Станишев поведе на Петков на полувремето за спецагенцията

На живо
Заседанието на Народното събрание

Станишев поведе на Петков на полувремето за спецагенцията

Бъдещата Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) ще може да разследва, подслушва, проследява, обискира и арестува въпреки съпротивата на вътрешния министър Румен Петков. На полувремето между двете гласувания на законопроекта за спецзвеното премиерът Сергей Станишев успя да поведе на министъра си и член на ръководството на БСП, като наложи вижданията си с помощта на депутати от левицата във вътрешната парламентарна комисия, на НДСВ и дори на опозицията.
С гласуваните от комисията промени се дават широки правомощия на агенцията, а тези на МВР са на път да се сведат до чисто полицейски. Това накара депутати от опозицията да сравнят спецагенцията с бившата Държавна сигурност.
Както и в първоначалния си вариант, законопроектът, който тази седмица трябва да влезе за окончателно приемане в пленарната зала, предвижда обединяване на Национална служба "Сигурност" (контраразузнаването), военното контраразузнаване и финансовото разузнаване в една структура. С най-новите текстове обаче се отхвърля създаването на три генерални дирекции, които да възпроизведат под една шапка трите служби.
В структурата на новата агенция служители от трите досегашни спецслужби ще бъдат размесени . Вътрешната комисия е запазила текстовете, с които председателят на ДАНС да се назначава от президента по предложение на премиера. Уточнено е, че председателят ще има двама заместници. Депутатите са отменили текста, с който се създава кабинет от експерти и съветници към председателя на агенцията.
Най-сериозни промени са предложени във функциите и правомощията на служителите на агенцията. ДАНС ще има за задачи защитата на националната сигурност, контрола на класифицираната информация, наблюдението на чужденци,  криптографската защита и защитата на комуникациите между дипломатически представителства и посолствата. За целта тя ще може да събира информация чрез специални разузнавателни средства, служители под прикритие и доброволни сътрудници. Отменя се ограничението само висши държавни служители да се разследват от агенцията за корупция.
Служителите на ДАНС ще могат да извършват проникване и обиск, както и да употребяват сила и оръжие. Нов момент е употребата на помощни средства, които могат да използват. Те включват целия арсенал, характерен за борбата с масови безредици - водни струи, електрошокови палки, хеликоптери и други. С нови текстове се дава възможност на агентите на ДАНС да задържат заподозрени до 24 часа, като арестуваният има право  на адвокат.
Освен по престъпленията, свързани с националната сигурност, корупция и организирана престъпност, агентите ще могат да задържат и за престъпления от общ характер. С промени в Наказателния кодекс всички дела на ДАНС ще се дадат за разследване на прокуратурата. С тях няма да се занимават дознатели.
Новата спецагенция ще има възможност за пряк и независим достъп до архива на МВР. Това ще става, без служителите й да дават обяснение на колегите си от вътрешното министерство за исканата информация. Предвижда се целият архив от дела на Националната служба за защита на конституцията и нейния наследник - НСС, от 16 юли 1991 г. насам да се предадат на ДАНС, а останалата информация по тези дела, която не е предадена, да се унищожи.
Въпреки че първоначално е бил приет вариантът главният секретар на МВР да осъществява координация между агенцията и вътрешното министерство, по предложение на Татяна Дончева (БСП), Илко Димитров (НДСВ) и Борислав Българинов (БНС) са отпаднали текстовете за възможна координация и за даване на информация на вътрешния министър. Не са предвидени такива механизми и за министрите на отбраната и на финансите.
Един от най-спорните въпроси - военни или цивилни да бъдат служителите на агенцията, също е решен по доста интересен начин. Запазват се текстовете, според които служителите ще бъдат държавни служители и лица, работещи на трудови правоотношения. Част от служителите ще бъдат военизирани, а председателят на агенцията ще има правомощията на министъра на отбраната към тези служители. Така те ще могат да бъдат командировани в контингенти зад граница от шефа на агенцията, а не от министъра на отбраната.
Най-малко промени са предложени в контрола на агенцията. Депутатите са стигнали единствено до съгласието, че парламентарният контрол трябва да се осъществява от самостоятелна комисия към Народното събрание. Те обаче не са уточнили дали тя ще се оглавява от опозицията.
Вътрешният министър Румен Петков не показа притеснение вчера от одобрените промени. "Говорейки за изграждането на агенцията, става дума за националната сигурност на страната, и да се правят тълкувания, че ще бъде ощетено едно или друго министерство, не е коректно нито към идеята, нито към формата на нейната реализация", коментира Петков пред "Дневник".
Проектът за спецагенцията влезе в парламента неподготвен и той цели да разреши два въпроса - проблема с корупцията в МВР и борбата за надмощие между Румен Петков и Сергей Станишев. Така Йонко Грозев, председател на настоятелството на фондация "РискМонитор", коментира в събота проекта за спецагенцията. Той беше обсъден на конференция на тема "Институции, мрежи и организирана престъпност", организирана от фондацията. "Фактът, че законопроектът се дописва в парламента, създава усещане за хаос, както и че изпълнителната власт не знае какво прави", каза Александър Кашъмов от фондация "Програма достъп до информация". "Свидетели сме на нарастване на агенцията, без да има ясна визия още в началото, което е противоречиво", смята и председателят на сдружение "Джордж Маршал" Велизар Шаламанов и даде за пример Закона за управление на кризи, който е бил подготвен по същата схема и сега не работи. Той застъпи тезата, че агенцията трябва да има предимно информационни, а не и полицейски функции, с които може да се злоупотребява.
Всички участници в конференцията изразиха мнението, че парламентарната комисия, която ще контролира дейността на агенцията, трябва да се ръководи от опозицията, за да има доверие в ДАНС. Към комисията трябва да има и експерти, които да не позволят агенцията да манипулира парламента. Рада Смедовска от "РискМонитор" изрази позицията, че парламентарната комисия не трябва да е с голяма численост, както и че трябва да се уточни видът на информацията, която ще получава от агенцията.