Колкото по-малка е една фирма, толкова повече трудности среща в търсенето на финансиране за проектите си. Едновременно с това липсата на достъп до финансов ресурс е основната спънка за развитието на малките бизнеси и превръщането им в големи. Така се затваря порочният кръг, в който попадат предприемачите, алармира Световната банка в един от последните си доклади, "Финанси за всички".

Ситуацията в България не е по-различна, казват представители на бизнеса у нас. Компаниите с опит не срещат трудности и получават безпроблемно исканите средства, докато за новите е трудно, особено ако не разполагат с необходимите обезпечения.

Въпреки че през последните години банките се отвориха за кредитиране, предприемачите без кредитен опит нямат шансове за бързо финансиране. Основният проблем е липсата на гаранционни фондове, които така и не бяха създадени от държавата поради наслоилите се съмнения за евентуалното им източване или за избирателно подпомагане на бизнеса. Опитът на бившия Държавен фонд за реконструкция и развитие е типичен пример за подобни практики и това е една от причините цели 18 години правителствата упорито да отказват бюджетни средства за създаване на подобен фонд. От две години и настоящият кабинет обещава да разреши проблема, като създаде Банка за развитие по подобие на Европейската банка за възстановяване и развитие. Идеята беше Насърчителна банка да поеме тези задачи, като съчетава функциите на гаранционен фонд, институция за експортно застраховане и за рисково финансиране.

От министерството на икономиката не дават отговор дали в проектобюджета за 2008 г. са заложени средства за създаването на банката за развитие. Липсва информация и за проектозакона, който би трябвало да регламентира дейността на банката за развитие. Блокирано е създаването на гаранционен фонд, за който бюджетът беше заделил 10 млн. лв.

Видимото нежелание на държавата да разреши проблема с предварителното финансиране принуждава мениджърите сами да търсят изход за обезпеченията

Трудностите, с които се срещат малките фирми и предприемачите в началния етап на проектите си, обаче вредят на цялата икономика, като пречат на конкуренцията и на развитието на цели сектори, посочват специалистите от Световната банка.

Бариерите пред достъпа до финансиране са най-сериозното ограничение за растежа на една компания, сочи проучване, проведено сред мениджъри. Управителите на малки фирми посочват, че липсата на финансов ресурс застрашава продажбите повече от лошите нормативни уредби и корупцията сред администрацията.

Освен че се сблъскват с повече трудности при получаването на кредити, малките фирми са и по-чувствителни при промяна на условията. Проучване показва, че вдигане на лихвите или пък липсата на ресурс в банките за отпускане на кредити влияят много по-неблагоприятно на малките компании. Например при повишение на лихвите на заемите намалява темпът на растеж на големите компании с около 7% годишно, а на малките - с 12%. Още по-драстична е разликата при оскъпяване на лизинга, чрез който често компаниите си набавят оборудване, както и при спиране на дългосрочни кредитни линии .

Дори спънките да са преодолими, от значение за малките компании е и колко бързо идва одобрението за заем. "Таксите и времето, което отнема разглеждането на искане за заем, също са често сочен проблем от мениджърите на по-малки фирми", се казва в доклада. Авторите му посочват, че в развитите страни, като Дания например, кандидатстването за кредит може да стане в рамките на два дни.

В по-изостанали икономики като Бангладеш и Пакистан същият процес може да отнеме над месец. Бързината на получаване на средствата обаче е сред основните параметри при финансирането. Освен това и в този случай важи правилото колкото по-малка е фирмата, толкова по-бавно става разрешаването на кредит. Причината - банките предпочитат да отпускат по-крупни заеми.

Малките фирми обаче първи усещат и положителните промени, става ясно от доклада, посветен на достъпа до финансови продукти.

Сред основните препоръки, които дават анализаторите от Световната банка, е създаването на кредитен регистър. Подобна идея се обсъжда отдавна в България, но все още е далеч от създаване. Алтернатива са частни кредитни бюра, които да предоставят пълна - както актуална, така и историческа, информация за поведението на кредитополучателите и така да подобряват достъпа до финансиране.

