Мистериозният Тимченко - "петролният човек" на Кремъл
Eнергийното богатство на Русия, успешно превърнато от властите във външнополитическо оръжие, се управлява не само от държавни гиганти като "Газпром" и "Транснефт". Въпреки коментари за настъпващата "ресъветизация" в енергийния сектор на страната ролята на частните - и предимно офшорни - фирми продължава да е немалка. Техните обороти са баснословни, а собствениците им често се оказват тясно свързани по един или друг начин с най-висшите ешелони на властта. В някои случаи - и със самия президент Владимир Путин.
Пример за такъв "енергоолигарх" е Генадий Тимченко. По някои предположения богатството му достига от 9.5 млрд. до 14.4 млрд. долара, което автоматично го нарежда не само сред най-богатите руски бизнесмени, но и в челните редици на най-влиятелните милиардери в световен мащаб. Тези оценки се правят въз основа на финансовите показатели на основаната от него компания за износ на нефт "Гънвор" (Gunvor). Създадена през 1997 г. и базирана в швейцарския кантон Цуг, днес компанията, в състава на която влизат и редица офшорни филиали, е третият по големина търговец на петрол на Стария континент, изпреварван единствено от "Гленкор" (Glencore) и "Витол" (Vitol). На "Гънвор" се пада и около една четвърт от износа на целия руски нефт, което е над 55 млн. тона, а приходите й за миналата година се очакваше да достигнат 43 млрд. долара. По думите на Саймън Тон - експерт от агенция "Платс" (Platts), днес в Русия няма голяма нефтена компания, която да не работи с "Гънвор". Според в. "Гардиън" през фирмата преминава голяма част от продукцията на такива гиганти като "Роснефт", "Газпромнефт", "Сургутнефтегаз" и ТНК-ВР. Подобно тясно сътрудничество предимно с държавни фирми надали е възможно без наличието на също толкова тесни връзки с Кремъл, коментира анализаторът от агенция "Рей, Ман и Гор" (Ray, Man & Gor) Константин Черепанов, цитиран от руското издание на сп. "Нюзуик".
Достъпната информация за собственика на подобна мощна енергийна компания обаче изобилства по-скоро от
предположения и догадки
отколкото от неоспорими факти. Генадий Тимченко отказва всякакви контакти с медиите, от години живее в Швейцария и доскоро дори фактът, че именно той ръководи "Гънвор", не беше потвърден напълно. Един от най-обсъжданите моменти от биографията на 55-годишния бизнесмен, роден в Санкт Петербург, е работата му през 80-те години в Първо главно управление на КГБ (външното разузнаване), където по същото време работи и Владимир Путин, пише сп. "Нюзуик". Двамата се засичат отново през 90-те години, когато Путин ръководи комисията по външноикономически отношения на Санкт Петербург. Руски борсови анализатори смятат, че Тимченко контролира и 25% от "Сургутнефтегаз", като също така е съпритежател на редица офшорни компании от групата "Кинекс" за търговия с нефтопродукти, включително финландско-швейцарската "Интернешънъл петролеум продъктс" (ІРР).
За потайния бизнесмен за пръв път се заговори през 2004 г., когато кандидатът за президент Иван Рибкин го посочи като съдържател на "черната каса" на Кремъл в Женева. По-късно Рибкин заяви пред сп. "Нюзуик", че не може да докаже твърденията си с документи, но след огласянето им всичките му офиси са били разбити. По това време нашумя и името на "Гънвор", появило се в доклада на бившия директор на Федералния резерв на САЩ Пол Волкър, разследващ злоупотребите в рамките на програмата на ООН "Петрол срещу храни". Съгласно доклада редица фирми, участвали в програмата, са превишавали допустимите квоти и са препродавали петрола на значително по-големи цени. Сред нарушителите се посочват офшорните компании на "Гънвор" - "Гънвор интернешънъл лимитед" (Gunvor International Ltd.) и "Гънвор енърджи" (Gunvor Energy), които са изкупили около 3 млн. тона иракски нефт за 500 млн. долара от компанията "Зарубежнефт", притежаваща едни от най-високите квоти, а приходите им след това са съставили около 125 млн. долара.
Разкритията обаче сякаш не накърниха репутацията на "Гънвор", която се разви с впечатляващи темпове през последните няколко години. Така някои медии отбелязват, че макар руският лидер по добив на петрол - "Роснефт", да продава продукцията си чрез набиране на оферти, изборът обикновено се спира върху компанията на Тимченко. "Гънвор" е и партньор на "Газпром експорт", като търгува и с основната част на суровия петрол на "Газпромнефт" - купената от "Газпром" бивша "Сибнефт" на олигарха Роман Абрамович. По този начин "Гънвор" си е спечелила прозвището
Kremlin Oil в Женева
която именно благодарение на такива компании днес се е превърнала в световна столица за търгуване на руски суров петрол, отбелязва специализираното американско сп. "Енерджи трибюн". По данни на изданието тук се сключват договорите за около 75% от нефтения износ на Русия.
В много отношения Генадий Тимченко се вписва успешно в разпространената представа за "новите" олигарси, дошли на власт заедно с Путин и неразривно свързани с него. Не е изключено бизнесменът да има взаимоотношения и с Игор Сечин, който освен че ръководи "Роснефт", стои начело и на т.нар. "силовики" - една от най-влиятелните групировки от бивши кагебисти и хора от военното разузнаване около Кремъл. Засега обаче подобни твърдения, които неуморно циркулират из пресата, нямат потвърждение и едва ли скоро ще имат.
Пелената от потайност, която от години обгръща както Тимченко, така и "Гънвор", за пръв път беше приповдигната от бизнес партньора му Торнбьорн Торнквист в края на миналата година. Това стана в отговор на противоречиво интервю, което руският политолог Станислав Белковский даде за в. "Ди велт". В него той твърди, че за осемте си години на власт руският президент Владимир Путин е натрупал баснословното състояние от 40 млрд. долара благодарение на личните си връзки с руския бизнес. В частност Белковский заяви, че Путин държи най-малко 75% от акциите на "Гънвор". Това твърдение обаче беше опровергано както от Кремъл, така и от Торнквист, чиято реакция беше публикувана във в. "Гардиън". Той заяви, че заедно с Тимченко притежава по 50% от акциите на "Гънвор", а "свързването на името на президента Путин или неговото обкръжение с успеха на компанията е чиста спекулация". "Напредъкът ни няма нищо общо с политиката, а се дължи на нашите технологии и опит", подчерта шведският бизнесмен.
ДОТУК В ПОРЕДИЦАТА Визитата на руския президент Владимир Путин в България на 17-18 януари е повод отново да обърнем внимание на руския ядрен и енергиен сектор, който е острието на новата външна политика на Москва. Миналата и тази седмица "Дневник" предлага в поредица статии първо за опитите за атомен ренесанс в Русия и за интересите около петролопроводите и газопроводите. В първите две публикации от тази седмица описахме проблемите с намаляващия руски петролен износ, както и кой по-точно е новият шеф на "Транснефт". |