Миналия месец имах щастието да прекарам една седмица сред красотата на френските Алпи. Като изключим гледката към Монблан, безкрайните бели склонове, по които оставихме първите следи, яркото слънце и глетчерите на 3600 метра, имаше и няколко съвсем не божествени, а чисто човешки неща, които ме впечатлиха.

Докато се возиш с някой от десетките лифтове, върху снега под теб не проблясват станиолчета от изядени вафли. Хората оставят колите си на паркинга и тръгват нагоре с кабини, седалкови лифтове или влекове. Нямаше вариант да се качиш с колата до пистата. Миналата седмица на Алеко далеч не беше така. Във Франция няма опасност, докато спускаш някое по-затънтено място, пред теб да изскочи ентусиаст с моторна шейна. На рилските езера улеите вече са предизвикателство именно за тези нови "любители" на планината, а не за смелите фрийрайдъри. В хижата на едно супермалко селце имаше контейнер за пластмаса, стъкло и компост. А най-вкусните кроасани в местната patisserie се продаваха в книжен плик от 100% рециклиращ се материал.

Всичко това ме изпълва с моментна носталгия, леко съжаление, но и много позитивна нагласа. Алпите наистина са величествени, но и гледката от Белмекен също може да ви задави от вълнение. Всъщност в опазването на горите и планините си въпреки престъпното строителство от последните години сме доста по-напред от Швейцария, Франция или Италия. Горите в Алпите са изсичани векове наред и за да се спасят от лавините, сега хората там започват да залесяват наново. Важно е ние да се поучим от грешките им. Колкото до останалите "дребни" наблюдения на тема чистота и екология, те изискват минимални човешки усилия и спазване на основни правила. Щом в едно малко френско село това е възможно, не би трябвало ние да се затрудним чак толкова.