Администрацията още не разбира значението на вътрешния одит

Администрацията още не разбира значението на вътрешния одит

<em>Цветан Цветанов</em>
Цветан Цветанов
Цветан Цветков е председател на Института на вътрешните одитори в България и ръководител на звеното за вътрешен одит в Сметната палата. Преди година той беше избран за член на борда на Европейската конфедерация на институтите за вътрешен одит.
Г-н Цветков, в България вие сте първият сертифициран от глобалния институт вътрешен одитор в публичния сектор. Ще разкажете ли накратко какво представлява този сертификат?
- Това е единственият международно признат сертификат за одитори в публичния сектор както за вътрешни одитори от министерства, агенции и общини, така и за одитори от върховните одитни институции, каквато е Сметната палата в България. Доскоро бях единственият сертифициран в България по тази програма, но от януари вече сме петима притежатели на CGAP. Изпитът се администрира от Международния институт на вътрешните одитори (The IIA). Полага се един изпит, включващ 125 въпроса от четири основни теми, на които трябва да се отговори в рамките на 3 часа и 15 мин. Кандидатите за този сертификат могат да се подготвят по специално издаден учебник - CGAP Study guide. Засега той е наличен само на английски език, но Институтът на вътрешните одитори в България планира да преведе учебника и да осигури провеждането на изпита на български език.
Как си представяте бъдещето на сертификата CGAP, като се има предвид, че у нас има ред, според който вътрешните одитори в публичния сектор се сертифицират от Министерството на финансите?
- Сертификатът за вътрешен одитор в публичния сектор, издаван от Министерството на финансите, е национален професионален сертификат и е предназначен само за вътрешни одитори. Докато CGAP е международен сертификат за вътрешни и външни одитори и в този контекст няма противоречия или конкуриране между тях. Това са двете нива на сертифициране на одиторите в целия свят - национално и международно. В сравнение с останалите сертификати на The IIA CGAP е сравнително нов - прилага се от 2001 г., но вече има хиляди негови притежатели. Мисля, че този сертификат ще бъде сериозно подкрепен и от ЕК, ИНТОСАЙ, Световната банка и други международни организации. Причината е, че тези организации осъзнават необходимостта както от унифициране на практиките по вътрешен одит в публичния сектор, така и от това да има един международно признат сертификат, удостоверяващ, че даден човек има необходимите познания и умения, за да работи като вътрешен одитор в публичния сектор.
Вие сте ръководител на звеното за вътрешен одит в Сметната палата. В този контекст е интересно и в известен смисъл знаково това, че не сте се явили на изпитите, провеждани от Министерството на финансите, но се явихте на сертификационния изпит на глобалния институт. Какви бяха мотивите ви за това?
- Не съм се явил на изпитите, организирани от финансовото министерство, защото в закона е предвиден гратисен период, от който се възползвам. Освен това давам пример за това, че одиторите в публичния сектор в България, както и в корпоративния сектор трябва да търсят възможности за международно призната сертификация. Още повече че страната вече е член на ЕС. Вътрешните одитори в Службата за вътрешен одит на ЕК например са преминали сертификационната програма на The IIA, нейният ръководител Валтер Дефа е сред притежателите на сертификат CIA (Certified Internal Auditor).
Моделите на законодателно уреждане на вътрешния одит в публичния сектор, препоръчвани от консултанти и експерти от ЕК, съдържат изискване вътрешните одитори в публичния сектор да са сертифицирани по национална или по международна програма. В България при приемането на Закона за вътрешния одит в публичния сектор отпадна възможността за признаване и на международната сертификация като алтернатива на националната, което стана в резултат на определен лобистки натиск. Така страната ни е може би единствената, в която има изискване за сертифициране само по национална програма. Недопускането на хора с международно признат сертификат до дадена професия според мен е неравнопоставеност и това трябва да се отстрани по законов път. Мисля, че една промяна в българския закон в посока на това да се признае международната сертификация би била положителна крачка и би насърчила подобряването на управлението на публичните финанси и повишаването на квалификацията на одиторите.
Въпросът за професионалните сертификации в България е доста интересен на фона на някои не особено добри практики от началото на 90-те, при които професори по счетоводство не успяха да станат дипломирани експерт-счетоводители. Не е ли начин с международната сертификация да се преодолее възможността за национален субективизъм, базиран на междуличностни отношения?
