Латинска Америка е благословена с огромно изобилие от дива природа и тропически гори. Една трета от бозайниците на планетата и повече от една четвърт от всички влечуги и птици могат да бъдат открити тук. Но това изобилие е застрашено.

Като изсича по седем милиона хектара дървета всяка година, Южна Америка унищожава повече гори от всеки друг континент. В резултат повече от 10 хиляди вида са застрашени от изчезване. Това са две трети от всички застрашени видове на планетата.

На пръв поглед решението на този проблем е ясно като бял ден. Собствениците на земята изсичат дърветата, защото за тях е икономически по-изгодно да постъпят точно така. Затова от политиците се очаква да им предложат стимул да не го правят. Ако може да се отключи скритият потенциал на латиноамериканските гори - без да ги унищожаваме - можем да открием решение на проблема с унищожаването на средата за обитаване.

Лесно може да се изчисли цената на отделни кампании за спасяване на застрашени видове като северната петниста сова например. Да се изчисли колко би струвало да бъдат спрени собствениците на земи да ги обезлесяват е по-трудно. Но това не означава, че не е правен опит. Изчисленията на икономистите се движат между 1.23 млрд долара (за спасяване на дърветата в най-проблемните места в Латинска Америка) през 5.8 млрд. долара годишно (при сценарий за спасяване на 2% от площта на континента) до 500 милиарда долара (за еднократно обезщетение с цел спасяване на всички латиноамерикански гори).

Макар икономическите ползи от биоразнообразието да не изглеждат осезаеми, те са съвсем реални и измерими. Един от често срещаните доводи е, че правителствата трябва да съхраняват биоразнообразието заради неизползвания му потенциал за фармацевтичната индустрия. Папрат някъде там, дълбоко в джунглите, може би крие лекарство срещу СПИН?

Тази идея стана много популярна през 90-те години. В един от известните проекти компанията "Мерк" (Merck Pharmaceutical) даде на Коста Рика 1 милион долара срещу хиляда растения, събрани в горите й. Макар че този проект успешно събра средства за костариканските изследвания на биоразнообразието, почти не бяха разработени лекарства и моделът не се пренесе на други места.

Ефектът от този подход бе проучен внимателно и се оказа, че в действителност възрвращаемостта е много скромна - някъде между 20 американски цента от хектар в части от Калифорния до 20 долара в Западен Еквадор. В този смисъл потениалът за развитие на фармацевтиката няма да донесе необходимия силен стимул частните собственици на земя или компаниите да не изсичат горите.

Друг подход е да се изчислят икономическите ползи от т.нар. обслужване на екосистемите - наглед маловажни, но в действителност ключови неща като контрол над ерозията, управление на водните ресурси и пречистване на питейната вода. Според една от популярните методологии в икономиката ползите от подобно обслужване в Латинска Америка възлизат на 11 трилиона долара. Но макар че ползите от запазването на природата далеч надхвърлят разходите за подобни действия, изчисленията са подложени на масова критика.

Има нова надежда - този път в идеята, че защитата на горите ще помогне в борбата с промените в климата. Джунглите задържат огромен обем въглерод. Масово ширещите се притеснения от глобалното затопляне и ролята, която въглеродът и въглеродният диоксид играят в този процес, вероятно ще помогнат да се направи оценка на стойността, която горите носят с преработването на вредните емисии. Казано по-просто, като контролираме обелесяването, ние значително влияем върху въглеродните емисии, причиняващи промени в климата.

Транзакции на европейската климатична борса от средата на тази година оценяват въглерода някъде в широките рамки между 10 и 100 долара за тон. Дори да използваме доста консервативната цена от 20 долара, това означава, че дърветата на Латинска Америка струват стъписващите 2 трилиона долара. Ако пресмятаме 70-те милиарда тона въглерод под формата на изсечена дървесина и съсипана горска почва, допълнителната стойност е още 1.4 трилиона долара.

Да се пресмятат ползите е едно нещо. Следващото е да се разберем колко сме готови да платим за това тези дървета да останат неотсечени. За собственика на терена стойността на обезлесената земя е средно около 300 долара за хектар. Така че нека допуснем, че правителствата ще трябва да платят по 500 долара за хектар, за да ги накараме да спрат да секат. Това добавя до 500 млрд. долара за цяла Латинска Америка. В този смисъл ползите се оказват между 4 и 6.8 пъти по-големи от разходите. И въпреки това разходи от стотици милиарди действат въздържащо за мнозина политици

За тях вероятно е по-изгоден друг вариант - да се спре изсичането само в най-застрашените от обезлесяване райони. Това взема предвид факта, че много от собствениците на гори нямат намерение да ги изсичат, така че няма и да търсят компенсации по тази линия.

Още много работа има да се върши, за да се установят истинските щети и ползи от защитата на горските екосистеми и биоразнообразие. Но растящата загриженост от промените в климата наистина може да помогне да се спасят някои от пищните гори на континента.