Един месец след началото на новата година металургичният комбинат "Кремиковци" пак е на път да пробва ще има ли нов късмет с поредния нов собственик. Дали това ще е украинецът Константин Жеваго или друг украински или руски олигарх ще стане ясно до дни. Сигурното е, че целта на индиеца Прамод Митал, собственик на някогашната гордост на тежката индустрия в социалистическа България, е да продаде комбината и да се оттегли от страната.

Поредната смяна става по-малко от три години след придобиването на завода, като в продължение на месеци висшият мениджмънт отричаше за подготвяната сделка. Това не спря слуховете, а основания да се подозира подобна сделка се появиха още миналата година поне по две причини. Първата беше наличието на външни експерти, които правят дю дилижънс в компанията. Подобно нещо за последен път се случи през 2004 г., когато индийци проучваха какво купува Прамод Митал, по-малкият брат на "стоманения крал" Лакшми Митал.

По-сериозната обаче беше прекъсването на инвестиционната програма от лятото на 2007 г. Тогава фирмата на Митал "Глобал стийл" трябваше да преведе 130 млн. лв. от договорените общо 311 млн. за монтиране на очистващи инсталации и за технологично обновление, които мажоритарният собственик трябваше да осигури. Досега като оправдание за забавянето на парите се сочеше проточената процедура за издаване на комплексно разрешително на завода от страна на министерството на околната среда. Без него "Кремиковци" трябва да спре да работи до края на 2011 г., а без гаранции, че подобен документ ще бъде издаден, всеки сериозен инвеститор би се замислил, преди да вложи пари.

В петък от металургичния холдинг на Константин Жеваго "Феррекспо" отказаха да коментират пред "Дневник" възможността за сключване на подобна сделка. Личният прессекретар на Жеваго Максим Просолов е заявил пред в."Труд": "Засега не казваме нито да, нито не", и е обещал официално съобщение през идните дни.

От влизането на Прамод Митал в "Кремиковци" досега ситуацията в компанията отново се обърна и след като две поредни години беше успяла да излезе на печалба, през 2005 г. отчете загуби, които я декапитализираха и през 2006 г., капиталът й напълно щеше да бъде заличен, ако не беше направена преоценка на притежаваните активи (земи). Равносметката за периода включва още невъзможност на компанията да се издължи към държавните доставчици, като голяма част от задълженията са наследени от предишния собственик Валентин Захариев, а някои и отпреди приватизацията на металургичния комбинат. Заради това акциите на мажоритарния собственик все още са блокирани с решение на съда и прехвърлянето на "Кремиковци" става чрез изкупуване на дружеството - собственик на акциите.

Макар дълговете да са признати в предишни години и не се отчитат като разход при пресмятането на финансовия резултат, изплащането им затруднява възможността от приходите от продажби на "Кремиковци" да се отделят средства за модернизация на комбината и за повишаване на ефективността на производството. По времето на Прамод Митал на два пъти се отложи стартът на линията за непрекъснато леене на стомана, която трябваше да замести остарялата технология от средата на миналия век. Дългоочакваното събитие стана факт едва през септември м.г. Реализирането на този проект обаче започна още при предишните собственици и на практика при управлението на "Глобал стийл" само трябваше да бъде завършен. 

Диагнозата "липсата на пари" можеше да бъде преодоляна само със свеж ресурс. Единственият през последните три години дойде с цената на нови дългове. В началото на 2006 г. "Глобал стийл" избра да емитира еврооблигации на стойност 325 млн. евро. Условията по емисията са тайна и няма яснота за какво се използват средствата, набрани от тяхното предлагане - 650 млн. лв. Официално се знае, че са платени 125 млн. лв. задължения към държавната хазна - митници, данъци и осигурителни плащания към НОИ. Разсрочени са дълговете към НЕК, "Булгаргаз" и БДЖ, като траншове от тях се превеждат и в момента. Теоретично с парите от облигациите би трябвало да се изпълняват ангажиментите от инвестиционната програма независимо кой е собственикът на "Кремиковци".

