От височината над плажа Кабакум край Варна гледката е впечатляваща. На север са Калиакра и заливът на Балчик, на юг - Варна и нос Галата. Всичко останало е море и хоризонт. В самия край на септември Домна Георгиева установила, че върху терена й, точно на тази височина, е започнал строеж. Готвело се изливането на втора плоча. На това място, намиращо се само на 4 км. от курорта Св. Константин, се разраства ваканционна зона "Чайка". Георгиева разказва, че през септември тук-там по границите на парцела й от 1680 кв.м все още можели да се видят част от колчетата, поставени при въвеждането й в собственост на имота на 28 май 1999 г. Той е реституиран на 10 март същата година от варненската поземлена комисия. Георгиева твърди, че не е давала съгласието си за извършването на каквито и да било строителни дейности в имота, нито е била информирана за тяхното начало.

"Със започването на строежа очевидно се е бързало и разрешението за започването му явно е получено постфактум. То носи номер 215 и е издадено от варненската община едва на 31 октомври 2007 г., т.е. месец след като установих, че върху имота ми се строи", казва Домна Георгиева. Единственото, което й остава, е да сезира прокуратурата. Това и прави.

През 1969 г. Градският народен съвет във Варна отчуждава няколко имота в днешния ваканционен район "Чайка" за строителството на Център за усъвършенстване на ръководни кадри. По-късно той се превръща в Академия за обществени науки и социално управление. През 1991 г. имотът е придобит от новоучредения Варненски свободен университет (ВСУ). Оградата на университета следва границите на терените, отчуждени в края на шейсетте години. На това основание през есента на 2007 г. висшето учебно заведение започва строителството на триетажен спортен комплекс върху един от тези имоти. Строежът е същият, който Домна Георгиева открива върху парцела си в края на септември.

"Собствеността ми над терена е установена по безспорен начин от няколко съдебни инстанции", казва Георгиева. Това сочат и документите, които тя притежава. След като варненската поземлена комисия взема решение за възстановяване на правото й на собственост върху парцела, наследен от баща й, с протокол №44 от 28 май 1999 г. на община Варна тя е въведена във владение. През 2002 г. обаче ВСУ оспорва реституцията и завежда дело във Варненския районен съд. Съдът обаче отново постановява "неоспоримата собственост" на Домна Георгиева върху имота. Университетът обжалва пред Варненския окръжен съд и на 5 май 2007 г. отново губи делото. С решение №1412 от 25 януари 2007 г. Върховният касационен съд окончателно потвърждава, че Георгиева е единствен и безспорен собственик на имота.

В хода на делото адвокатът на университета пледира, че Домна Георгиева притежава друг имот, а не точно този, върху който в момента се стои спортният комплекс. В решението на Варненския районен съд, потвърдено от още две инстанции, обаче е записано дословно: "… решението на Поземлената комисия е законосъобразно и е породило правни последици, респективно наследницата, като единствен наследник на Георги Ламбов Георгиев е станала собственик на реална част от поземлен имот, описан в него. Възражението на пълномощника на ищеца (ВСУ - бел. ред.), че не съществува идентичност между имота, притежаван от наследодателя на ответницата, и този, който е възстановен, не следва да бъде разглеждано..." Заключението на съда е също категорично: "С оглед на гореизложеното съдът намира, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен."

След приключването на съдебните дела Домна Георгиева подава в кметството на варненския район "Приморски" документи за вписване на имота в кадастъра. Получава отказ. Скоро след това разбира, че заповедта на варненския кмет Кирил Йорданов за извършване на вписването е била оспорена по съдебен ред от ВСУ, който в крайна сметка печели делото. Ето и причината. През 1969 заедно с баща й с имотите си в този район се разделят още няколко души. Близо тридесет години по-късно при реституирането на собствеността върху тях се оказва, че части от парцелите се припокриват. Така около 200 кв.м от имота, наследен от Домна Георгиева, сега попадат в съседен терен. До момента не съм се занимавала с това, обяснява тя, тъй като основният проблем бяха претенциите на ВСУ. Това е частен спор, който във всеки случай може да бъде решен между съседи." Точно тези 200 кв.м обаче се оказват пречка пред вписването на парцела в кадастралния план на местността "Чайка". От това пък следва, че той не може да бъде трасиран и ограден.

В това време строежът на новата спортна база на ВСУ "Черноризец Храбър" продължава.

Според ректора на университета проф. Анна Недялкова процедурата по възстановяването на собствеността на Домна Георгиева съвсем не е приключила. "Ние сме на мнение, че сега тя трябва да заведе съдебен иск за отнемане на имота от ВСУ като негов нов собственик. Едва след като той бъде уважен, имотът може да й бъде присъден", твърди Недялкова. Нежеланието си да се съобрази с потвърдените на три съдебни инстанции решения тя аргументира с няколко "смущаващи обстоятелства". Сред тях според Недялкова е фактът, че до момента Николова не е показала нотариален акт за имота си, както и основанията, на базата на които варненската поземлена комисия е взела решението си за реституиране на парцела, както и намесата на прокуратурата в частноимотен спор. Недялкова цитира и заповед 10-66/28.11.2007 г. на Районната дирекция "Национален строителен контрол" във Варна. С нея жалбата на Домна Георгиева срещу строителното разрешение, издадено от варненската община на ВСУ, е отхвърлена, тъй като имотът й не е нанесен в кадастралния план.

След купищата документи, скици и ксерокопия този, както и много подобни казуси, се оказва отегчително прост и в същото време... неразрешим. Краткият му заключителен конспект изглежда така:

Както в много подобни случаи, Домна Георгиева разполага с решение на варненската поземлена комисия, доказващо собствеността й върху 1680 кв.м край Варна. Документът е придружен от скица, указваща точното място на реституирания имот.

Според Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) в България, както и във всички европейски страни, правото на собственост се установява от съответния съд или нотариус по нормите на гражданското съдопроизводство. Възстановяването на собствеността на земеделските земи от поземлените комисии беше извънредна ситуация. При нея законът приравни доказателствената сила на решението, издадено от поземлената комисия, и нотариалния акт. Пак според същия закон влязлото в сила решение на поземлена комисия, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху даден имот.

От своя страна ВСУ отказва да признае решението на орган, създаден с български закон. После отказва да признае решение, постановено от три съдебни инстанции, и дори започва строителство върху на практика чужд терен. За този факт, както и за много други, варненската общинска администрация научава постфактум.

Цялата тази история обаче илюстрира удивително точно една от най-печалните прогнози за съдбата на останките от соца. Направи я в началото на 90-те години полският журналист и близък сподвижник на Лех Валенса Адам Михник: "Това, което се случи, е, че комунизмът свари аквариум с живи рибки на рибена чорба. Сега на нас и поколенията след нас се пада да направим обратното."