-------------------------------

Идеята за пускането на трети и четвърти блок в АЕЦ"Козлодуй" може би цели отклоняване на общественото внимание от проекта АЕЦ "Белене", коментираха енергийни специалисти пред "Дневник". Лансирането на идеята за спасяването на 440-мегаватовите реактори е свързано с опита да се спре строителството на новата атомна централа и да се отклони вниманието от проблемите на проекта, обясни експертът Иван Хиновски.

В момента по строителството на "Белене" тече процедура за избор на банка, която да структурира финансирането на двата 1000 мВт реактора на стойност (засега) 4 млрд. евро. Едновременно с това се избира и инвеститор, който ще притежава 49% от компанията, която трябва да проектира и строи на новата централа. Ръководството на НЕК отрича да има проблеми с офертите на банките и обяснява, че двете процедури се провеждат едновременно и ще приключат до края на 2008 г.

Според Хиновски няма да има проблеми да бъде изграден още един блок на площадката на АЕЦ "Козлодуй", каквато идея беше лансирана от ръководството й . Заинтересуваните от нов реактор в Козлодуй целят привличане на вниманието към сега съществуващата централа, която е леко изместена от новия проект, смятат други специалисти. Изпълнителният директор на централата Иван Генов обаче заяви, че проектът "Белене" и евентуален седми блок на площадката в Козлодуй не са конкурентни. Нова мощност в "Козлодуй" обаче не е предвидена в енергийния баланс на страната до 2020 г. Ако се вземе решение от правителството за изграждането й, тя трябва да премине през много по-строга процедура за одобрение от Европейската комисия, отколкото АЕЦ"Белене".

Според слуховете в енергийните среди авторите на идеята за седми блок предвиждат да бъде използван доставеният от "Шкода" корпус и парогенераторите, които вече бяха продадени на руската "Атомстройекспорт". Сблъсък вече има - за парогенераторите, които АЕЦ "Козлодуй" обяви, че иска, но НЕК заяви, че не им е предложена достатъчно конкурентна цена. Източници от енергийното министерство заявиха, че спорът между централата и електрическата компания вече е приключил, защото има подписан договор с "Атомстройекспорт" за старото оборудване в Белене, което ще бъде използвано за Калининската АЕЦ.

Проблемът не е само със съществуващото оборудване. Енергийни експерти коментират, че цената на новия реактор в Козлодуй може да се окаже с 20-30% по-висока в сравнение с тази в Белене, защото на пазара има сериозно търсене, което увеличава цената им. Поддръжниците на каузата "Козлодуй" пък изтъкват, че изграждането на инфраструктурата за новата ядрена централа ще увеличи разходите поне с 20 до 40%. Проучванията за още един нов блок на площадката в Козлодуй на "Енергопроект" от 1999 г. показват, че не може на едно място да бъдат построени толкова много големи мощности, заяви депутатът и бивш шеф на директорския борд на АЕЦ "Козлодуй" Иван Гризанов.

Активен участник в кампанията за пускането на реакторите е собственикът на "Риск инженеринг" Богомил Манчев, който е и председател на Булатом. Пред "Дневник" Манчев заяви, че участва, защото представлява ядрения бизнес в България, има опит от модернизацията на пети и шести блок, където работи заедно с "Парсънс". Според различни енергийни източници именно компаниите в Булатом биха имали най-голяма полза от отварянето на двата блока. Канадската компания, която иска да вземе на концесия реакторите срещу политическо лобиране, беше сред участниците в последната годишна среща на Булатом.

Друга разпространявана версия освен разпределението на поръчките в енергийните среди е тази, че Манчев, чиято компания "Енергийна финансова група" спечели най-големи количества за продажба на ток от АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Варна", би имала интерес от евентуалното пускане на трети и четвърти блок.