Изследването на Световната банка показва, че при работещ кредитен регистър и големите, и по-малките банки по-рядко отказват исканията за кредит. В условията на действащ регистър големите институции отхвърлят едва 2% от молбите за кредит на малки фирми, докато без подобна база данни отказите са двойно повече. Наличието на кредитен регистър влияе още по-сериозно при одобряването на кредитите от страна на по-малки банки, тъй като те не разполагат с достатъчно системи за оценка на риска.

За да се улесни достъпът до финансиране в България освен идеята за кредитен регистър в напреднал етап е и проект за учредяване на гаранционен фонд за предприятията от Южен централен район, съобщи Елеонора Алексова, председател на Националното сдружение на малкия и средния бизнес.

Седалището на фонда ще бъде в Пловдив, а освен бизнеса в капитала на фонда вероятно ще се включат и две банки, с които в момента се водят преговори. "Целта е да се подготвим малкия бизнес при усвояването на европейските фондове, където предварителното кредитиране е задължително. Особено важно е фондът да дава комбинирани услуги от гаранции плюс застраховане, което ще улесни хората от реалния сектор", допълни още Алексова. Проектът е пилотен и при успешно развитие той може да участва и за подпомагане по оперативната програма "Конкурентоспособност на българската икономика", където има заделен ресурс за подобни структури. Пилотният проект ще бъде консултиран от експерти от Европейската асоциация на гаранционните фондове, обясни още Алексова.

Философията за подпомагане в рамките на Европейския съюз е малките предприятия, които тепърва стъпват на пазара, да получат равен старт с вече наложилите се. Директните субсидии за фермерите, които започват да се плащат от тази година, се превърнаха в система за обезпечаване на кредитите. След като стопаните започнаха да представят като обезпечения бъдещите плащания от Европейския съюз, кредитирането в земеделието се раздвижи, съобщи Стоилко Апостолов, председател на фондацията за биологично земеделие. Преди две години, когато стопаните нямаха достъп до кредитиране, фондацията е реализирала съвместен проект с швейцарски фонд при гарантиране на исканите заеми. Според Апостолов предварителното финансиране на сектора ще се активизира и с откриването на програмата за развитието на селските райони, където за седем години страната трябва да усвои 3.2 млрд. евро.

Представителите на средните предприятия също настояват за създаване на повече гаранционни и рискови схеми, които да насърчават бизнеса при кандидатстване по европейските фондове. В момента нямаме проблеми с банките при кредитиране, но липсва информация за условията на предварителното финансиране по програма конкурентност, обясни бизнесмен от Хасково. "Компанията ни е дъщерно подразделение на строителния холдинг "Монолит" и неотдавна получихме кредит от 10 млн. евро, който беше одобрен сравнително бързо, за три месеца", обясни Христо Христов. На този етап липсва информация дали средни фирми, които са в състава на крупни обединения, биха имали достъп до европодпомагане.

Бум в кредитирането на фирми от началото на годината отчита Българската народна банка (БНБ). Най-ясно тенденцията на трупане на дълг от компаниите започна да личи през април. Пет месеца по-късно, в края на август, задълженията на фирмите към банките нараснаха с почти 4 млрд. лв. при увеличение 917 млн. лв. за същия период м.г. Рестрикциите на БНБ, влезли в сила в началото на септември, които доведоха до вдигане на лихвите и отлив на искащите заеми домакинства, не стреснаха фирмите. Данните за септември и октомври сочат, че през тези два месеца корпоративните заеми са продължили да растат с нормалните си за годината темпове - съответно 709 и 736 млн. лв., тези стойности отговарят на годишен темп на увеличение от над 60%.

---

Финансови услуги в подкрепа на малкия и средния бизнес е фокусът на конферентната програма, която ще се проведе в рамките на традиционното финансово изложение "Финанси за всеки". Третото издание на изложението се открива на днес в НДК и ще продължи до 1 декември. Тази година в него ще вземат участие 24 банки, застрахователи, инвестиционни посредници, взаимни фондове и др. Сред тях са Обединена българска банка, Банка БСК, Пощенска банка, Интернешънъл асет банк, Алфа банк, "Варчев финанс", "КД Инвестмънтс", "Финансова група Капман", "Лев инс" и др.