Все още не може да се каже какъв ще бъде крайният резултат от авантюрата на Прамод Митал в "Кремиковци".  Отговорът ще стане ясен при финализиране на сделката и обявяване на цената, която ще платят новите собственици на металургичния комбинат. Единствените сигурни разходи на индийския милиардер са 150 млн. долара секюритизиран заем от 2005 г. С него "Глобал стийл" плати около 140 млн. долара за придобиването на "Кремиковци", а останалите средства отидоха за частично погасяване на дългове към държавните монополи. Заемът беше отпуснат от металургичните гиганти "Стемкор" (Англия), австрийската "Фьост Алпине" и германската "Зелцгитер". Като залог по него се ползва предоставянето на стомана, произведена от "Кремиковци".

Именно доставките за "Стемкор" дават основание за обвиненията, че компанията произвежда и реализира продукция с ниска добавена стойност. Едно от тях е на Роберто Младенов, който напусна ръководството на "Кремиковци" заедно с предишния собственик Валентин Захариев и сега е изпълнителен директор на новото му дружество "Интертръст холдинг". Младенов директно заяви, че продуктовата политика превръща "Кремиковци" в придатък и доставчик на суровина за други компании, които да "обират каймака".

Справка в отчетите на компанията показва, че именно от 2005 г. насам рязко спада добавената стойност на продукцията, а дружеството произвежда предимно горещо валцовани плоски продукти, които са база в производството на скъпите студено валцовани продукти, ламарината с пластмасово покритие и галванизираната ламарина. Синдикалните организации пък отправиха обвинения, че от компанията се източват по 15 млн. долара на месец чрез нереално скъпи доставки и продажби под себестойност.

Очакванията и реалното развитие на "Кремиковци" през 2007 г. сериозно се разминаха. Рейтинговата агенция "Муудис"  ревизира прогнозите за около 180 млн. лв. печалба, което означаваше 10 лв. печалба на акция. Финансовият резултат вероятно ще е много по-малък. В петък акциите на дружеството се разменяха при 44% от счетоводната си стойност на цена 20.99 лв. Преди три години Митал придоби мажоритарния дял от комбината при цена между 16 и 18 лв. за акция, изчислена по тогавашния курс лев - долар за изплатените между 135 и 150 млн. долара за дела на Валентин Захариев.

Тъй като и при настоящата смяна на собствеността не се очаква акциите на "Кремиковци" да бъдат прехвърлени, малко вероятно е да се отправи търгово предложение. За цената на книжата си обаче дребните инвеститори могат да се ориентират по информацията за сумата, която новият собственик ще плати на Митал.

Много е вероятно целият шум за земите на "Кремиковци" извън оградата на завода (12 хил. декара от общо 22 хил. декара) и плановете за изграждане на индустриална зона също да са били част от опитите на Митал да получи повече пари. При положение че дружеството работи на загуба, именно активите му, и то след сериозна преоценка на стойността им, могат да се окажат факторът, който да издейства по-висока цена за акциите на индийския милиардер.

Сигурното към момента е, че правителството се опитва да предотврати варианта с окончателното затваряне на металургичния комбинат. Това си личи не само от активността на икономическия министър Петър Димитров, който е разговарял с украинеца Жеваго преди седмица, а и на премиера Сергей Станишев. В петък Станишев се чу с колежката си Юлия Тимошенко и според официалното съобщение е получил уверения за надеждността на евентуалния нов собственик на комбината. Едва ли информацията от Тимошенко обаче би била по-различна, след като Константин Жеваго е депутат от нейната партия. След това Станишев разговаря и с Прамод Митал, за да получи обещание, че интересът на правителството ще се отчете при сключването на сделката.

В сайта на металургичния холдинг "Феррекспо", който се контролира от Константин Жеваго, се казва, че той търси разрастване на продажбите си в ЕС и налагането на нови пазари. "Кремиковци" идеално се вмества в този план - България разполага с годишна квота за ЕС от 2.5 млн. т стомана. В момента комбинатът произвежда около 1.25 млн.т. Стартиралата вече линия за непрекъснато леене на стомана има капацитет 2 млн. тона годишно, но останалите мощности - конвертори и доменни пещи, в настоящото си състояние и без нови инвестиции могат да дадат максимум 1.57 млн.т. При наличието на инвестиции обаче дружеството има реални шансове да оползотвори поне 70% от квотата.