Ако съдим по статуетките, открити в праисторическо европейско селище, жените и модата са неразделни най-малко от 7 500 години насам. Неотдавнашни разкопки разкриха истински метрополис, в който живеели хора с изключителен усет и отношение към изкуството и модата. Селището е от времето на неолита и се намира между реките, планините и горите на южна Сърбия.

"Съдейки по статуетките, които намерихме, жените са се обличали много стилно, изглеждали са точно като днешните момичета с бюстиета и минижупи, носели и много гривни по ръцете си", казва пред Ройтерс археоложката Юлка Цветкович.

Безименното племе населявало областта между 5400 и 4700 пр. Хр. на мястото на днешния Плочник. Хората били наясно с всички тънкости на търговията, ръчните занаяти и металургията. Недалеч от мястото археолозите открили и кладенец с гореща минерална вода – със сигурност първия европейски "спа център".

"Тези хора просто са се стремяли да създават красиви неща – статуетките са направени не само, за да изобразят някое божество, но и от желание да си доставят удоволствие", убедена е Кузманович.

Разкопките разказват още и че тези хора имали много добра организация и разпределение на труда, имали специални ями за боклука, спели на вълнени матраци, носели и добре скроени дрехи от вълна, кожа и лен. Те се радвали на децата и им изработвали играчки от глина във формата на различни животни и миниатюрни домакински съдове.

Едно от най-интересните открития за археолозите са сложните инструменти за работа с бронз. Според Кузманович това може да потвърди хипотезата, че бронзовата ера е настъпила в Европа поне 500 години по-рано, отколкото се предполагало – четвъртото хилядолетие пр. Хр.

Селцето Винча с намира на 10 км. източно от Белград, на река Дунав, където още в началото на ХХ век бяха направени разкопки, при които се откриха следите на селища от епохата на неолита. Откритието на мина – най-старата в Европа – близо до река Млава, говори за едно: че "Винча" може би е първата европейска култура на метала – теория, която сега е потвърждава от разкопките в Плочник.

"Разкопките ни доказаха, че хората от културата "Винча" знаели как да откриват руди, да ги транспортират и да ги претопяват в оръдия на труда", обяснява Душан Сливар от Националния музей на Сърбия.

Пещта в Плочник е помещение от 25 кв. м., със стени от дърво, облицовано с глина. Тя разполагала и с вентилационна система, и с прототипа на комин.

"В България и Кипър също бяха открити подобни работилници, но те нямаха тези специални отдушници и комини", поясни Сливар.

Г-н Сливар каза също, че ранните металурзи експериментирали с цветни руди и минерали – като син азурит, яркозелен малахит, и червена медна руда. Това се потвърждава от следите на малахит, открити в много от съдовете.

В един момент селището било разрушено, вероятно в началото на петото хилядолетие, от огромен пожар.

Мястото около Плочник е открито за първи път през 1927, когато се прокарвала железопътна линия от Ниш до Косово. Последвали и публикации, но войната, липсата на пари и недоволството на местното население довели до частични разкопки. Чак през 1996 г. започва мащабно проучване на терена.

"Най-тъжният момент за нас е когато си свършим работата и всичко трябва да бъде покрито със земя отново," споделя Кузманович. "Това е най-лесният начин за държавата – консервацията е много скъпа, а собствениците на земите искат да си ги обработват."

Все пак, надеждата не е угаснала.

"Не преставаме да мечтаем, че един ден ще разкрием целия град, и хората ще могат да видят праисторическия живот в най-големи подробности."