От другата страна е "Атоменергоремонт", собственост на Христо Ковачки, която не е сред членовете на Булатом. За сметка на това обаче пред Би Ти Ви Христо Ковачки заяви, че и български компании могат да участват в концесията и да лобират за повторното пускане на реакторите.

Започването на новата кампания за пускането на реакторите може да се разглежда като победа на т.нар. ядрено лоби, което очевидно се ползва със силната подкрепа на правителството. На този етап енергийното министерство не обявява какви са резервите от местни ресурси, които България трябва да използва. В края на миналата година завърши работата по изработване на критерии и процедура за избор на инвеститор за нова мощност на въглища до 700 мВт в комплекса "Марица-изток". Ако тя бъде изградена, България няма да има проблем с екологията в комплекса, защото ще бъдат използвани най-съвременните технологии, коментира консултантът Георги Босев. Той допълни, че енергийната ефективност има големи резерви, които трябва да бъда използвани, преди да се пристъпи към изграждането на още една ядрена мощност.

Независимо от причините

Това е третият опит на правителството за подобна стъпка. При всеки опит досега Европейската комисия твърдо е отстоявала позицията, че България трябва да спазва ангажиментите си по присъединителния договор. Феран Тараделас, говорител на еврокомисаря по енергетиката Андрис Пиебалгс, коментира, че 380 млн. европейци са гласували за затварянето на блоковете до 31 декември. Присъединителният договор е ратифициран не само от българския парламент, но и от останалите страни-членки, обясни той. Тараделас и сега определи започването на кампанията като загуба на време.

До момента няма прецедент в Европейския съюз за повторно пускане на спрени вече реактори, а и договореностите трябва да се спазват, коментира бившият преговарящ Антоанета Приматарова. Тя изтъкна, че без промени в присъединителния договор не е възможно пускане на двата реактора. В договора обаче липсват клаузи, които позволяват предоговаряне. При обявяването на кампанията премиерът също намекна, че процесът бил труден, защото трябвало да бъдат убедени останалите държави. Президентът Георги Първанов също изрази резерви.

В кампанията обаче се изтъква клауза в договора, според която реакторите могат да бъдат пуснати за три месеца до една година при недостиг на енергия в България и региона. Енергийният министър Петър Димитров дори обясни, че при криза и отправяне на искане за пускането на реакторите до Брюксел комисията трябва да ни отговори в петдневен срок.

"Ако до края на период не повече от три години след присъединяването възникват сериозни и трайни затруднения в който и да било сектор на икономиката, които могат да доведат до влошаване на икономическата ситуация в България и Румъния, те могат да поискат разрешение да предприемат защитни мерки на вътрешния пазар." Позовавайки се на този текст от договора, бившият енергиен министър Румен Овчаров се опита да привлече подкрепата на колегите си от балканските страни за обща декларация, че в региона има дефицит след спирането на двата реактора. Той изпрати писмо до ЕК, но без резултат. Член 36 предвижда да се поискат защитни мерки, ако на вътрешния пазар с неговите четири свободи - свободно движение на стоки, свободно движение на капитали, услуги и хора, има трайни и сериозни затруднения в който и да било сектор на икономиката, коментира Приматарова. Тя поясни, че мерките, които се прилагат, трябва да адаптират засегнатия сектор към икономиката на вътрешния пазар и се отнасят до свободното движение на стоки.

В подкрепа на тезата, че има недостиг на ток в България, Електроенергийният системен оператор (ЕСО), дъщерно дружество на НЕК, забрани износа на електроенергия първо за седмица. Впоследствие излезе заповед на министъра за удължаване на този срок до пролетта. Виновни за ситуацията се оказаха основно ТЕЦ "Варна", собственост на ЧЕЗ, която нямала въглища, и закъсняващата рехабилитация на централите в комплекса "Марица-изток".

