Ментор за моето дете? Но защо?

На живо
Протест в центъра на София, организиран от "Правосъдие за всеки"

Ментор за моето дете? Но защо?

Ментор за моето дете? Но защо?
Перах - тази нова за нас дума, на иврит означава цвете. Така се нарича един от най-големите проекти в Израел, започнал през 1974 г. в института "Вайцман" и ангажиращ сега приблизително 15 процента от всички студенти и десетки хиляди деца в нужда. От седмица програмата, в която младежи, които следват висше образование, стават ментори на деца, прохожда в България - 21-та държава за "Перах".
В продължение на шест месеца възпитаници на Нов български университет ще бъдат "по-големи приятели" на 30 ученици от София. Те ще прекарват по четири часа седмично с тях. Менторите ще получават стипендия и кредити, с които да покрият част от таксата си за обучение. В България пилотната програма е финансирана от дарения на израелски и български бизнесмени и се осъществява с помощта на посолството на Израел, организацията "Шалом", Столичната община и Държавната агенция за закрила на детето.
Нужен ли е ментор
Често децата имат някакъв скрит проблем, който може да е свързан с бита или с училището, може да е емоционален. Като правило претоварените с работа и всекидневни грижи родители трудно намират време, за да бъдат заедно с децата си, да поговорят с тях, да обсъдят нуждите им или да разсеят притесненията им. Точно тук може да помогне менторът. Той е по-млад от родителя и по-близо по възраст до детето, но пък е с повече опит от него. Това е простичък и много ефикасен начин да се реши проблем, казва Цветелина Йосифова, член на управителния съвет на "Перах-България".
Тръгваме от идеята, че всяко дете би могло да участва в тази програма, да има студент, който да се грижи лично за него и за неговите нужди, казва психологът Николай Божков, координатор на проекта за България. "Перах" не е само за социално слаби или за деца в риск, а за всички, допълва той. Програмата е изградена така, че да следва проблемите и желанията на детето, които обикновено се различават от вижданията на родителите и учителите. Децата се тревожат за едни неща, а възрастните - за съвсем различни. "Желанията ни като родители са детето ни да расте, да се развива, да стане много знаещо, много можещо и по-малко се интересуваме от това дали детето ни е щастливо. А менторът е от отбора на детето", обяснява координаторът.
В наръчника за наставници четем, че поелият това задължение трябва да бъде приятел, инструктор, учител и съветник. Но възможно ли е родителите да приемат чужд човек да е модел за подражание и авторитет за детето им? Координаторът по програмата казва: "Някои родители са на мнение, че програмата е нужна, защото се виждат с детето си само сутрин на закуска, когато го изпращат на училище. Представете си едно дете, което се прибира на обед или следобед и няма кой да го посрещне и да го пита как беше в училище. А то събира впечатления, трябва да ги сподели, да ги разкаже." Добре е то да погледне през друга гледна точка, да види алтернатива за подражание в лицето на студента, смятат от "Перах".
Ползата е двустранна
"Имам чувството, че всяко дете в училище има нужда от ментор. Много малко са децата, които са спокойни, умеят да разговарят. Навсякъде като че ли нещо липсва и може да се даде, има нужда", казва Николай Божков. Според него често нуждите са чисто емоционални. Родителите работят, за да могат да купят учебници и дрехи на децата си, но това не е достатъчно. Той дава за пример изследване в Германия преди години, което показало, че децата предпочитат родителите им да ги бият, защото това говори за някакво отношение, отколкото да не им обръщат никакво внимание. Според психолога, когато в детството не са задоволени афективните потребности (да му е показвано, че е обичано), човек остава с тези липси за цял живот и това пряко се отразява върху поведението и способностите му за учене. "Има за какво да помислим и има много какво да направим. Защото проблемът е за всички, ако сме истинско общество."
Не само децата имат полза от менторите си. Процесът обикновено е двупосочен и студентите също научават много неща в общуването с по-малките. Според психолози менторството развива човека психически и социално, учи го да носи отговорност.
Финансовата помощ, която възпитателите получават, няма да направи нито тях, нито детето по-богати или икономически защитени, но тя е от значение, защото е като някакъв вид остойностяване на ангажимента, коментира Цветелина Йосифова.
Как става
