Възможно ли е един-единствен дилър да разиграе 50 млрд. евро без никой да го забележи? Ужилената с близо 5 млрд. евро банка "Сосиете женерал" се кълне, че нейният служител Жером Кервиел е постъпил точно така. Хората от занаята дълбоко се съмняват в тази версия и повдигат куп въпроси.

От семейството на Кервиел твърдят, че той е превърнат в изкупителна жертва на институцията, която била изгубила парите на друго място, но сега търси кого да обвини за това и как да прикрие големи проблеми във вътрешните си структури.

За какво всъщност става дума?

Според обяснението на "Сосиете женерал" нейният млад дилър е направил да изглеждат глупаво системите за контрол на риска и обслужващите ги хора като е открил позиции на стойност 50 млрд. евро, основно играейки с инструменти, залагащи на движението на три големи европейски борсови индекса.

Според представители на институцията човекът се е превърнал в експерт да прикрива действията си и да оставя системите за риск мениджмънт с впечатлението, че откритите от него позиции са с нисък пазарен риск от бъдещи колебания.

Той е започнал работа в банката през 2000 г. и скоро се прехвърля в отдел, който именно има за задача да контролира дейността на дилърите в банката. През 2005 г. Кервиел става специалист по арбитражни сделки, като работното му място се сменя неколкократно в бекофиса и фронтофиса. Във фронтофисите се приемат клиентските поръчки, в бекофисите се осъществява действителната търговия. В момента от ръководството на банката признават, че това е доста необичайно движение в кариерата на един трейдър, но в крайна сметка това му е дало възможност да научи много добре слабостите на контролните системи в банката.

Неговата работа е била активно да купува и продава сходни финансови инструменти, като извлича печалби от малките валутни спредове между цените им, което е една от класическите форми на арбитраж.

Все пак служителят не е имал право да оставя банката с открити позиции, но точно в този пункт започва измамата. Тя се състои в откриването на дълга позиция в индексни фючърси на регулирани капиталови пазари с очакването, че цената им ще се покачи. Обикновено арбитражистите хеджират такива дълги позиции с втори портфейл, при който се продават активите по същата позиция, или се открива къса позиция, печелейки от премиите, които плащат купувачите по нея или просто от благоприятно развитие за цената на притежаваните фючърси.

В конкретния случай служителят на "Сосиете женерал" е хеджирал първата позиция с втора, но насрещните сделки са били фиктивни и банката остава в неведение за това, че държи дълги фючърсни позиции, които остават незащитени.

Така в крайна сметка се оказва, че банката е платила за фючърси, издадени върху активи, с цена, която значително се понижи през последните месеци. Тяхното упражняване в крайна сметка се оказва неизгодно, а финансовата институция търпи загуби от платените премии за тяхното придобиване.

За да избегне последващия контрол на втория портфейл с фиктивните продажби, той избира нерегулирани деривати като форуърдни контракти, при които не се налага незабавно плащане.

Така липсата на насрещен паричен поток също не се възприема като нещо нередно. Докато фалшивите продажби и истинските се балансирали, компютърните програми на "Сосиете женерал" също не са отчитали последващ риск за банката. След като обаче пазарът обръща своя тренд, дилърът се опитал допълнително да прикрие нарастващите загуби пред вътрешния контрол.

Неговия успех в тези опити банката обяснява с използването на чужди пароли за достъп и подправянето на документи, а за да не може вътрешният надзор да открие непокритите фалшиви позиции, той ги е изтривал преди проверки и отново ги откривал веднага след това.

Крайната равносметка от операциите му била инвестиции на стойност 50 млрд. евро в двата портфейла, което надхвърля цялата стойност на самата банка.

Разпределението на инвестициите е било 30 млрд. във фючърси върху европейски и паневропейски индекси, 18 във фючърси върху германския индекс DAX и 2 милиарда на лондонския FTSE. Само един дилър е бил използван и за закриването на позициите.

Продажбите между 21 и 23 февруари генерираха загуби в размер на 4.9 милиарда евро и така банката забърка най-големия скандал в историята на борсовата търговия.

За да бъдат разкрити действията на дилъра обаче, е било необходимо време. Неговата дейност е довела нов тип риск - кредитен.