Всеки, който продължава да залага на ядрената енергетика или планира да строи нова атомна централа, трябва да има предвид, че поне заради едно нещо сметките може да не му излязат. Става дума за горивото, без което целият проект остава само купчина желязо за няколко милиарда долара. Според ОИСР разходите за гориво на една АЕЦ са около една трета от тези за въглищата на една ТЕЦ, но разликата между двата вида станции е, че ядрената изисква значително повече първоначални капиталови инвестиции. Русия, която получи поръчка за АЕЦ "Белене", осигурява и гориво за реакторите, но колкото и да е независим този източник, той не може да избяга от логиката на световните пазари.

Едва през 2000 г. цената на килограм уран на световния пазар бе около 15 долара, през юни 2007 г. скочиха на близо 270 долара, а днес е около 200. Шеметното му поскъпване се дължи на глобалните притеснения за енергийната сигурност и състезанието да се открие алтернатива за замърсяващите въздуха топлоцентрали на въглища. Юнският пик бе обяснен с дефицита на суровина на пазара и със спекулативна търговия.

"Доста държави гледат към ядрени проекти и вероятно нямат друг избор", коментира пред Ройтерс Джеф Комбс, президент на "Юкс кънсалтинг" (Ux Consulting), публикуваща данни за движението на цените.

В момента от ядрени реактори се покриват 16% (2658 киловатчаса) от световното потребление на енергия и е много вероятно този дял да нарасне. Поне това сочат поръчките за "Уистенгхаус" - един от световните строители на ядрени инсталации. "Виждате колко държави искат да строят ядрени централи, така че делът им ще расте", твърди Дейвид Пауъл, вицепрезидент по връзки с клиентите и продажбите за Великобритания в "Уестингхаус", който е поделение на японския гигант "Тошиба".

Темпът на растеж обаче е под въпрос, тъй като изграждането на реактори се бави от високата цена на поддръжката на старите, недостиг на персонал и оборудване, законови пречки, политически притеснения от възможни инциденти и проблем със съхраняването на отработеното гориво.

В света действат общо 439 реактора, други 33 се строят, 94 са планирани (повечето от тях ще влязат в експлоатация в следващите 8 години), а обсъждания има за още 222, сочат данните на Световната ядрена асоциация (WNA). На този фон прогнозите за търсене на уран са то да скочи от 64 181 тона през 2006 г. на 149 хиляди тона през 2030 г. Това е впечатляваща разлика от 109 хиляди тона!

"Трябва да сторим необходимото да осигурим доставките, така че, който иска да строи реактори, да не е възпрепятстван поне от този проблем", казва Дейвид Кларк, президент на търгуваната на НАСДАК компания за добив "Юрейниъм рисорсиз" (Uranium Resources Inc.) "За 20 години ще трябва да утроим добива на уранова руда и мнозина се питат откъде да я намерим."

През 2006 г. новопроизведеният уран е бил почти 47.5 хиляди тона, а вторичният (от изведени от армията ядрени бойни глави и рециклирани материали) около 20 хиляди тона, сочи WNA.

Инвестиционната банка "Маккуайъри" прогнозира, че през 2007 г. дефицитът на пазара е бил 7171 тона, а през тази година ще е в рамките на 4308 тона. Това все пак е намаляване на дефицита спрямо 2006 г., когато той бе 10 680 тона. Оценката на "Джей Пи Морган" е за дефицит от 5400 тона а през 2007 г., следван от още по-голям - 7200 през тази с тенденция да намалява през 2009 г., тъй като минните компании ще наваксат изоставането.

"Смятаме, че в момента цената на пазара е адекватна и се диктува от състоянието на доставките", обяснява анализаторът Макс Лейтън от банката, който специално насочва вниманието към Казахстан. Цените скочиха, когато "Юрениъм уан" (Uranium One) намали почти наполовина прогнозите си за 2008 г. основно заради недостига на сярна киселина, с която се обработва рудата в Казахстан. След това и страната, която е третият по големина в света производител на уран ревизира надолу прогнозите си. "Ако в следващите шест месеца казахстанците не доставят това, което са обещали на пазара, ще има паническо изкупуване и рязко поскъпване на борсата", допълва Лейтън.