"Двойките" сами ще определят заниманията си и ще оценяват напредъка си, като целта ще е решаването на конкретни проблеми на детето - били те образователни или свързани със социализацията. Работейки в тази насока, менторите и децата ще могат да учат заедно, да играят игри, да се разхождат, да ходят на кино, театър или изложби. Но най-вече целта на възпитателя ще е да бъде до детето и то да чувства подкрепата му. Дългогодишният опит на "Перах" във всички 21 страни, където програмата върви, показва, че менторът се превръща в най-добрия приятел на детето и то споделя с него неща, които не би разкрило пред никой друг.
Всеки студент може да се включи
Студентите, желаещи да участват в проекта, могат да са от всяка специалност, като не е задължително да имат специално образование или квалификация. Независимо дали учат право или история, по-важни са личностните им качества и комуникативните умения. "При работата с деца човек се свързва с тях чрез това, което е бил той като дете, и поради тази причина винаги има шанс да се свърже", казва Цветелина Йосифова. Тя е участвала в избора на студентите ментори и признава, че за пилотния проект комисията е подбрала "малко по-подготвени хора, които имат желание и интерес". Тази година повечето наставници са от специалностите "Психология" и "Артистични психосоциални практики" в НБУ.
В рамките на програмата студентите имат няколко обучения. Темите са свързани с детското развитие, основните принципи в менторството, какво може и какво не може да се прави при общуване с детето и как студентите да се разделят с него.
Изборът на децата
Министерството на образованието и регионалният инспекторат на София са посочили няколко смесени училища, където има деца от малцинствен произход. След среща с директорите и представяне на проекта "Перах" са били избрани три училища - 67-мо "Васил Друмев", 134-о "Димчо Дебелянов" и 136-о "Любен Каравелов". Учителите са препоръчали деца, които според тях имат най-голяма нужда от ментори. Избрани са 30 и след това са потърсени толкова подходящи студенти. Програма "Перах" ще бъде представена в Софийския университет "Св. Климент Охридски", като вероятно съвместната работа с висшето училище ще започне от следващата учебна година.
Наблюдение от психолози
В рамките на програмата дейността на "двойката" се следи пряко от координатора Николай Божков, като той е в непрекъснат контакт с детето, студента, родителите и учителите. Студентите ментори са длъжни да се виждат с него поне веднъж месечно, а отделно работата им се следи и от психотерапевта доктор Давид Йерохам, към когото могат да се обръщат винаги за съвет и съдействие.
Амос Кармели - директор на "Перах" - Израел:
Програмата "Перах" свързва тези, които могат да помогнат - студентите - с тези, които имат нужда от подкрепа - децата . За съжаление някои деца са ощетени и трудно могат да реализират потенциала си. Нашата задача е да им покажем, че пред тях може да има различно бъдеще. Да им покажем, че вярваме в тях, убедени сме, че те могат да се справят.
Бил съм на толкова много места по света и мога да ви кажа, че почти навсякъде съм виждал едни и същи деца, едни и същи студенти и дори едни и същи проблеми. Независимо дали в Синагапур или Швеция. "Перах" е подходяща за държави като нашите (Израел и България), но и за Филипините и Мексико, както и за страни с висок жизнен стандарт, като Швеция например.
Цветелина Йосифова, директор на Центъра за култура и дебат "Червената къща" и член на управителния съвет на "Перах - България":
Менторската програма е много адекватна реакция в нашата реалност - липсва политика, а същевременно има много нуждаещи се. Това е програма, която подпомага общества в преход, които са в трудна ситуация, ситуация на изолираност, в която се налага да въвличат собствения си ресурс, за да държат структурата на обществото цялостна. Ако погледнем по-дългосрочно, трябва да се опитаме да ангажираме повече местните власти, държавата, защото в момента това е едно сдружение, което е българско по регистрация, набира парите си единствено от спонсорство - основно от хора, които са израелски граждани или българи, които имат бизнес с Израел. Това е много добро начало, но дългосрочният ангажимент на държавата е нужен.
Доброволката Емилияна, студентка по "Психология" в НБУ, работи като фотомодел:
Много комуникативен човек съм и мисля, че мога да дам много на едно дете. Очаквам да допълня нещата, които му липсват. Ако детето е потискано, ако не му се обръща достатъчно внимание, това може да бъде голяма пречка в живота му по-нататък. Когато има амбиция и потенциал, те трябва да се побутнат.
Елица Манова, завършила е "Психология" в Софийския университет и сега прави магистратура по "Атристични психосоциални практики", работи като психолог в училище в София:
Впечатленията ми от работата ми в училище са, че на децата им липсват отношения с някого. Ще се опитам със знанията, които имам, да окажа по-сериозна подкрепа на детето, ако има нужда. Ще му помагам по-скоро с личния си опит.