Младата гвардия на Путин
В последната седмица преди парламентарните избори в Русия на 2 декември поредицата на "Дневник" е посветена на истории за силните контрасти в тази страна. В понеделник представихме сибирския кооператив "Путин", наречен на името на действащия руски президент. Във вторник ви запознахме с манията на новите руснаци да имат шикозна вила на всяка цена. Днес ще обърнем внимание на преданата лично на Путин "млада гвардия". Последната част е посветена на една истинска causa perduta - опита на съименник на президента - В. И. Путин, да влезе в Държавната дума от листата на опозиционната партия "Яблоко".
"Обичам Владимир Путин, защото той е истински герой на нашето време, той успя да вкара Ходорковски в затвора." Нима президентът лично е отговорен за осъждането на бившия руски олигарх? "Кой друг? Съдът? Без помощта на Путин нищо нямаше да се получи."
Категоричното изказване принадлежи на 20-годишния Артьом Краснояров, един от комисарите в прокремълското младежко движение "Наши". Създадена едва преди три години, днес организацията си е извоювала трайно място в социалния и политическия живот на Русия. Целта й е да пробуди национална гордост сред младото поколение, което доскоро беше аполитично в по-голямата си част. Днес "Наши" имат свои клонове в почти всички по-големи руски градове, а техните членове на възраст между 18 и 25 години наброяват над 100 хил. души.
Загърнати във фирмените яркочервени шалове и окичени със значки с лика на руския държавен глава, младежите все по-често могат да бъдат видени да развяват огромни руски знамена на всевъзможни митинги и акции из цялата страна. В Русия активистите са най-известни със сляпата си преданост към президента. За тях той е олицетворение на силния, но справедлив владетел, извел държавата от политическия хаос на 90-те към просперитет. "Благодарение на Владимир Путин днес младите в Русия разполагат с невиждани досега възможности", заявява с гордост в гласа комисарят Роберт Шлегел. Руският лидер се полза с голяма популярност и сред девойките, много от които носят тениски с надпис "Искам такъв като Путин".
"Противниците ни наричат отрядите на Путин, заявява избраният наскоро лидер на "Наши", 26-годишният Никита Боровиков. Останалите просто ни възприемат като национално ориентирани младежи."
В родината си обаче младите руснаци са известни най-вече с прякора нашисти, а движението им е смятано от мнозина за
хибрид между комсомола и "Хитлер югенд"
от нацистка Германия. Приликата прозира зад строгата йерархия и идеология, съчетаваща агресивен патриотизъм, вярност към управляващите и антизападна реторика. Съществуват и ежегодните летни лагери, където младежите се подлагат на политическа подготовка и военни обучения поради "постоянната" заплаха, идеща от Запад.
Както и в съветски времена, членуването в подобна закриляна от Кремъл организация си има своите предимства. На тазгодишния летен лагер имаше палатка на "Газпром", където младежите можеха директно да кандидатстват за стаж в контролирания от държавата енергиен гигант. Доброволната младежка дружина (ДМД), смятана за "силовото" крило на движението, пък получи разрешение да помага на милицията в опазването на реда по време на парламентарните избори, насрочени за неделя. Ръководството на "Наши" обаче има още по-амбициозни цели - наскоро бившият му лидер Василий Якеменко навлезе в правителствените структури, като пое управлението на новосъздадения Държавен комитет по въпросите на младежта. Благодарение на закрилата на прокремълската партия "Единна Русия" нашистите дори издигнаха цели 15 кандидати за предстоящия парламентарен вот, като никой от тях не е на повече от 25 години.
Засилващата се политическа окраска на изявите на младите активисти проличава и от агресивните им нападки срещу неугодните на Кремъл чуждестранни прояви. Тази пролет нашистите организираха постове и на моменти бурни демонстрации пред естонското посолство, след като властите в балтийската страна решиха да преместят съветски паметник от центъра на Талин. През април пък младежите обсадиха посолството на САЩ, а миналата година бяха обвинени в тормоз на британския посланик в Москва, "дръзнал" да участва в конференция, организирана от антикремълската коалиция "Другата Русия".
В стремежа си да
"бранят" властите от опозицията
нашистите прибягват до все по-крайни методи, като нерядко се стига до физически сблъсъци. Според Боровиков обаче опозиционните сили се делят на конструктивни - такива като партията на Владимир Жириновски например, и на деструктивни, включващи либералния депутат Владимир Рижков, бившия премиер Михаил Касянов и арестувания наскоро Гари Каспаров. По думите на младия комисар действията на последните, които неуморно провеждат мирни шествия, известни като "Маршове на несъгласните", противоречат на националните интереси.
На пръв поглед изглежда странно, че докато 20-годишните "комисари" громят опозиционни митинги и организират шумни антизападни демонстрации, властите правят учудващо малко, за да ги озаптят. "Не ми допада, че "Наши" понякога нарушават закона", заяви наскоро говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. "От друга страна, те са просто деца. И не бива да забравяме, че успяха да сплотят младежта", допълни той.
Според критиците на Кремъл обаче появата на "Наши" наред с цяла плеяда подобни организации не е случайна. Повечето от тези движения, като например "Млада гвардия", "Млада Русия", "Нашата страна", "Местните", "Новите хора" и т.н., се зараждат почти едновременно през 2005 г., само година след оранжевата революция в Украйна. Мнозина анализатори са убедени, че организациите са били създадени по пряко нареждане на Кремъл поради опасения от повтаряне на украинските събития и в Русия. Разцепвайки младежта на множество различни сдружения, властите са целели да не допуснат формирането на единно мощно движение, способно да предяви сериозни политически искания. Според някои руски издания ходът им е бил успешен - дори ако в началото някои от организациите са имали конкуриращи се идеологии, днес повечето от тях са прокремълски настроени. Движенията от опозиционен тип, като например младежката фракция на "Яблоко", пък са също толкова маргинализирани, колкото и самите партии, които са ги породили.