- Институтът на вътрешните одитори в България организира изпити по международните сертификационни програми на The IIA от май 2004 г. Вече са проведени осем изпитни сесии, като на последната се явиха над 120 кандидати. Системата за провеждане на изпитите е такава, че осигурява максимална обективност и безпристрастност на оценяването. Кандидатите в цял свят - и в САЩ, и в Русия, и в Китай, както и във всички европейски страни, се явяват при едни и същи условия. През целия този период няма нито едно оплакване или каквито и да е поводи за съмнение в обективността на оценяване на кандидатите. При тези изпити няма значение дали си професор или студент, всички спазват едни и същи правила и са поставени при равни условия. Така че вие сте напълно прав, че международните сертификации са начин за избягване на националния субективизъм и порочните практики на привилегии от недалечното ни минало, както и за демонстриране на познания и квалификация на световно ниво.
През 2007 г. бяхте избран за член на борда на Европейската конфедерация на институтите за вътрешен одит. Как беше направен този избор?
- Европейската конфедерация на институтите за вътрешен одит е регионалната организация на The IIA и обединява над 25 хил. вътрешни одитори от 33 страни от Европа и Средиземноморския басейн. Избран бях за член на борда през юли м.г. на заседание на Генералната асамблея, проведено в Амстердам. По принцип членството в борда е на квотен принцип. От 7 членове 4-ма са от институти с право на постоянно представителство. Това са представителите на Института на вътрешните одитори на Англия и Ирландия, представителите на Франция, Германия и Холандия. Има един представител на страна - членка на ЕС, извън тази четворка, един представител на европейска страна, нечленуваща в ЕС, и седмият участник е представител на неевропейска страна. Моят избор беше направен в конкуренция с всички останали представители на страните - членки на ЕС, извън голямата четворка. На практика за първи път се избира представител от страна на т.нар. нови членки на ЕС от Източна и Централна Европа. Приемам избора ми като признание за работата и постиженията на Института на вътрешните одитори в България през последните четири години.
Сметната палата е върховната одитна институция в България и вие сте ръководител на нейното звено за вътрешен одит. Каква е ролята на Сметната палата за подобряване на управлението на публичните финанси и в частност на вътрешния одит?
- Ролята на Сметната палата е проактивна и в подкрепа на вътрешния одит, защото като независим орган за външен одит е призвана да стимулира възприемането на управленската отговорност от ръководителите на министерствата, общините и ведомствата, да насърчава изграждането на ефективни системи за финансово управление и контрол и да подкрепя звената за вътрешен одит в установяване на функционалната и организационната им независимост.
Крайно време е да се преустанови "деленето" на одиторите в публичния сектор на вътрешни и външни. Всички ние сме одитори, защитаващи интересите на българските и европейските изрядни данъкоплатци, и трябва да си сътрудничим по-активно.
Оценката на системите за вътрешен контрол и вътрешен одит за съответствието им с новите изисквания е един от приоритетите в одитната програма на Сметната палата през 2008 г. Трябва да се знае, че вътрешният контрол не е някакво звено или структура, която контролира нещо, а е система от правила, мерки, механизми, които са вградени във всички процеси, протичащи в организациите. При одитите на Сметната палата обаче се установява, че липсва достатъчно разбиране в ръководителите на организациите как да се устрои системата за вътрешен контрол, че тя по-скоро се прави механично, за да се отговори на изискванията, а не се разбира истинската полза от това да има добър вътрешен контрол. Вътрешните одитори пък трябва да подпомагат ръководителя на организацията. Но Сметната палата често установява, че те се използват като ревизори, инспектори, а това не са техните задачи и е порочна практика.
А какви са предизвикателствата пред звеното за вътрешен одит в Сметната палата. Ще отговори ли на изначалния въпрос в контрола "Кой пази стражите"?
- Основното предизвикателство на звеното за вътрешен одит е да допринесе за подобряване дейността на Сметната палата и както е според международните стандарти, "да добави стойност". В началния етап на установяване на вътрешния одит това се реализира предимно чрез консултации, съвети, изразяване на становища по въпроси, свързани с финансовото управление и контрола. Разбира се, налага се да се извършват и проверки, не така типични за вътрешния одит, което, от една страна, спомага за подобряване разбирането на вътрешните одитори за организацията на работата, а, от друга, ни позволява да получим така необходимото доверие и да убедим ръководството в ползите от нашата работа.
Това обаче, което отличава дейността на вътрешните одитори в Сметната палата от дейността на вътрешните одитори в министерствата и общините, е, че тя се осъществява в условията на споделена контролна култура. Изключително предизвикателство е да анализираш дейността и да даваш препоръки на тези, които дават оценка на управлението и контролират целия публичен сектор у нас.