Синдикати и работодатели спорят как да се компенсира плоският данък

Синдикати и работодатели спорят как да се компенсира плоският данък

Синдикати и работодатели спорят как да се компенсира плоският данък
Работодателските организации и синдикатите се разминаха вчера в оценките си за нуждата от компенсации на плоския данък и механизма, по който да стане това. Представителите на бизнеса заявиха, че са готови да обезщетят работниците с по-ниски заплати, чиито доходи ще намалеят от въвеждането на плоския данък, чрез общо увеличение на трудовите възнаграждения. Профсъюзите обаче настояват компенсацията да се запише в наредба, за да може да се проследи по предприятия дали се изпълнява. Тези позиции се изясниха на среща вчера, свикана от министъра на труда Емилия Масларова. По нейните думи най-силно засегнати от въвеждането на новата система за облагане на доходите ще са работещите в селското стопанство, текстилната и хранително-вкусовата промишленост.
След като правителството задели 55 млн. лв. за компенсации на работещите в публичния сектор, бизнесът трябва да извади 130 млн. лв.
за да обезщети работниците, които получават под 450 лв. месечно, каза председателят на КНСБ Желязко Христов. Според изчисления на синдиката 83 млн. лв. ще са нужни за десет сектора - леката и хранителната индустрия, производството на дървен материал и мебели, на каучук и пластмаси, метални изделия, железопътния и автомобилния транспорт, пощите и лечебните заведения. Сумата е по-малка, защото в изчисленията на синдикатите са включени и браншове, в които държавата е работодател, а и не се отчита сивият сектор, коментира главният секретар на Конфедерацията на работодателите и индустриалците Евгений Иванов. По думите му броят на хората с по-ниски доходи е по-малък, защото им се доплаща неофициално."Точно в коментираните сектори - селско стопанство и текстилна индустрия, сивият сектор е най-голям", допълни и председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев.
Минималните осигурителни прагове да станат минимални заплати
официално, предложи зам.-председателят на Българската стопанска камара Дикран Тебеян. По думите му това е и най-простото решение. "От две години на трудовия пазар има нова обстановка - вече работникът избира работодателя си, така че, който не компенсира служителите си, ще ги загуби", каза той. Разчетите на БСК сочат, че при минимална заплата от 220 лв. тя трябва да се увеличи с 9.3%, за да се елиминира ефектът от премахването на необлагаемия доход. При 300 лв. са нужни 5% компенсация, а при 400 лв. - само процент и половина. Тъй като най-ниският договорен минимален осигурителен праг е увеличен с 14%, това автоматично означава, че никой няма да бъде ощетен, каза Тебеян. Той припомни също, че в 36 икономически дейности в колективните трудови договори е записано, че минималният праг е равен на минималната заплата за длъжността. "Едва ли ще намерите предприятие, в което работодателят осигурява върху по-високи суми, отколкото плаща като заплати. Ако ги имаше, синдикатите отдавна да са сигнализирали", каза той.
Според лидерите на КНСБ и "Подкрепа" обаче са нужни по-големи гаранции, че парите ще бъдат платени реално
"Не приемаме компенсацията за плоския данък да бъде част от политиката по доходите", възрази зам.-председателят на КНСБ Пламен Димитров. Той предложи тя да бъде записана в Наредбата за елементите на възнаграждението наред с останалите бонуси - за прослужено време, за нощен труд и т.н. Така работодателят ще трябва да я начислява в отделен ред във фиша и ще може да се проследи дали тя се дава на конкретния човек, коментира Димитров.
Предстои през тази седмица работодателските организации и профсъюзите да се срещнат отново, за да преговарят по темата. Засега няма единомислие дори и по нивата на заплащане, при които ще се наложи обезщетение. Според правителствени експерти губещи ще са хората с доход под 430 лв., според "Подкрепа" сумата е 467 лв., а последните изчисления на КНСБ сочат 490 лв. Масларова припомни, че до края на март бизнесът и синдикатите трябва да са приключили и преговорите за препоръчителен индекс на нарастване на заплатите през следващата година. През тази определеният от тях процент беше 14.9 на сто.

Средната заплата в страната през 2006 г. е 360 лв. месечно, съобщи едва вчера Националният статистически институт. Най-високи са възнагражденията във финансовото посредничество - 819 лв. На второ място по доходи са служителите в държавни учреждения, които са получавали по 530 лв. Едва след тях се нареждат работещите в транспорта и съобщенията с 443 лв. средномесечно. В дъното на класацията са работещите в туризма с 222 лв.