Срещнах момчетата преди 7 години, когато се пренесох в квартала. Първия път, като влязох в магазина, се изненадах - двамата продавачи разговаряха с всеки на опашката и през репликите "от ръчния ли" и "пет яйца, нали" се разменяха мисли като между стари приятели. Помислих, че сигурно са израснали в "Красна поляна" и всички се познават цял живот.

Всъщност момчетата живеят на другия край на София и държат магазина от 10 години. Те са Ники и Пепи - или Николай Алексиев и Петър Манчев. Доближават четиридесетте и се познават от 30 години. Магазинът им е колкото голям апартамент и се казва "При Ники", не защото той е шефът, а защото, както сам обяснява: "Пепи така наредил, когато дошли да ни питат за табелата, пък и нали така се казват малките магазинчета във Франция - "При Пиер", "При Жак"... Името трябваше да бъде "При момчетата", защото така ни знаят всички."

Момчетата познават по име повечето си клиенти. Те първо са приятели, а след това клиенти, заявява Ники. Чудя се какво намират да си обсъждат с всеки. "С мъжете си говорим за спорт, за работа, за жени, а с жените не е имало случай да не забележим коя е с нова прическа. През годините се родиха толкова много деца, починаха хора, ние живеем заедно", обобщава Ники.

Всеки иска да го посрещнат добре, без значение дали е на гости или в магазина, е обяснението на Пепи. Според него, когато човек си обича работата, "няма трудно" и допълва: "Виж, ако ме накараш да копая отпред, ще ми е трудно." Казва за себе си, че е стъпил здраво на земята, а Ники - че Петър е човекът с опит в търговията. И двамата непрекъснато повтарят, че работят с хора.

Малкият бизнес иска сам да участваш, а не както в началото на 90-те, когато собствениците се правеха на шефове и наемаха продавачи, казва Пепи. Според него усещането е друго, когато е твое. Мнението му споделя и Ники, който дава пример с това, че когато продава сам, винаги може да направи отстъпка на клиент, на който не му достигат пари, а продавачът няма да има това право.

Според Ники през последните 10 години бюрокрацията в общината, ХЕИ и всички други институции, през които се минава за разрешително за магазин, значително е намаляла. Доста се е променило и отношението, твърди той. Момчетата не се оплакват и подчертават, че най-сериозен проблем за бизнеса им би било увеличение на наема.

В началото през 1998 г. сами са зареждали повечето стоки. Сега ни карат в магазина 80% от продуктите и работим само със сериозни дистрибутори, казва Ники. Все пак той продължава сам да купува някои неща, които "трябва сам да видиш, за да си сигурен, а и за да поддържаш контакти". Според него през годините бракът, който е неизбежен в търговията, значително е намалял. "Никога не сме отказвали на клиент да върне стока. В началото имахме един случай с жена, която дойде в магазина с тенджера с боб, за да покаже, че не се е сварил, а го е купила от нас", разказва Ники. Зареждаме това, което бихме купили за семейството си, извежда правилото Ники. В магазина няма кренвирши по два лева, а се стремим да предлагаме качествена стока на добра цена, допълва той. Редовна практика е клиентът да не плаща връзка магданоз или праз само защото са изгубили търговския си вид.

Доверието е взаимно, затова и имаме верни клиенти. Един компютърен специалист пазарува тук всеки божи ден, въпреки че живее на километър от магазина и всяка година му подаряваме бутилка уиски, дават пример момчетата.

Новото попълнение в екипа - Велислава, първо била клиент, а след това дошла да работи при тях. Много е трудно да намериш хора, тя е много честна и се справя страхотно с работата, заявява Ники, а аз го питам дали не раздава похвали само за пред вестника. "Не, преди Коледа бяхме забравили да й дадем пари, нали всеки работодател трябва да се сети, че за празниците хората трябва да получат нещо, ама... и тя много след това ми каза, че сме я оставили с 2 лв. в джоба."

Телевизорът е част от атмосферата в магазина. Работи така, че шумът да не дразни, но и да може да се следи предаването, докато човек си чака реда или се оглежда какво да купи. Всички обсъждат новините и реалити програмите, но най-големите страсти се разгарят на футболните мачове, когато магазинът се пълни със запалянковци. Казвам на Ники: "Може би печелите клиентела, защото ти си от ЦСКА, а Пепи е от "Левски" и така всички фенове идват тук?", а той се смее: "Че в квартала само трима души са от ЦСКА", и разказва как след загуба на червения отбор запалянковците на вечния противник идват специално да го дразнят.

Макар че при момчетата се говори и за политика, тя не присъства в досадната си масова форма на вечно оплакване от властта, а разговорите повече се въртят около актуалностите на деня. Момчетата имат точен барометър за инфлацията, който е много различен от официалната статистика. Всеки ден те съобщават на клиентите кое с колко е поскъпнало на борсата. Оборотът като цяло остава един и същ, но хората пазаруват по-малки количества, обяснява Пепи.

Още от самото началото започнахме с тефтера, всеки квартален магазин трябва да го има, обяснява Ники. Според него няма как да не "изгориш" и разказва, че се е случило с клиент, който редовно зареждал при тях за заведението си, но веднъж не платил 200 лв. и изчезнал. "Има го и обратното - веднъж двама мъже, които редово пазаруваха в магазина, не платиха 70 лв., но след година и половина неочаквано се появиха и ги донесоха. Оказа се, че са били извън София", разказва Николай. Много от хората в тефтера са редовни и веднага щом получат заплата или пенсия, идват да се издължат. Имало и такива, които влизат в магазина само когато закъсат за пари.

"При момчетата" отваря в близост до магазин от известна верига, а сега около него има три много по-големи и два пазара. В началото поддържахме възможно най-ниските цени и тъй като още не познавахме бизнеса, обикалях по пазара и слагахме само по 3-4 стотинки надценка, обяснява Ники. Най-тежко според него обаче е било, когато още по-близо беше открит първият хипермаркет "Рамстор". Оборотът ни падна два пъти, хората идваха с по пет-шест торби от "Рамстор" и питаха имате ли сода за хляб, защото забравили да си я купят оттам, разказва Ники. Постепенно обаче клиентите започват да се връщат и никой не разбрал, че супермаркетът е на път да съсипе бизнеса им. Дори когато след три години веригата напусна България, всички се шегуваха, че не е издържала на конкуренцията на момчетата.

Обяснението: "Нашият магазин печели с това, че е квартален, при нас можеш да дойдеш по пеньоар или по анцуг и няма да се чувстваш неудобно." След затварянето на "Рамстор" в квартала магазини отвориха две вериги, известни с ниските си цени. Тях не ги усетихме, казват момчетата и добавят, че плановете им за бъдещето са да открият още един магазин. Ще се наложи единият да е там, другият тук, казва Ники. Чудя се дали това няма да раздели приятелите, но в отговор Ники разказва една история отпреди 25 години. "Като бях малък, работих през лятото в Киноцентъра като общ работник, за да помагам на майка ми, която ни отглеждаше сама с брат ми. Веднага щом взех парите обаче, ги изхарчих. Тогава Пепи продаде колекцията си от "Пиф"-ове и ми даде пари, такъв приятел е той."