Агенти, маскирани като министри

Агенти, маскирани като министри

Агенти, маскирани като министри
Седем зам.-министри в сегашното правителството и посланикът в НАТО са били сътрудници на Държавна сигурност (ДС). Те са сред оповестените в сряда от Комисията по досиетата агенти в министерските съвети след 1990 г. Сред огласените са премиерът Жан Виденов (БСП), 106 вицепремиери, министри и зам.-министри. В списъка на съпричастните към репресивния апарат на тоталитарния режим няма имена на министри от кабинета "Станишев".
Общият брой на проверените за чисто минало участници в изпълнителната власт в последните 18 години е 673 души. Данните показват, че всеки четвърти или пети е бил свързан с ДС. По закон не се обявяват имената на починалите и на реактивираните сътрудници. Като процент агентите в правителствата са почти толкова, колкото и в президентските администрации. В народните събрания от общо 1794 депутати 140 са съобщени като свързани с ДС.
Двама от зам.-министрите в правителството на Сергей Станишев са били щатни сътрудници на ДС. Зам.-министърът на вътрешните работи от квотата на ДПС Раиф Мустафа е бил щатен служител в ОУ на МВР - Кърджали, а зам.-министърът на вътрешните работи от квотата на БСП Румен Андреев - на Главно следствено управление на МВР. Под псевдонима Колев е сътрудничил зам.-министърът на културата от квотата на БСП Иван Токаджиев. Той е снет от оперативен отчет през 1991 г. Зам.-министърът на труда и социалната политика от квотата на ДПС Баки Хюсеинов пък е бил агент с псевдоним Трънчев. За зам.-министъра на външните работи Любомир Кючуков, от квотата на БСП, е установено, че е бил секретен сътрудник на военното разузнаване под псевдонима Николай. Снет е от отчет през 1987 г. Агент на ДС е бил и заместник-министърът на здравеопазването от квотата на ДПС Матей Матеев с псевдоним Янко. Зам.-министърът на външните работи също от квотата на ДПС Феим (Петър) Чаушев е в списъка на комисията като агент с псевдоним Бисер. Пред "Нова телевизия" Чаушев коментира, че за хора, които се занимават с външна политика, е задължително да работят със службите.
С досие е бившият зам.-министър на външните работи Любомир Иванов, който от 2004 г. е посланик на България в НАТО. Според американския посланик Джон Байърли този въпрос е вътрешен и едва ли би се отразил на отношенията с партньорите й.
Като бивш зам.-министър излезе името на зам.-кмета на София Минко Герджиков - щатен сътрудник на Първо главно управление. Според доклада на комисията той е бил изпратен за десет месеца в разузнавателна школа на КГБ. От ДСБ призоваха столичния кмет Бойко Борисов да го уволни. "Груба грешка е разузнавачите като Минко Герджиков да се поставят наравно с доносниците", коментира кметът пред агенция "Фокус".
В списъка е Димитър Калчев - министър на администрация при Сакскобургготски. Според Калчев има имена, важни в политиката на България, които не са осветени. Той е бил агент и съдържател на явочна квартира с псевдоними Колев и Клуба. Бившият министър Милко Ковачев е използвал агентурното име Баобаб. Агент Библиотекаря е бил бившият министър на културата Иван Маразов, който беше и кандидат за президент. Като агент Економов се е представял Румен Гечев, заместник на Жан Виденов.
Сред оповестените в сряда е и министърът на външните работи в кабинета "Софиянски" и изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции Стоян Сталев. Пред БТА той коментира, че въпреки проявения еднократно към него интерес от органите на ДС през 1988 г. никога не е давал формално съгласие за сътрудничество и впоследствие никога не е бил търсен или оказвал съдействие под каквато и да било форма.
Зам.-министър на културата в правителството на ОДС Райна Гаврилова е записана като секретен сътрудник на Първо главно управление - разузнаването, с псевдоним Рада. Пред БНР Гаврилова посочи, че от никого не е вербувана и никакви документи не е подписвала. Тя заяви, че според доклада на комисията е вербувана 1984 г., по което време тя е била бременна и в майчинство. Единственият случай, за който Гаврилова си спомни и който може да е причина да попадне в огласения списък, е разговор с човек, представящ се за служител на външно министерство. Случаят е от 1987 г. и е по повод нейна специализация в САЩ. Интервюиращият се е интересувал от контактите й с чужденци и я е помолил да даде писмени показания, което тя е направила.Позовавали сме се изцяло и само на документи, които безспорно показват агентурното минало, заявиха членове на комисията по досиетата. Те били готови във всеки момент да предоставят възможност на засегнатите лица да прегледат материалите за себе си. Вече имали обаждания от обявени за сътрудници, които възразявали срещу решението на комисията.
