Микробус, напълнен с кросови мотоциклети и ATV-та (високопроходими, четириколесни машинки с малък обем на двигателя), е принуден да се пристрои от едното сръбско гранично гише на другото. Това е повод на състезателния отбор, който ще ги използва в Италия, да недоволства и да отдава предвзетостта на сръбските митничари на току-що признатата от България независимост на Косово.

Те се нареждат на предпоследното, 14-о място в колона за гише, обслужващо автомобили, а точно зад тях е екипът на "Дневник". Целта ни е да проверим има ли промяна в отношението към българските шофьори и граждани след последните събития. Засега не забелязваме нищо - сигурно не е приятно от първи пред бариерата да отидеш на нова опашка, където си последен, но колоната от 15 автомобила минава за точно 29 минути.

В съседство е единственият пътнически автобус, който пристигна след нас на границата. Паспортната и митническата проверка стават толкова бързо, че отправянето ни към вътрешността на Сърбия е едновременно с това на автобуса. В късния следобед трафикът през ГКПП Калотина по принцип е слаб и вероятно не е показателен дали има въздържане от пътувания в Сърбия. От София също идват противоречиви съобщения. Министерството на транспорта твърди, че няма никакви данни за проблеми с българи по сръбските шосета. От транспортния бизнес обясняват, че шофьори и собственици били притеснени и вече се купували по-малко TIR карнети за пътуване през западната съседка.

Границата на Косово започва едва на 50-60 километра на запад. Малкият свят на Калотина обаче продължава да се върти в неизменния си формат. Сръбски контрабандисти на дребно прекосяват пеша границата и пазаруват в зоната на безмитните магазини. След това се крият между колите на най-дългата опашка, препасват стоката, тикат я в в панталоните си, в чорапите и къде ли още не. Сръбските гранични полицаи, разбира се, ги виждат, но свалят от тях погледа си като от мухи, които са били достатъчно хитри да не вдигат шум и да не кацат, където не трябва.

Между микробуса с мотоциклетите и нашия автомобил пешеходец крие някакви листове, които, изглежда, са с ваденки за великденски яйца. Млада дама ни изпреварва с уверена походка, а релефът на чантата й е оформен от напъващите за изскочат цигарени кутии.

Идва и нашият ред - следва въпрос по каква работа влизаме в Сърбия. На обяснението, че сме журналисти, отвръщат закачливо "да не пишете лошо за нас" и ни пускат. Час по-късно, на излизане, упражнението се повтаря и така свършва проверката на място.

Това, което остава между редовете, са оплакванията на тираджии, че в отделния сектор за тяхното обслужване се случва гумите им да бъдат нарязани, както и че един български шофьор е бил бит в средата на миналата седмица от сръбски гранични полицаи.

Представители на спедиторски компании споделиха, че са започнали да пренасочват камионите си през Румъния не сега, когато беше призната независимостта на Косово, а още преди година. Причината е, че има непрекъсната транспортна линия към Европейския съюз и не се налага издаването на TIR карнети. Обратно, тяхното издаване се налага, когато крайната точка е Швейцария, която не членува в Европейския съюз.

Всъщност транспортните компании ограничават трафика си през Сърбия до случаите, при които се превозват доставки от и към средиземноморските държави Хърватия, Словения, Италия и Испания. "Сега допълнително се консултирам с шофьорите дали желаят да минат през Сърбия и от тяхното решение зависи какъв ще бъде маршрутът им", обясни Стефан Стоянов, агент от транспортна фирма. По негова информация проблемите на българските превозвачи идват в от хулигански групи, на които им се плаща от националистическите движения да счупят прозорците или да нарежат гумите на български камиони. Но като цяло няма разлика в отношението на властите.

По информация на Българското национално радио, което цитира сръбската преса в петък, сръбският бюджет получава между 60 млн. и 100 млн. евро постъпления от такси за преминаване по магистралата Ниш - Белград. Всъщност сръбската държава иска да увеличи тези приходи и затова през следващите години се планира изграждането на още няколко магистрали. На този фон последното, което Сърбия желае, е загубата на транзитния трафик.

Спокойно е и положението в Димитровград. Градът, който преди Ньойския договор е бил част от България и е носил името Цариброд, също не е усетил покачване на напрежението след провъзгласената независимост на Косово. Местното население е в голямата си част българско. Общественият натиск за толерантност към българското малцинство в Сърбия е дал резултати и улиците на Димитровград са ремонтирани.

Чистотата е завидна, а продавачка, в магазин на главната улица, която се определя като българка, с радост ни обясни, че общината е получила средства да направи градът по-хубав. Резултатите се виждат, но не липсват и черни овце. Докато фотографът ни снима плакат на прозореца на общинско здание, че "Косово е Сърбия", злобна лелка ни пречи и плаши, че ще извика милицията, ако не спрем да снимаме. Тя е единственият човек с недружелюбно отношение към българите, който срещнахме в т.нар. Западни покрайнини.