Около 85% от целия уран се продава с дългосрочни договори между 2 и 10 години, а останалото - 10-15 хиляди тона, се търгува на борсата. "През първата половина на 2008 г. уранът може да поскъпне до 220-230 долара за килограм", прогнозира Лейтън. И това според него ще е само една от причините за поскъпването, другите са свързани с редица други проблеми около строителството на ядрени реактори.

Проблемите с добивите в Казахстан са възприемани като краткосрочно затруднение, докато тези в Канада могат да имат далеч по-сериозен ефект върху цените. Според Кевин Смит, директор по търговските въпроси в "Траксис", растат притесненията около еконормите в две ключови мини на компанията "Камеко", световен лидер в добивите на уран. Мината в Рабит лейк дава 4.5%, а тази при Сигар лейк - 17% от световния добив на тази суровина. "Заради непрекъснато идващите оттам лоши новини пазарът е настроен към поскъпване", сочи Смит.

На фона на световната кредитна и финансова криза и пренасочването на инвеститорите към пазарите на суровини този на уран няма как да избегне спекулативните сделки. Много хедж фондове и банки следват поведението на лондонската "Нуфкор интернешънъл" и канадската "Юрейниъм партисипейшън", заради печалбата влагат парите си в уран и така изтеглят от пазара количества, иначе необходими на енергийните компании. "Те ще продължат да бъдат важни играчи поне в следващите 2-3 години", смята Шан Шан Уонг, анализатор в "Джей Пи Морган", цитиран от Ройтерс. Затова някои прогнози сочат цени от над 300 долара за килограм през тази година. След това обаче се очакват несигурни времена, в които след 2012 г. не са изключени сценарии с рязък срив до 100 долара за килограм.

Повечето от действащите в момента договори са сключени на цени от около 60 долара за килограм, а новите се движат около 190 - 200 долара. Въпреки това те едва ли ще задоволят търсенето и около 10-20% от търсенето ще трябва да бъде задоволено от обръщане към инвеститорите. Разбира се, за това си има по-висока цена, но и още нещо. Финансовите играчи заключиха през последните месеци толкова уран, че принудиха добивни компании да търсят от тях суровина, за да спазят задълженията си по договорите. Освен това в някои текстове има опция, съгласно която уранът трябва да бъде върнат след това отново на инвестиционния фонд, което пък води до нова спирала на поскъпването - минните дружества пак са без суровина, отново търсят свободни количества на пазара, а той им отвръща с още по-високи цени. Дневник

САМО ФАКТИ

- урановата руда се пречиства още край мините, като крайният продукт е концентрат на уранов оксид (U3O8), който и се търгува за клиентите. След това концентратът химически се превръща в уранов хексафлуорид (UF6) - газ, който се транспортира до предприятията за обогатяване. Щом концентрацията на уран-235 достигне 3-5% (в природата тя е около 0.7%), той става годен за употреба в реакторите на атомните централи. След три години в реактора горивото се изважда и складира в специални хранилища.

- Канада дава 25% от световното производство на уран, а Австралия - 20%

- в челните 10 по добив на уран са още Казахстан, Нигер, Русия, Намибия, Узбекистан, САЩ, Украйна и Китай

- известните световни залежи (4.7 млн. тона) при сегашните цени и използвани само за конвенционални реактори, ще стигнат за 70 години

- до май 2007 г. нямаше световна борса за уран и цените се диктуваха от тесен кръг играчи; след тази дата растящият интерес към урана доведе до пускането на петгодишни фючърсни договори съвместно от нюйоркската стокова борса (NYMEX) и "Юкс кънсалтинг кампъни" (UxC)

- една от основните пречки за развитие на ядрената индустрия е твърдата политическа опозиция срещу нея в държави като Германия и Швеция, където непрекъснато като довод се вади притеснението от инциденти като този в Чернобил през 1986 г. И до днес се спори колко са жертвите - според Световната здравна организация те са 9 хиляди, според "Гринпийс" са поне десет пъти повече. Експерти още проучват дългосрочните ефекти върху здравето и особено честотата на заболяванията от рак на щитовидната жлеза.