Опозицията поиска агентите да напуснат постовете си. В сегашното правителство според огласения в сряда списък сътрудници на бившата ДС са седмина зам.-министри. Според Атанас Атанасов (ДСБ) нормалният ход на министър-председател на държава - член на ЕС и НАТО, е моментално да им поиска оставките. Йордан Бакалов от ОДС призова за същото, но посочи, че не очаквал да направят това сами, защото премиерът не само не ги обвинявал за миналата им дейност в репресивния апарат на тоталитарния режим, а ги приветствал. В БСП не видяха "повод за дискриминация" в съпричастността на зам.-министрите към комунистическите тайни служби. Младен Червеняков каза, че не знаел да има европейски изисквания, които да налагат заместник-министрите, обявени за сътрудници на ДС, да бъдат уволнени. Има само решение на Съвета на Европа от 2000 г., което изисква държавите да предприемат действия за предоставяне на достъп до архивите си, но в законодателство ни никога не е имало лустрационни текстове, допълни той. Според НДСВ от това, че някой е бил сътрудник на ДС, не следвали юридически последици. ДПС запази мълчание.
Най-много агенти са правили кариера във външното министерство
Трима външни министри и 13 техни заместници фигурират в обявения вчера списък от комисията по досиетата. Шефовете на дипломацията с агентурно минало са Любен Гоцев (1990 г., в кабинета на Луканов), Станислав Даскалов от правителството на Беров (1992 - 1994) и Стоян Сталев от служебния кабинет на Софиянски (1997 г.). Първите двама са били разузнавачи, а Сталев - контраразузнавач, според доклада. Най-много от общо 107 сътрудници на бившата Държавна сигурност по високите етажи на изпълнителната власт след 1990 г. са правили кариера в Министерството на външните работи.
По брой на агенти веднага след дипломатическото ведомство се нарежда Министерството на културата. То е било управлявано от двама министри с агентурно минало и 9 заместници. В министерството на икономиката е имало 11 агенти. Министерството на отбраната е било ръководено от двама министри и 8 зам.-министри, за които има данни в архивите на бившите комунистически служби. В министерството на образованието пък са работели шестима с агентурно минало.
Близо една трета от всички оповестени вчера са работели в разузнаването - Първо главно управление на ДС. Най-много от разузнавачите са отишли във външното министерство. На контраразузнаването са сътрудничили 18 души от целия списък, а 20 са служили във военното контраразузнаване и армейското управление. Там са работели двамата бивши министри на вътрешните работи - Атанас Семерджиев и Чавдар Червенков. Около 20 министри и зам.-министри са давали информация и на окръжните управления на Държавна сигурност в страната. За Шесто управление на ДС, или политическата полиция, са работели шестима. А в Управлението за безопасност и охрана (УБО) фигурират имената на четирима.
Сътрудници на ДС в правителствата от 1990 г. досега:

1 премиер - Жан Виденов (министър-председател от 26.01.1995 г. до 12.02.1997 г.)

4 вицепремиери - Константин Косев (министър на народната просвета от 8.02.1990 до 22.09.1990 г.),
Нейчо Неев (министър на транспорта от 30.12.1992 до 8.09.1993 г.),
Румен Гечев (министър на икономическото развитие от 26.01.1995 до 12.02 .1997 г.) и
Хараламби Анчев (министър на правосъдието от 12.02.1997 до 21.05.1997 г.)

25 министри - Атанас Семерджиев, Валентин Александров, Валентин Босевски, Васил Чичибаба, Витко Еленков, Георги Стоилов, Георги Танев, Георги Костов, Георги Менов, Георги Фотев, Димитър Калчев, Димитър Павлов, Димо Димов, Иван Маразов, Илия Конев, Кристиян Костов Голд (Стоян Костов Овчаров), Любен Гоцев, Матей Матеев, Милчо Ковачев, Никола Карадимов, Петър Башикаров, Станислав Даскалов, Стоян Сталев, Христо Христов, Чавдар Червенков

77 зам.-министри