С влизането в сила на новия Закон за търговския регистър (ЗТР) се въведе концептуално нова уредба на търговския регистър и на процедурата по вписванията, заличаванията и обявяването на документи и факти относно корпоративния статус на търговците. Целта на новата уредба, в сила от 1 януари 2008 г., е да се улесни и ускори регистърното производство, като едновременно с това се осигури възможност за електронно подаване на заявления и електронен достъп до информацията, съхранявана в търговския регистър.

Още в самото начало след влизането в сила на ЗТР практиката по прилагането му предизвиква редица недоразумения и проблеми, които се дължат на некоректно тълкуване и прилагане на законовите разпоредби. Така отказът да се приеме заявление по новия закон, подписано и подадено от пълномощник, дори той да е упълномощен специално от търговеца, буди недоумение. Съгласно ЗТР вписване, заличаване и обявяване се заявяват от търговеца лично или от негово име чрез лице или лица, които го представляват по закон. Как би следвало да се тълкува цитираното правило на ЗТР?

На пръв поглед буквалният анализ на разпоредбата посочва, че заявленията до търговския регистър се подписват единствено и само лично от едноличния търговец или съответно от управителя или изпълнителния директор на търговското дружество (като негови законни представители). Подобно разбиране обаче не може да се възприеме поради следните съображения:

Както е известно, новата процедура по вписвания, заличавания и обявявания по ЗТР има административен характер. Длъжностното лице от търговския регистър като административен орган издава своите актове, включително и отказите, в рамките на административното производство, прилагайки правилата и изискванията на ЗТР. Наред с това, като се имат предвид възприетите в българското право правила за тълкуване на нормативните актове, при липса на специална уредба по даден въпрос в определен закон се прилагат общите правила и принципи на съответния правен отрасъл. Така новото производство по вписвания, заличавания и обявявания в търговския регистър като административна процедура се урежда от административнопроцесуалните разпоредби на ЗТР, а за неуредените от този специален закон случаи следва да се прилагат общите правила на административното производство, съдържащи се в Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Следователно, щом липсва специална разпоредба в ЗТР, която да допуска или изрично да забранява изготвянето и подписването на заявления от пълномощник на търговеца, се прилагат правилата на АПК. От своя страна АПК предвижда, че гражданите и организациите се представляват по закон и по пълномощие по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). По тълкувателен път достигаме до принципното положение, установено в ГПК, според което представители на страните по пълномощие в производството пред търговския регистър към Агенцията по вписванията могат да бъдат адвокати или юрисконсулти или други служители с юридическо образование при предприятията и кооперациите. Правило с идентично съдържание е запазено и в новия Граждански процесуален кодекс, който ще влезе в сила от 1 март 2008 г., т.е. формулираното принципно положение ще е същото и след тази дата.

В заключение се налага изводът, че съгласно действащите законови разпоредби, заявленията за вписване, заличаване и обявяване в новия търговски регистър към Агенцията по вписванията могат да бъдат изготвени, подписани и подадени както лично от едноличния търговец или съответно от управителя или изпълнителния директор на търговското дружество (като негови законни представители), но така също и от упълномощен от търговеца, съответно от управителя или изпълнителния директор на търговското дружество адвокат или юрисконсулт, или друг служител с юридическо образование. Подобно разбиране е в унисон с формалната уредба на административното производство по българското право, както и с принципа за бързина и процесуална икономия в административния процес.

Съдържанието на статията не представлява правно становище или правен съвет. Авторът и "Борислав Боянов & Ко." няма да носят отговорност за предприемането на специфични действия, основаващи се на съдържанието й. За предприемането на конкретни действия следва да се потърси конкретен правен съвет.