската и ученическа организация "Призив" и учителското сдружение "Инициатива за промяна". Според тях в проектобюджета за 2008 г. се предлагат същите проценти от БВП за образование (4.2%) и наука (0.4%), каквито са и през тази година. По думите им, за да бъдат постигнати обещаните увеличения на заплатите в различни сектори, най-вероятно ще бъдат изхвърлени на улицата хиляди преподаватели, учени и учители, а студентските такси ще се увеличат сериозно.

Според организациите България е с най-нисък брой на учени на глава от населението в Европейския съюз - 2.8 на 1000 души срещу над 13 на 1000 във Финландия например. По думите им правителството върви към съотношение ученик - учител, надвишаващо 18/1, което е много по-голямо от средното в ЕС - 15/1, и сегашното в България - 13/1. Това щяло да намали качеството на преподаване. Те са на мнение, че не бива да се закриват на калпак училищата по селата, защото това ще доведе до обезлюдяване на много райони. Затова организациите настояват от БВП да се отделят 5% за образование и 0.8% за наука. Искането ще бъде подкрепено на национално факелно шествие днес по улиците на София в 18 ч.

Учени от БАН също написаха писмо до кабинета. В него се казва, че според консолидираната фискална програма общите разходи за наука за 2008 г. са 268.8 млн. лв. - за БАН 77 млн., за държавните университети 3 млн. и за фонд "Научни изследвания" 60 млн. лв. Според тях не е ясно къде отиват останалите 129 млн. лв.

Със становище излязоха и от Националното представителство на студентските съвети. Според тях учителите не проявяват достатъчно разбиране, че благата се създават в частния сектор, а в публичната сфера само се преразпределят. Студентите предлагат да се съкратят учители, за да има пари за заплати.