В България в момента има най-малко площи в модерни търговски центрове на човек от населението в Европа. Това показа доклад на консултантската британска компания Jones Lang LaSalle, публикуван на страницата на Международния съвет на търговските центрове (International Council of Shopping Centers - ICSC) в интернет. Разликата между първия в класацията - Швеция, и България, е повече от 30 пъти. Според данните на 1000 човека в България се падат около 15 кв.м модерна търговска площ, докато средно за Европа съотношението е 170-180 кв.м търговска площ на 1000 души.

Тези факти, комбинирани с прогнозите за растеж на покупателната способност на населението, изострят инвеститорския интерес към проектите за строеж на молове. Експерти обаче предупреждават за скорошно пренасищане на пазара.

Наскоро консултантската компания за имоти Ем Би Ел прогнозира, че ако се изпълнят обявените намерения за строежи на модерни търговски комплекси във Варна, на 1000 човека ще се падат близо 650 кв.м търговска площ. За София този показател ще е около 397 кв.м на 1000 човека. Средно за най-големите градове в България очакваното съотношение е около 425 кв.м/1000 души, докато за цялата страна средната стойност се изчислява на 157 кв.м/1000 души.

Така в големите градове като Варна, Пловдив и Стара Загора, където са обявени най-много намерения за строеж на молове, проектите могат да се окажат рискови.

в кой момент пазарът ще се насити

За различните градове специалисти посочват различен максимум на търговско-развлекателните центрове. За София се смята, че е поносимо да има не по-вече от пет-шест мола; за Варна, Пловдив и другите по-големи градове - по два-три, а за по-малките населени места от ранга на Велико Търново, Габрово и Плевен инвестицията дори в един мащабен проект за мол има спорна възвращаемост.

Във Варна вече има поне десетина проекта за молове и по-малко търговски центрове, някои от които вече се строят. Голяма част от тях са концентрирани в радиус от няколко километра, което автоматично активизира мощна конкуренция. Месец преди коледните празници в града заработи и първият търговско-развлекателен център. "Пфое мол" беше открит на 1 декември с 90% отдадени търговски площи. По информация на агенцията за имоти "Форос" средната наемна цена на квадратен метър в него е 40 евро плюс 6 евро за обслужване и амортизационен фонд. До момента в комплекса са открити общо 57 магазина, договорите за наем са за минимум три години.

Еуфорията от откриването на първия мол в града обаче бързо премина, коментират представители на някои от компаниите, наели помещения в него. Управителят на "Пфое мол" Борис Колев пък казва, че интересът към мола е висок и търговците от големите вериги, които знаят как се прави бизнес, са доволни от продажбите в първите месеци след откриването. Според него му по-скептични са т.нар. самостоятелни играчи, които не са готови да приемат, че са нужни поне 6 месеца, докато един търговски обект се утвърди.

Според Павлина Николова, мениджър търговски площи във "Фортън интернешънъл", "Варна може да поеме поне пет мола, без да ги усети, стига да са с добра локация и добър мениджмънт. Те ще са факт в следващите 5-6 години, представете си колко ще се е разраснал дотогава градът". Не толкова ентусиазиран е Александър Проданов, маркетинг мениджър в "Мол Варна", който трябва да бъде завършен в края на март тази година. "Сигурен съм, че

да отвори врати. Мениджърите му трябва да са будни, гъвкави и динамични към пазара", прогнозира той. Според него и в Европа има много случаи, когато големи компании купуват парцел и правят проект за търговски център, но не успяват да постигнат критичната маса от 35-40 процента наети площи. И се отказват.

Предстоящото отваряне на моловете във Варна няма да предизвика трусове в цените на наемите по основните търговски улици, прогнозира пък Валентина Ганева, мениджър "Търговски площи" във "Форос". Според нея едва след откриването на първите три-четири мола може да се очаква спад в оборотите на търговците извън моловете. Но и тогава отливът ще е временен - в центъра ще останат бутиците, смята тя.

"Централ мол" във Велико Търново отново се продава. Търговският център беше построен от "Денси строй", които инвестираха 15 млн. евро. Два месеца след откриването му, през септември 2006 г., молът беше продаден на британския фонд за имоти "Юръпиън конвърджънс пропърти къмпани" за 29 млн. евро. Политиката на компанията е да купуваме, управляваме и после да продаваме, каза Таня Гюрова, представител на фонда за България и управител на мола във Велико Търново. Разглеждаме офертите, очаквам сделката да се осъществи в началото на тази година, допълни тя.

Никой от наемателите на терени във великотърновския мол не желае да съобщи какви са оборотите му. Но и за никого не е тайна, че настанените на последния етаж магазини на световните марки са почти като музеи. Високите цени са стряскащи за потребителите,

коментират работещите в обектите. Въпреки това засега няма представители на голяма компания, които да са се отказали и да са затворили обекта. Все още не е известно дали след продажбата на мола ще се променят наемите, които сега се движат между 25 и 35 евро на квадратен метър.

Молът във Велико Търново ще последва съдбата на първите два български мола. В края на 2003 г. веригата за черна и бяла техника "Денси" купи от община Велико Търново за по-малко от 500 хил. лв. терена в кв. "Кольо Фичето", вложи около 15 млн. евро и след две години го продаде на двойна цена.

Първите два софийски мола бяха направени съответно за 40 млн. евро и 50 млн. евро и миналата година бяха препродадени на чуждестранни фондове за 94 млн. евро и 90 млн. евро. Примерите за бързи и големи печалби и доскорошната липса на подобни обекти са отключили инвеститорските кесии. Затова и поне 10 инвестиционни проекта за строеж на молове в страната са в различен етап на реализация. Именно за това някои представители на инвестиционния пазар в недвижими имоти вече се изказват скептично. Предупреждават, че пазарът може да се пренасити, а за инвеститорите рискът никак не е малък. Според анализатори на пазара на недвижими имоти все още има съществена разлика в това дали инвестицията за мол ще е в София или в друг град. Успехът на проекта зависи от населението, икономиката на града и, разбира се, от покупателната способност на потенциалните потребители. Някои инвеститори правят проекти за молове в резултат на модното влияние, коментира мениджърът на "Явлена" Страхил Иванов. Затова и не всички проекти ще оправдаят очакванията за печалба.