След 1989 г. за форма на обезщетение на граждани с отнето имущество при национализацията на частната собственост и на техните наследници се приемат компенсаторните инструменти. Те служеха и официално още служат основно за покупка на дялове от държавни предприятия, обявени за приватизация.

В момента в Централния депозитар са регистрирани компенсаторни инструменти на стойност над 1.8 млрд. лв. От тях 67% са занулени, което означава, че са използвани в процеса на приватизация. Оттук започват въпросите. Какво се случва с останалите 33%, които са книжа с номинал за близо 600 млн. лв.? Кога ще спре издаването им, за да се фиксира броят им, което да даде възможност да се вземе адекватно решение за бъдещето им? Какво ще направи държавата за справедливото използване на компенсаторните инструменти в процеса на приватизация?

В доклад на Сметната палата от миналата година се посочва, че в процеса на приватизация са използвани книжа на стойност 2.25 млрд. лв. за периода от 1996 г. до края на март 2005 г. В същия доклад от палатата посочват, че информационната обезпеченост на управлението и контрола на процеса на приватизация чрез компенсаторни инструменти е недостатъчна и несистемна. Не са дефинирани съпътстващите процеса рискове и не е изградена подсистема за тяхното управление и контрол, смятат от институцията.

Първата стъпка, за да бъде решен завинаги въпросът с компенсаторките, е да спре тяхното издаване, за да се фиксира номиналът им. Издаването им обаче продължава и в момента, чакат се промените в Закона за сделките с компенсаторни инструменти, в който с изричен текст се спира процесът. Проектозаконът обаче чака в парламента вече една година и със сигурност е сред рекордьорите по престой между първо и второ четене. Документът е внесен от Министерския съвет на 28 декември миналата година, на първо четене е приет на 25 януари и след това придвижването му е спряло. От министерството на икономиката обясниха, че се подготвят нови промени в закона, които ще включат и компенсирането на българите от Беломорска Тракия. Оттам обаче отказаха подробности по измененията.

Според депутати единствената причина за почти едногодишното забавяне е изчакването от 2008 г. да отпаднат разпоредби от други нормативни актове, за да не се налага допълнително промяна и в тях. Проверка на "Дневник" откри подобен проблем само в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, свързан с частни терени, послужили за погасяване на държавен дълг към Гърция през периода 1913-1944 г. Наследниците на собствениците на тези терени се обезщетяват или със земи от държавния фонд, или с компенсаторни бонове. Срокът за подаване на заявления за обезщетяване изтича на 8 февруари 2008 г.

От Сдружението на притежателите на компенсаторни инструменти от няколко месеца напразно се опитват да разберат какво е решила да прави държавата. На няколко пъти са инициирали срещи с Агенцията за приватизация и всеки път оттам получават уверението, че каквото зависи от АП, то ще бъде направено. Преди около два месеца са успели да се срещнат и със зам.-министъра на икономиката Анна Янева, която е обещала съдействие, посочи председателят на сдружението Валентин Христов. Искане за среща е отправено и към вицепремиера Ивайло Калфин, и към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. От Министерството на земеделието и продоволствието са отговорили на интереса с писмо, в което посочват провежданите търгове за земи от държавния фонд.

Валентин Христов коментира, че очевидно в парламента има лоби, което пречи за приемането на поправката. Мнението му като представител на асоциацията е, че процесът на издаване на компенсаторни инструменти трябва да спре.

Безплодно до момента са обсъждани и други варианти за използването на компенсаторките, за да не се разчита само на приватизацията. Единият е например с тях да се изплащат дългове по ЗУНК, но той не беше приет. Друго предложение беше превръщането им в държавни ценни книжа, което на практика трансформира един вид почти неизползваем в момента дълг в друг вид държавно задължение, което най-малкото има реална цена. Подобно е и предложението на Сметната палата, според което определянето на краен срок за използването на компенсаторки в приватизацията може да се компенсира с реструктурирането им в подходящи дългови инструменти.

