Изкочиха още фирми от кръга със спрени проекти по САПАРД

Инспекторите от европейската служба за разследване на измамите със средства от европейските фондове ОЛАФ в края на февруари т.г. са поискали от фонд "Земеделие" оригиналните проекти на още три компании, свързани с групата около пернишкия бизнесмен Людмил Стойков и собственика на ямболската птицекланица "Чубра" Марио Николов. Фондът е предоставил досиетата на компаниите "Елпин трейд", "Палмигра" и "Еврофриго", съобщи изпълнителният директор на фонд "Земеделие" Димитър Тадаръков.

Той даде тези разяснения по повод писмата на шефа на главна дирекция "Земеделие" в Европейската комисия Жан Люк Демарти до зам. министрите на финансите и земеделието Димитър Ивановски и Димитър Пейчев от миналата седмица, от които стана ясно, че Брюксел временно спира плащанията за модернизация на компаниите от преработвателния сектор, докато текат "възобновените от ОЛАФ разследвания и поради възникналите проблеми по усвояването на средствата по програ САПАРД". Вместо да обясни защо са подновени разследванията, Тадаръков започна да хвали контролната дейност на агенцията, която била спряла поради установени нарушения 47 проекта  за 58 млн. лв. Анулирани били и трите проекта на "Елпин трейд", "Палмира" и "Еврофриго", но после се разбра, че не са преведени плащанията по тях и затова са били задраскани от чиновниците.

Не е ясно и дали от фонда ще дадат информация за всички одобрени проекти на фирмите около кръга "Чубра". През 2006 г. ОЛАФ установи, че девет български бизнесмена са замесени в международен канал за доставка на швейцарски машини "втора ръка", представяни като нови, в резултат на което са били източени 7.5 млн. евро от програмата. След близо двугодишно разследване в края на януари т.г. прокуратурата частично оневини Людмил Стойков и свали някои от обвиненията на другите заподозрени. Мълвата разнесе, че мудността и неефктивността на съдебната система е причина за блокирането на плащанията. В поредица от интервюта Тадаръков нападна съдебната власт и попита "защо агенцията трябва да бъде наказана, след като винаги е съдействала на разследващите органи". Председателят на Софийския градски съд Светлин Михайлов отвърна на удара с репликата, че "каквото и да е било престъпление, което е свързано със съставянето и представянето на фалшиви документи, не би могло да се извърши без помощта на служителите на ведомството".

 Въпреки опасенията, че ще заради санкциите от Брюксел 49 кандидати няма да получат парите си за иначе перфектно изпълнените си проекти, зам. шефът на фонда Владимир Карамишев обясни, че средствата ще се изплащат без проблеми. "Санкции се изплащат само при системни нарушения, каквито досега не са разкрити. Проектите по САПАРД няма да бъдат блокирани и това ще стане ясно още на 11 март, когато ще заседана мониторинговият комитет по прогрмата", допълни Карамишев.