Висш антимафиот е арестуван за прикриване на престъпления

Зам.-директорът на Главната дирекция за борба с организираната престъпност (ГДБОП) Иван Иванов беше арестуван, обвинен за разгласяване на държавна тайна и злоупотреба със служебно положение и отстранен от работа.
Миналата седмица депутатът от ДСБ и бивш шеф на контраразузнаването Атанас Атанасов внесе при главния прокурор Борис Велчев сигнал срещу Иванов с данни, че той е предупреждавал собственици на фирми за разследвания и проверки срещу тях.
Случаите са от времето, когато Иванов е бил шеф на Икономическа полиция. Според сайта "Всеки ден" той е предупредил един от собствениците на голяма фирма за производство на алкохол, че срещу нея има разследване за фалшиви бандероли и укрити данъци - ДДС и акцизи. Според Атанасов вследствие на "чадъра" на висшия полицай държавата е изгубила близо 1 млрд. лв. Никой от запознатите с данните не посмя да каже името на фирмата. Атанасов я определи като спонсор на БСП. Според източници от разследването записаните разговори откровено издават, че Иванов е действал незаконно, но все още не са установени анонимните му събеседници. Засега не е ясно самият Иванов ли е наблюдаван, или е прихванат, докато е следен друг човек.
Разследването се води от Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС). Иванов е арестуван в понеделник вечерта и заедно с него обвинения са повдигнати на още двама служители на МВР - от Икономическа полиция и 2-ро РПУ в София.
В отговор на въпрос вътрешният министър Румен Петков отрече връзка между ареста на зам.-шефа на НСБОП и спирането на парите от ЕС.
Ни чул, ни видял
Реакцията на главния секретар на МВР Валентин Петров, който е бивш пряк началник на Иванов, беше в стил "не знам и не искам да знам". След среща с главния прокурор Борис Велчев той заяви, че никога до него не е достигала информация за връзки на подчинения му със съмнителни фирми.
Това изявление предизвика бившия шеф на ГДБОП Ваньо Танов, който нарече Петров лъжец. Той обясни, че неведнъж е говорил с Петров за връзките на Иванов с алкохолни бизнесмени. Според Танов различни служби са проверявали Иванов, но данните срещу него винаги са потулвани.
"Когато бях директор на ГДБОП, Иванов ми беше предложен за заместник от Валентин Петров, но отказах, защото имах информация, че е корумпиран и няма място в системата. Неговата дейност прилича повече на дейност на бизнесмен, а не на директор на направление "Икономическо", заяви Танов пред БНР. По думите му той предложил друг служител от ГДБОП да стане зам.-директор, но Валентин Петров отказвал категорично.
Според Атанас Атанасов служителите, работили по случая "Иван Иванов", са същите, които са работили и по случая "Куйович".
Искания за оставки
На извънредна пресконференция вчера ДСБ поискаха премиерът Сергей Станишев да отстрани от длъжност вътрешния министър Румен Петков, а президентът Георги Първанов да освободи главния секретар Петров. Ако това не стане, от партията се заканиха да предприемат общи действия с опозицията в парламента и да подадат сигнал до Европейската комисия. Само след няколко часа ръководството на СДС също настоя за оставката на вътрешния министър. Според тях премиерът трябва да свика Съвета по сигурността с тема корупцията. Зам.-председателят на вътрешната комисия в парламента Борислав Българинов пък заяви, че "организацията в МВР не е на необходимото ниво". С декларации за оставката на Румен Петков излязоха и от "Атака".
Според Атанас Атанасов Румен Петков трябва да бъде разследван за прикриване на данни за корупция, защото много добре е знаел за уличаващите връзки на Иванов. "За дейността на Иванов е докладвано на Петков, а след това обектите са се освободили от телефонните апарати, които са използвали и са прекратили връзката помежду си. Това означава, че са били предупредени, т.е. има данни, че от най-високо ниво в МВР се покровителстват лица, вършещи престъпления", заяви депутатът от ДСБ. Според него във вътрешното министерство се вихри кадрова търговия - назначават се хора, за да прикриват действията на организираната престъпност. В скандала попадна и "висш прокурор, който сега е следовател", чието име се споменавало в някои от разговорите. Според запознати с разследването става дума за новия шеф на следствието Бойко Найденов, но не в подозрителен контекст, а във връзка с рутинните му задължения като прокурор.
Коментарът на вътрешния министър за исканията на оставки беше - "Щях да се изненадам, ако не ми я бяха поискали". Той обяви, че ще подкрепя с всички средства главния секретар Петров. Говорителят на БСП Ангел Найденов каза, че исканията за оставка на Петков са несъстоятелни и немотивирани.
Директорът на съдебна медицина задържан за търговия с органи Директорът на центъра по съдебна медицина в Александровската болница доц. Станислав Христов беше задържан по обвинение за незаконни експлантации на органи и тъкани. По данни на прокуратурата той е извършил близо 100 нелегитимни операции от 2004 г. досега и се проверяват още 500 случая. Вземането на органи ставало преди аутопсията и на роднините на починалите се давали по 800 лв., за да не се оплачат в полицията. Липсващите кости се заменяли с пластмасови тръби, за да не личи при погребението. От разследването смятат, че схемата за износ на експлантираните кости и сухожилия към САЩ е минавала през тъканна банка. Директорът на Агенцията по трансплантация проф. Христо Куманов заяви, че не е законно експлантации на кости и тъкани да се правят преди аутопсията, нито пък да се плаща на роднините. Куманов каза, че вероятно от прокуратурата визират тъканната банка "Остеоцентър - България", защото тя има сключен договор с Александровска болница. От банката обаче отказаха коментар, преди да е приключило следствието. Директорът на Александровска болница доц. Асен Златев също не пожела да говори, защото все още не бил информиран официално за случая и не знаел как ще протече разследването. Арестът на шефа на центъра по съдебна медицина идва две седмици след като депутатът от Европейския парламент Петер Лийзе обвини България, че е сред страните в ЕС, където има най-много незаконни експлантации. Твърденията на евродепутата са абсолютна лъжа, заяви тогава проф. Христо Куманов |