Надвисва нов имотен данък вместо застраховка "Бедствие"
Въвеждането на допълнителен имотен данък в размер на един промил (една хилядна) от данъчната оценка на имота поиска Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ). На национална кръгла маса за управлението на катастрофичните рискове в България вчера от бранша заявиха, че така ще се избегне задължителната имуществена полица и едновременно с това ще се съберат средства за създаване на катастрофичен пул. На първо четене идеята им срещна по-скоро подкрепа от ангажираните с проблема държавни институции.
Схемата
Застрахователите са разработили два варианта за създаване и управление на пула. Първият модел, който вече беше представен, е за изцяло държавна схема, без участието на застрахователните компании. При него финансирането и управлението са 100% държавни, а единственият покрит риск е земетресение.
Второто предложение, обявено за първи път вчера, е катастрофичният пул да бъде гражданско дружество. В него държавата ще участва с 50%, а останалата половина ще е на застрахователните компании. Управлението на новата структура ще бъде поверено на общо събрание на съдружниците и изпълнителен комитет, в който ще влизат по трима представители на държавата и застрахователите. Освен това ще има управляващ съдружник и контролен съвет, които ще се грижат за всекидневната работа. В този случай финансирането ще става чрез допълнителния данък, който ще се събира чрез Националната агенция за приходите. "Подобно публично-частно партньорство ще даде възможност за покритие и на други рискове освен земетресение, като наводнения например", каза Милен Драгневски, който представи проекта от името на асоциацията. Предложението на застрахователите е при този вариант пулът да изплаща щети до размера на данъчната оценка на имота. Който иска да застрахова жилището си на пазарната му цена, ще си купува доброволна полица.
Събирането на една хилядна от данъчната оценка на всички сгради в България (около 3.8 млн.) ще носи годишни приходи на пула в размер на 20 до 70 млн. лева. Оценката на щетите ще се осъществява от независими оценители.
Схемата предвижда 1 млрд. евро лимит на изплащаните обезщетения при земетресения и 100 млн. евро - при наводнения. За останалите катастрофични рискове лимитът е 20 млн. евро. В проекта на застрахователите е предвидено тяхно участие само при най-"евтиния" риск - да си поделят с държавата до 10 млн. евро.
Реакцията на държавата
Позицията на застрахователната асоциация е, че това е "социално справедлив проект", затова е допустимо хората в градовете да плащат повече, макар че рискът от бедствия при тях ще е по-малък.
Като "добра възможност за сътрудничество" коментира предложението на застрахователите председател на парламентарната комисия по политиката при бедствия и аварии Венелин Узунов. "Вариантът на асоциацията е приемлив, защото нито държавата сама, нито застрахователите сами биха могли да организират самостоятелно такъв пул. Само вариантът сътрудничество е възможен", посочи Узунов.
Позицията на Комисията за финансов надзор също е против въвеждането на задължителна застраховка, каквато се опитва да избегне и браншът чрез новата си идея. "Имаме опасения, че въвеждането на задължителна полица няма да има ефект за онези, които най-много се нуждаят от нея", каза зам.-председателят на КФН Ралица Агайн. Тя напомни за оплакванията на гражданите, че когато се стигне до изплащане на щети, застрахователите често намаляват обезщетенията с аргумента, че собственикът на имота не е направил необходимото да "предотврати щетата". "Така именно социално слабите, които не могат да се грижат за имота си, няма да получат достатъчно средства при евентуално бедствие", обясни Агайн.
------------------------------
Някои национални програми за управление на катастрофични рискове
- Дания има създаден Съвет по бурите. Фондът е създаден от правителството
през 1991 г. и покрива щети в резултат на покачване на морското равнище.
Всяко имущество, за което е сключена застраховка"Пожар", също е автоматично
покрито от програмата. Характерно е прилагането на безусловни франшизи
(самоучастие) - от 5% до 10% за всяка една щета. Финансирането става като се
събират по 3 евро за всяка сключена полица "Пожар". Управлението се
осъществява от публичния сектор.
- Във Франция от 1982г. е създадена програма (National Disater Compansation
Scheme (СATNAT). Според нея всички сключени имуществени полици от
застрахователните компании, автоматично получават добавка за природни
бедствия, който се презастрахова при държавна презастрахователна компания.
Покритието е в случай на земетресение, наводнение, свличане на земни маси,
градушка и лавина. Не се покриват пожар и щети от вятър. Финансирането е
като данък върху всички премии по общо застраховане (между 6% и 12%).
Управлението се осъществява от публичния сектор.
- В Исландия работи Исландска организация за застраховане при спешни случаи.
Съгласно програмата въведена през 1975г., за всяка издадена полица срещу
"Пожар", застрахователните компании са длъжни да събират допълнителна
премия, която се превежда на Исландската организация за застраховане при
спешни случаи. Покритие - вулканични изригвания, земетресение, свличане на
земни маси, лавини и наводнения. Финансирането и управлението е държавно.
- В Холандия има Закон за обезщетение при бедствия (WTS). При тази програма
държавата изплаща обезщетение за понесени загуби, които не се покриват от
застрахователните компании. Покрити рискове - наводнение и земетресение с
магнитуд над 4 по Рихтер. Максималния размер на изплащаните обезщетения е
лимитиран до 450 млн. евро годишно. Финансиране и управление - 100%
държавно.
- В Норвегия има Норвежки пул за природни бедствия (Norsk Naturskadepool -
NP). От 1980г. всяка общозастрахователна компания, която предлага
застраховки срещу природни бедствия автоматично става член на пула.
Норвежкият пул получава премията от застрахователите, организира изплащането
на обезщетения между застрахователите и презастрахователното покритие.
Застрахователната премия за природни бедствия е фиксирана на 0.17% от
застрахователната сума по застраховка "Пожар". Покрити рискове - наводнение,
буря, ураган, земетресение, лавина, вулканични изригвания и приливни вълни.
Управлението на програмата се осъществява от управителя на Норвежката
асоциация за финансови услуги.
- В Полша уредбата е чрез Национална програма за възстановяване и
модернизация. Програмата е относително нова и предоставя покритие при щети
вследствие на наводнение на частна, търговска и общинска собственост и
представлява изцяло държавна компенсационна схема. Финансирането е изцяло
осигурено от държавата - държавен бюджет, общински бюджети и програма ФАР.
- В Испания държавната застрахователна компания Consorcio de Compensacion de
seguros (CCS) предлага застраховки срещу природни бедствия. Дейността се
осъществява в две направления - пряка застрахователна дейност, когато даден
риск не се покрива от застрахователните компании и гаранционен фонд при
неплатежоспособност на частен застраховател. Покритите рискове -
земетресение, цунами, наводнение, вулканични изригвания, тероризъм и
граждански безредици. Финансиране - към всяка полица за пожар и природни
бедствия се начисляват допълнително между 0,09 %о и 0,25 %о за CCS;
Управление - Борд на директори с поравно представителство на държавен и
частен сектор.
За имот с данъчна оценка от 66 670 лв.
- данък сгради - 100 лв.
- данък бедствие - 66.67 лв.