Изглежда, въпросът може ли държавна структура да бъде оператор на телекомуникационна мрежа още няма ясен отговор. Този факт трябваше да бъде обяснен преди време от бившия министър на държавната администрация Димитър Калчев, който допусна частна телевизия да наеме кабел в изгражданата по онова време държавна мрежа (НМДА). Сега въпросът е адресиран до председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС) Пламен Вачков, който също изгражда нова мрежа за телекомуникационни услуги между държавните ведомства. Според експерти самата агенция не може да бъде оператор, защото тя всъщност определя политиката на страната в телекомуникациите. Те дори смятат, че това може да стане повод за санкции от Брюксел. Неотдавна по същата причина от ЕК поискаха от Вачков да напусне борда на частната БТК заради конфликт на интереси. Оставката му беше гласувана през януари.

Засега от агенцията и от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) заявиха, че не са получавали подобно предупреждение.

и агенцията нарушава Закона за защита на конкуренцията, защото държавата субсидира мрежата и поставя останалите оператори в неравностойна позиция, твърдят експерти от комисията. Щом ДАИТС е оператор, трябва да има лиценз, смятат те. Още повече че нейната мрежа - Национална електронна съобщителна мрежа (НЕСМ), не се ползва само за нуждите на сигурността и отбраната, а в момента чрез нея се осъществяват междуведомствените връзки. През 2006 г. агенцията получи от БТК в резултат на отделянето на мрежата за сигурност и отбрана 4 оптични влакна, които минават през 19 областни града.

По сходен начин мислят и в средите на телеком бизнеса. "С мрежата си ДАИТС не стимулира развитието на сектора в страната, защото му отнема клиенти", коментира представител на компания за комуникационни решения. В момента много държавни ведомства, докато чакат да стане готова безплатната държавна мрежа, ползват услугите на БТК и на други оператори, които мрежата на ДАИТС ще изхвърли от пазара.

Държавата обаче се опитва да реши точно този въпрос - да си направи собствена мрежа и да спести средства. Не е тайна, че всяка година по данни на МС администрацията харчи за телефони, интернет и наети линии 70 млн. лева, като се очаква през 2008 г. сумата да надхвърли 100 млн. лева.

смята той. Например новото ръководство на БТК видя, че губи приходи от ведомства, които се прехвърлят към нашата мрежа, и започна да роптае", допълни Вачков. Не може да се говори и за неспазване на приватизационния договор с БТК, защото в него било записано, че държавата няма право да изгражда търговска, а не изобщо мрежа.

Заявката на агенцията да избере външен оператор за държавната мрежа накара дори представители на МС да се усъмнят, че се прекрачва границата между държавен орган, който определя политиките, и търговски оператор. "ДАИТС не е създадена, за да изгражда физическа среда за пренос. Тя има много други задачи - да изгради университетската мрежа за пренос на данни, да обвърже библиотеките, да създаде информационно общество, центрове за иновации, инкубатори за научни и ИТ решения", каза източник от администрацията на правителството.

Така на практика двете ведомства показват разногласия за мрежата. "Не е логично МС да подържа комуникационна мрежа. Не му е работа", казват от ДАИТС. От МС пък не крият, че двете структури се конкурират за средства, като най-често агенцията надделява.

По данни на МС тяхната мрежа в момента свързва всички централни ведомства и близо 90% от звената им в 20 областни града. Обхванати са 630 от общо 810 сгради. От 1998 г. досега в нея от държавния бюджет и по ФАР са похарчени близо 51 млн. лв.

От агенцията пък казват, че мрежата се простира само от София до Пловдив и е част от тяхната. Досега в нея са вложени около 12 млн. лева. "МС изгражда връзките на държавните ведомства в градовете, но не и между тях, за което отиват по-голямата част от парите за комуникации", обясни Петър Илиев от ДАИТС. Споразумение между правителството и агенцията от юни 2006 г. задължава институцията да осигури междуселищните връзки.

националната държавна мрежа да е под тяхната шапка. Според устройствения правилник на МС неговата администрация ръководи комуникационната свързаност през тяхната мрежа. Според Закона за електронните съобщения има една държавна мрежа, развивана от ДАИТС, казват от агенцията. Там обаче не се говори за НЕСМ, а за мрежата за сигурност и отбрана, която в мирно време ще обслужва нуждите на министерства, области и общини. Заключителните разпоредби уточняват, че председателят на агенцията ръководи и съобщителната инфраструктура, изградена преди влизането в сила на закона. Без съмнение това допълнение визира НМДА.

В бъркотията с държавните мрежи трудно се ориентират и в КРС. "Мисля, че НМДА и мрежата на ДАИТС са едно и също, макар че не съм сигурен. КРС там не се меси. Това е извън закона. В закона пише, че държавните мрежи са работа на държавата. Няма какво да се безпокоите - ако има проблем, ЕК ще ни го разреши, както винаги", каза източник от регулатора.

До какво води двумрежието в държавата показват изводите на Снежана Димитрова, директор стратегическо планиране в МС, към която е и НМДА. "Има разхищение на средства и резултатите не оправдават харченето", каза тя по време на форума за електронното управление. Слабо засега работят и двете системи, на които държавните мрежи са гръбнак - електронното правителство и телефон 112, който е достъпен само в София.