Екоактивистите разшириха представата за протест - от израз на общественото недоволство в естетически приемлив вариант за постигане на определени цели. Превърнаха уличните демонстрации в хепънинги. Преобърнаха тривиалните манифестации в театър на тротоара, целенасочени информационни кампании и... купон.

Природозащитниците започнаха да привличат общественото внимание още през 2006 г. с многобройните акции срещу строежите в защитените територии.

През 2007 г. вълната в подкрепа на екомрежата "Натура 2000" заля цялата страна и привлече хиляди симпатизанти.

Имаше и напечени ситуации. В началото на юли полицията арестува над 20 души, след като 200 активисти без разрешение блокираха кръстовището на Орлов мост в София. Те протестираха срещу решението на Върховния административен съд, с което се отменя статутът на природен парк "Странджа" и се позволява строителството в него.

Протестите се свикваха по интернет в специално създадени сайтове, чрез и-мейл или със sms-и. Това не остана незабелязано от полицията, която реши да приложи тактики "офлайн" за неща, които се случват "онлайн". Седмица след масовите арести един от популярните блогъри, който отразяваше и подкрепяше протестите, беше привикан и "респектиран" от МВР. Следващият протест събра рекорден брой недоволни. Близо пет хиляди души, част от които с лепенки на устата, манифестираха срещу произвола в защитените територии и потъпкването на свободата на словото. Те настояха парламентът да приеме специални поправки в Закона за защитените територии, които да гарантират, че в природен парк "Странджа" няма да се строи. След масиран обществен натиск поправките бяха приети.

Еколозите въведоха нови трикове, досега малко познати в България. Да блокират улици могат всички, друго си е да спретнеш едно масово и непрекъснато пресичане на възлово кръстовище по пешеходната пътека. Събираха хората за "флаш моб" - практика, придобила известност през 2003 г. в Ню Йорк, при която основното условие е неочаквана поява на хора на предварително уточнено място и време, които извършват предварително уточнени действия, след което бързо се разотиват.

Докато пенсионерите, лекарите и учителите се блъскаха с полицаите по площадите, екоактивистите подаряваха цветя на полицаите по стар хипарски обичай.

В продължение на една година те протестираха всеки четвъртък по време на заседанията на Министерския съвет с надеждата защитените територии да бъдат повече от 30% от площта на България. Всяка акция беше режисирана - една седмица протестиращите бяха с памук в ушите, имитиращи министрите, които си правят оглушки за защитените територии. Друга седмица мъжете се появиха по рокли и с грим, а жените - с мустаци. Посланието беше "в държавата всичко е наопаки". Или пък младежите си прехвърляха топката, докато протестираха, имитирайки министрите, които си прехвърлят топката помежду си и с общините, като всичко се прави на гърба на гражданите.

Повечето техники на протест, въведени у нас за пръв път от еколозите, бързо бяха възприети и приложени в стачката на учителите. И преподавателите започнаха да блокират кръстовище, като пресичат на светофара в безкрайна редица или да играят театър с маски на министри. Дори записаха на видео едно от представленията си - шарж на "седенката", маскирани като министрите Вълчев и Орешарски, и го качиха в интернет.

Междувременно екокампаниите продължават. Зоните на "Натура 2000" бяха определени, без да се вземат предвид повечето от аргументите на природозащитниците. Но пък обществото заговори на нов език за екология и устойчиво развитие. А някои политици вече решиха да усвоят този ресурс и да го впрегнат за партийно строителство.