"Хазартният туризъм е неизползван ресурс за България. Трябва да се изготви национална програма за развитие на хазарта, която да е част от туристическата индустрия." Това заяви в сряда зам.-министърът на финансите Атанас Кънчев по време на дискусия за бъдещето на хазартния бизнес. Заместникът на Орешарски, който е от квотата на ДПС, представи идеята си в момент, в който туристическият бранш обсъжда най-новата цялостна стратегия за развитие на индустрията. В нея няма и ред за хазартния туризъм. По-късно Кънчев конкретизира, че това е само идея, предстои да се обсъди и ако намери подкрепа, ще започне работа по реализирането й.

По инициатива на Държавната комисия по хазарта (ДКХ) представители на хазартния бранш, на научните среди и на Главната дирекция за борба с организираната престъпност се събраха в сряда на конференция да търсят "високоефективни решения" за този бизнес. Дискусията беше открита за медиите само в частта с приветствията, а след това "търсенето" продължи при закрити врата в Университета за национално и световно стопанство (УНСС).

По време на откритата част Кънчев посочи, че хазартът има нужда от национална информационна система и от добре обучен обслужващ персонал. Той предложи да се създадат магистърски програми за хазартен мениджмънт.

Въпреки че хазартният туризъм не присъства официално в туристическата стратегия, на практика такъв бизнес съществува и той се развива с успех през последните години. В София повечето стари големи хотели имат казина и разчитат в голяма степен на тези приходи, например "Хемус", "Рила", "Родина". Друга част от хазартния туризъм е концентриран в морските курорти около Варна. Казината там се посещават най-много от израелски туристи, които идват за няколко дни в България, за да играят. През миналата година хазартът навлезе и в Свиленград. Там турският хазартен бос и бизнесмен Суди Озкан вече инвестира в две казина. Свиленград е интересен за хазартните инвестиции, защо може да привлича играчи от Турция, където казината са забранени, коментират представители на бранша.

От агенцията по туризъм казаха в сряда, че с тях никой не е обсъждал идеята България да се налага като хазартна дестинация. Хазартът можел да привлича високоплатежни туристи, но трябвало да бъде стабилно контролиран. По думите на председателя на агенцията Анелия Крушкова в момента няма как хазартният туризъм да бъде включен в стратегията за туризма, която вече се обсъжда.

В подкрепа за включването на хазарта в туристическата стратегия се изказа и председателят на комисията по хазарта Димитър Терзиев. По думите му тези две дейности винаги вървят ръка за ръка и след като в България има подходящи условия, няма причина това да не се обмисли.

Целта на организираната от комисията конференция бе да се прецизират подготвените от ведомството промени в Закона за хазарта. Според Терзиев измененията ще са основно в три аспекта - sms игрите, онлайн залаганията и нелегалният хазарт.

По отношение на интернет залаганията световната практика варира от пълна забрана до пълна легализация, обясни Терзиев. По думите му тези крайности не са приемливи и ще се търси среден вариант. Една от основните слабости на сега действащия закон е липсата на регламент за организиране на хазартни игри чрез интернет. Със сигурност ще се предложи съоръженията за организиране на интернет хазартни игри да са разположени на територията на страната и комисията да има достъп до тях. Също така да има и директна връзка с поделенията на Националната агенция за приходите, за да се подава непрекъснато актуална информация за направените залози и изплатените печалби.

Друга промяна, за която настояват от ДКХ, е sms игрите да минат на разрешителен режим. В момента за организирането на подобни игри не се иска разрешение от комисията.

За 2006 г. внесените данъци от организаторите на хазартни игри са 72 млн. лв., за 2007 още няма окончателни данни. Приходите от такси и глоби възлизат на 4.1 млн. лв. за 2006 г. и 4.2 млн. лв. за миналата година. Във Варна са разкрити най-много обекти, в които се провежда нелегален хазарт. Само през миналата година оттам са иззети около 200 съоръжения. До момента близо 2 хил. игрални автомата, конфискувани от комисията, се съхраняват в складове, като за това се плаща годишно около 60 хил. лв. От комисията настояват да се предложи начин, по който да могат да унищожават иззетите машини.