Правителството подготвя изменения в Закона за държавната собственост, които ще позволят на държавата принудително да отчуждава частни имоти, за да ги предостави на друг частен собственик, развиващ проекти от национално значение. С тази идея сегашните управляващи за пореден демонстрират кои са и за какво се борят. Открай време целта на борбата им е да присвояват чужда собственост - след септември 1944 г. извършиха комунистическата експроприация, а сега се канят да извършват такава и като капиталисти, т.е. като посочения в поправката "друг частен собственик". Придавайки си при това и в единия, и в другия случай "национално значение".

Вероятно мнозина ще си помислят, че няма как в условията на днешната конституция държавата да вземе нечия частна собственост, за да я даде на друг частен собственик. Това ще е равносилно на връщането на член Първи от тодорживковския основен закон, като ръководната роля на комунистическата партия ще е заменена с ръководната роля на интересите на тройната коалиция. И без това разликата е само формална.

Както прозорливо е отбелязал колумбийският есеист Николас Гомес Давила, комунистите са пролетарии, които искат от държавата да ги направи буржоа. Как би следвало да се нарекат обаче онези, които хем са станали с помощта на държавата буржоа, хем се опитват да продължат да експроприират чуждата собственост като комунисти? Задачата вероятно не е много трудна, но предполага доста широк диапазон от отговори. Един от най-възможните е обикновени бездарници. Бездарието ражда точно такива управленски идеи.