Кога за последен път ходихте пеша? Не, разходката по магазините не се брои. Не се брои и разстоянието, което взимате за десет минути от вкъщи до работа. Не се брои още прескачането за събота и неделя до Боровец с колата и после мързеливата разходка по алеите около хотела. Тогава? Ами, лесно е. Веднага може да се потърси сметка на онзи, който е задал толкова високи критерии. Защото кой нормален човек днес изминава десет километра наведнъж.

Хората, които познават удоволствието да се върви, наистина не са много. Но в последно време си търсят съмишленици. Весела Малеева е инициатор на групата Walk Bulgaria, която има една единствена цел - да събере онези, които обичат да ходят пеша. "Ние сме неформална българска група, която иска да утвърди ходенето и походите като алтернатива на уседналия, все по-комерсиален и усамотен начин на живот", казва тя. Сред инициаторите е алпинистът Дойчин Василев и още няколко приятели. Организацията съществува вече от една година и по груби сметки на Весела това лято в походите са се включили 500 души. Общото между всичките тези хора е, че харесват планината и правят планове как ходенето може да стане рутинно действие за всички.

"Защото при редовното ходене се лишаваме от леността, която е характерна за градския живот. Защото ако сега отида в която и да било администрация, мога така да вбеся всички само като поискам да ми донесат едни документи ей оттам. Дори не си представям какво ще стане, ако поискам да ми донесат документите от друга стая", шегува се Весела Малеева. Тя нарича тези хора, които по цял ден прекарват зад бюрата, "здрави инвалиди".

Това е едната страна на монетата. Причините да се ходи не са само здравословни, защото това е все едно да кажеш, че алпинистите ходят да катерят само за да се поддържат в добра форма.

"Можеш ли да кажеш, че познаваш България, ако имаш в представата си само няколко красиви места, където си бил скоро или преди години, пита Весела Малеева. Е, вярно, част от тези места вече са недостъпни, някои са приватизирани, други - застроени. Но май доста хора не знаят как изглеждат и Странджа, и Иракли, за които ходят да протестират. Странджа или Иракли, чудесно, само че много хора никога не си били там и още по-лошо - не смятат да отидат там и през следващите 5-6 години", допълва Весела. В момента тя живее в Англия, преди това - в Австрия. Напуснала е България преди близо трийсет години, през по-голямата част от времето се е занимавала с журналистика. Казва, че е изненадана, че повечето хора тук не знаят да четат карта и не умеят да ползват компас. Приема, че е в реда на нещата, че има софиянци, които не могат да различат планините Плана от Витоша или пък че никога не са стигали до Люлин, въпреки че живеят на половин час разстояние. Става дума за планината Люлин, разбира се.

"Тези умения всъщност нямат значение. В нашите групи има водач, който отлично познава маршрутите, и стига човек да има желание, просто може да се се присъедини", казва тя.

Обичайните заподозрени не са само бодри дядовци и внучета. В къщата-музей "Борис Христов" са се събрали трийсетина души, които да чуят фоторазказите на Весела Малеева за походите в Австрия, Англия и Хърватия. Средната възраст трябва да е някъде трийсет и пет години и повечето от тях реагират бурно на по-хубавите пейзажи, които тя им показва. След това става ясно, че групата е доста шарена - сред хората има лекари, студенти, архитекти, пенсионери, адвокати. Повечето от тях даже кроят планове дали могат да отидат на една такава обиколка около Темза например. Истинските планинари обаче - онези, на които няма нужда да се обяснява какво представляват пикелът или котките, ще бъдат изненадани от тази извадка. Защото не става въпрос само за хора, които ходят по планина.

"Непрекъснато защитавам тази идея и даже спорим с Дойчин Василев по този въпрос. Не всички хора могат да ходят по планина. Но самото ходене по принцип би трябвало да е достъпно за всички. Затова няма значение къде ще се ходи - дали в планината, дали в парка, дали из града. Важното е хората да общуват", заявява Весела.

Според нейните обяснения понякога човек иска да отиде някъде, но няма подходящ човек, с който да тръгне. Затова един път в седмицата Walk Bulgaria организират и социални разходки из София - просто се събират хора, които имат нужда да излязат на въздух и да се срещнат с познати, с които да си поговорят.

Почитателите на разходките пеша си имат сайт - www.walkbulgaria.org, и на него има информация не само за предстоящи походи, но и галерии със снимки. Тази неделя една група се готви за поне шестчасов преход, който тръгва от хижа "Алеко", минава през Черни връх, Златните мостове и Боянския водопад. Ако вали и времето е наистина много лошо, част от маршрута може и леко да се съкрати, но ходене пак ще има. Следващата неделя е запазена за разходка в Лозенската планина - около язовир "Пасарел" през връх Бачун и крайна точка село Кокаляне. А водач на групата ще е алпинистът Дойчин Василев.