От септември 2002 г. на Българската фондова борса се търгуват три вида компенсаторни инструменти - поименни бонове, компенсаторни записи и жилищни записи. Преди близо три години пускането на дял от БТК на фондовата борса изпрати компенсаторните инструменти до най-печелившия им връх - над 1.10 лв. за лев номинал. След това приватизацията с непаричните средства постепенно замря, а цената им се понижи до около 40 стотинки за лев номинал.

Миноритарният дял от БТК срещу непарични средства, както и още броени по-сериозни сделки, сред които и ТЕЦ "Варна", засега са единственото реално нещо, което държавата направи, за да позволи на притежателите на компенсаторки да ги използват. А очакванията бяха срещу компенсаторните инструменти да бъдат пуснати миноритарни пакети от големи предприятия като Параходство БМФ, "Кинтекс", "Бояна филм". Преди няколко месеца стана ясно, че миноритарен пакет от БМФ може да бъде пуснат на борсата едва след пет години и евентуално с компенсаторски. Продажбата на "Бояна филм" вече приключи, без от това да спечелят притежателите на компенсаторки, а "Кинтекс" още чака стратегия за раздържавяване.

Малките пакети, които Агенцията за приватизация пуска чрез централизирани публични търгове, в повечето случаи са или за неатрактивни дружества, или се допуска плащане само с пари. Освен това те не са достатъчни да стигнат за всички или поне за по-голяма част от издадените досега инструменти. През последните години обаче и този малък, но все пак ресурс, продължава още повече да намалява.

Компенсаторките вече не са и толкова атрактивен инструмент за инвеститорите и търговията с тях все повече отслабва, като показателно за това е цената им, която се движи около 40% от номинала. Причината е, че успоредно с заглъхването на процеса на приватизация през последната година на борсата се появиха много нови компании и алтернативите за инвеститорите са много повече.

Така топката отново е в полето на държавата, която според един от изводите на Сметната палата трябва да реши казуса - как да изпълни ангажимента си към собствениците на компенсаторни инструменти и да ги обезщети достойно, но в същото време да получи приличен приход от приватизацията.

За компенсaторките - или добро, или нищо. Наистина е трудно да не казваш нищо за инструменти с близо половин милиард номинална стойност, но пък доброто е само в минало време. Правителството вече 2 години дори не е направило оферта за приватизация с тези инструменти. Всъщност самото то отказва вече предложението за БМФ. Тези инструменти потънаха в пълно забвение, дори и слуховете за тях отдавна изчезнаха. Всичко е в ръцете на държавата и докато това е така, а тя не дава никакви признаци, че разглежда този проблем, по-добре да стоим настрани.

Компенсаторните инструменти се превръщат във все по-екзотичен инструмент, чието място всъщност е на сегмент Б на неофициалния борсов пазар. И няма и как да бъде другояче, след като вече повече от 2 години на борсата се търгува инструмент, който не е подплатен дори и с обещания, да не говорим за реални активи. Затова и очакванията ми са цената на тази уж ценна книга постепенно да се изравни с цената на "Химко", зад табелата на което също стоят само едни голи надежди. А собствениците им са в правото си да обвиняват за това сегашните управляващи, за които думата приватизация през борсата е мръсна дума. И да съжаляват, че не са успели да ги продадат покрай еуфорията с БТК.

---

Председателят на Сдружението на притежателите на компенсаторни инструменти Валентин Христов настоява, че с подписването на Резолюция 1096 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) страната ни е поела ангажимент до членството в ЕС да приключи процесът на реституция, част от който са и компенсаторките. В доклад на Сметната палата също се отправят подобни препоръки, посочва се и необходимостта от законодателна промяна, произтичаща от резолюцията на ПАСЕ. В самата резолюция се посочва, че, доколкото е възможно, държавата трябва да върне собствеността, иззета от тоталитарните режими, а ако това не е възможно, трябва да обезщети собствениците. Под това може да се разбират и притежателите на компенсаторки, но документът има само препоръчителен характер.