Като щрих от цялата картина е фактът, че министерството, ЕСО и регулаторната комисия взаимно си противоречат кой и кога ще може да изнася. Пред БНР министърът обясни, че решават диспечерите, когато има излишъци. От ръководството на ЕСО твърдят, че забраната продължава и в енергийния баланс са заложили износ едва през април. Зам.-директорът на Централното диспечерско управление Божидар Павлов заяви, че до въвеждането на режима ще се стигне, ако аварира мощност от 600 мВт, защото няма студен резерв (мощностите, които централите поддържат неактивни, но в готовност за включване в системата). От енергийното министерство не се съгласиха с това твърдение, а председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Константин Шушулов заяви, че има достатъчно студен резерв.

През миналата година са изнесени над 4 млрд. кВтч електроенергия. Цената й нарасна почти двойно в сравнение с 2006 г., коментира главният изпълнителен директор на НЕК Любомир Велков. Засега компанията отказва да посочи колко губи от спрения износ. Според експерти обаче е абсурдно да се смята, че ЕС може да разреши пускането на реакторите само за да може НЕК да изнася ток.

Финансовите отчети на АЕЦ "Козлодуй" за 2005 и 2006 г., когато блоковете са работели, показват загуби за централата. За 2005 г. тя е 28.8 млн. лв., а за 2006 г.- 27.3 млн. лв. Тези резултати се дължат на цените, които ни определи ДКЕВР, коментира изпълнителният директор на централата Иван Генов. Дружеството завършва 2007 г. с печалба от 4 млн. лв. при почти рекордно производство на електроенергия. Това ръководството на централата обяснява с продажбите на енергия на свободния пазар.

Дори реакторите да бъдат пуснати, печалбата, която ще си поделят НЕК и централата, е по около 50 млн. евро. АЕЦ-ът ще спечели по 30 евро на мегаватчас, но като се приспадне корпоративният данък, се получава 165 млн. евро годишна печалба. При износ на ток на цена около 71 евро на мегаватчас и такса за пренос от 11 евро се получава, че в НЕК също ще останат 50 евро.Тези прости изчисления обаче опровергават ръководството на централата, че двата реактора ще произвеждат евтина енергия.

смята още Антоанета Приматарова. Зам.-министърът на икономиката и енергетиката Галина Тошева разясни, че в предстоящите преговори за увеличаване на компенсациите няма да бъдат посочени конкретни проекти или сума. Схемата за отпускане на средствата предвижда това да стане от Международен фонд "Козлодуй", като помощта се управлява от ЕБВР. От енергийното министерство обясниха, че до 2013 г. парите ще бъдат насочени към проекти за по-рационално потребление на енергията, използване на алтернативни източници, строителството на нови мощности и когенерации, модернизация на централите чрез използване на нови екологични технологии, изграждане на алтернативни трасета за доставки на газ и развитие на газификацията. Отново се залага и на подобряване на енергийната ефективност.

До момента от договорените 550 млн. евро са отпуснати 351.4 млн., от които 194 млн. евро са за ядрената енергетика, останалите са за рехабилитация на топлопреносната система в топлофикациите в София и Перник и по кредитните линии за енергийна ефективност в бита и обществените сгради, за финансиране на възобновяеми източници на енергия и за частни компании. Най-много са средствата, заделени за новото хранилище за сухо съхранение за отработеното ядрено гориво и за строежа на топлоцентрала в Козлодуй. По данни на енергийното министерство от кредитната линия за енергийна ефективност и ВЕИ, която се обслужва от седем български банки, са финансирани 94 проекта. Ефектът от проектите за енергийна ефективност обаче остава твърде неясен, както и каква част от сумите по изброените проекти са усвоени.

На последната среща на донорите на Международен фонд "Козлодуй" през миналата година беше договорено, че фондът ще отпусне още 61 млн. евро за 14 проекта. Сред тях са рехабилитация на електроразпределителната мрежа, обновяване на уличното осветление в 20 общини и екологични мерки в ТЕЦ "Марица-изток 2".